Зимата на европейското недоволство

Работник на Арселор Митал протестира в Марсилия с плакат на френския президент Никола Саркози, изрисуван като дявол. Снимка: Ройтерс

Французите се вдигнаха на бунт. Учителите, телевизионните служители, пощенските служители, студентите и работници от други държавни сектори участват в широко огласена стачка заедно с работниците от автомобилното производство, продавачите в супермаркетите, журналистите и хиляди други от частния сектор. Според социологическо проучване 75 процента от обществото подкрепя стачката, зад която застанаха големи профсъюзни организации и социалисти от опозицията. Това е най-трудният тест за президента Никола Саркози. Нещо повече – стачката е най-големият протест в една от най-развитите икономики срещу несполуките и отчаянието, причинени от световната икономическа криза.

Депресията, която започна в САЩ, се проявява в Европа под формата на нарастващо насилие и други форми на обществено недоволство. Правителството в Исландия падна. Безработицата в Испания достигна 20 процента, което накара работниците да излязат по улиците на Сарагоса. Имаше бунтове и кръвопролития в Гърция, протести в Латвия, Литва, Унгария и България. Полицията сподави общественото недоволство в Русия, но в края на тази седмица отново ще се изправи пред предизвикателство по време на планираните големи митинги. Всичко това се превръща в зима на европейското недоволство. Протестите се разпространяват и набират скорост. Националните интереси изместват общата кауза, която обединяваше страните десетилетия наред. Най-често сравненията между настоящата финансова криза и ситуацията от 30-те години се съсредоточават върху данните – липса на растеж, намаляло потребителско доверие, увеличение на фалитите в бизнеса и на безработицата, сривове на финансовите пазари и на националните валути, паника в банковата система.

Но 30-те години станаха свидетел на много повечето от това. Финансовите трудности предизвикаха протести и дадоха възможност на екстремистите да получат подкрепа, след като обществото беше изгубило вяра в основните политически движения. Икономическата катастрофа роди Франко, Мусолини и Хитлер. Дали протестиращите в Европа отново усещат, че правителствата им не знаят какво да правят? Или може би е прекалено мелодраматично да се притесняваме от подобни паралели? Политиците търпят критика заради липсата на компетентност. Основните политически партии – левите във Франция и Германия например – страдат от раздори и кризи. Основните профсъюзни обединения във Франция в повечето случаи следват стъпките на по-радикални групи като обединението на френските железничари „Солидарност, единство и демокрация“, което призова към спонтанна стачка на жп гара в Париж и затрудни хиляди пътуващи. В Италия традиционните изкупителни жертви, имигрантите, станаха мишена на политици популисти.

Докато правителствата се мъчат да се справят, Старият континент се обърна с главата надолу. Всичко онова, което някога се считаше за лошо – държавните субсидии, големият бюджетен дефицит, гаранциите – сега е добро. „Правителствата правят всичко в движение“, казва Алън Ахеарне от института „Брьогел“ в Брюксел. „Правят всичко спонтанно“. Толкова ли е странно, че обществото трудно си представя как лидерите ще се справят с подобни непосилни предизвикателства, след като нямат изработени правила? По-лошото е, че се погазват институциите, създадени да опазват мира след Втората световна война. Страните взимат едностранни мерки, за да опазят работните места и бизнеса, и така нарушават правилата на Европейския съюз, който беше създаден през 50-те години главно като начин французите и германците да спрат да се избиват.

Спасяването на банките от отделните страни явно е било наложително, тъй като предишните опити на ЕС да не допуска стабилните банки (а и нестабилните) да получават пари, бяха изоставени прекалено бързо. А сега ставаме свидетели как държавите оказват подкрепа на автомобилни компании, а и на някои авиокомпании.Прецедент вече има и мнозина в Брюксел осъзнават, че Саркози или Силвио Берлускони, премиерът на Италия, едва ли ще се въздържат да подпомогнат „Фиат“, „Рено“ или „Ербъс“. Гласоподавателите може би смятат, че тези големи работодатели заслужават помощ, толкова колкото и банките. Става дума все пак за световна икономика. Аргументът на Европа е, че трябва да се отговори на подкрепата, която САЩ оказват на автомобилните си компании в Детройт и която пречи на конкуренцията. Нарушенията са неоспорими. Неоправдано е да се злоупотребява, както направи Саркози, и да се отпускат субсидии на вестници.

Брюксел вдига привидно шум, че един ден правилата на единния пазар трябва отново започнат да се спазват, но препоръките му за спасителните планове почти следват мерките на страните членки. Едва сега чухме, че ЕС не е доволен от начина, по който британското правителството ръководи банка „Нордърн рок“. Трудно е да се прогнозира кога ще бъде възстановена властта на Брюксел, но комисарят по конкуренцията Нели Крус приведе неоспорими аргументи защо ЕС е бил успешен до сега. „Настоящата световна криза няма да бъде разрешена посредством регионални регулации или чрез протекционизъм и ренационализация на световните пазари“, каза тя.
„Социалната справедливост може да бъде постигната чрез свободни и конкурентни пазари. Да, пазарната икономика носи и рецесии, но дългосрочната тенденция е към просперитет. Никой не може да отрече, че конкурентоспособните и отворени пазари винаги са били основната сила зад богатството и успеха, които светът постигна до този момент.“

Хората по улиците не слушат. Според Иън Бег, професор в Европейския институт към Лондонския колеж по икономика, протестите в Латвия са белег за това, че хората губят вяра в европейския проект. Той казва, че влизането в ЕС доведе до забележителен растеж и сега, след като растежът спря, се стигна до разочарованието. Латвийците имат свобода на движение и възможност да си търсят работа навсякъде, но в момента никъде няма работа. Друга причина за недоволството е първото поевтиняване на еврото. Страните от еврозоната не могат повече да надуват износа, считайки, че все още има хора с пари, които да купуват. Докато Германия и Франция могат да увеличат държавните разходи, то Португалия и Гърция нямат толкова пари. Правителствата в по-малките страни се мъчат да въдворят ред, а жителите протестират, защото виждат, че бъдещето носи орязани заплати, влошен стандарт на живот, икономии и по-високи данъци. „Обществото иска да види, че тежестта се понася еднакво от всички“, казва Ахеарне.

Франсоа Шерек, лидер на умерената Френска демократична конфедерация на труда, казва, че масовите стачки са „изблик на гняв“ от страна на работещите, които усещат, че правителството дава милиарди на банките и индустрията, но не подобрява „покупателната способност“ на обикновените хора. При такива обстоятелства на хаос екстремизмът може да процъфти. Но преди да застинем в очакване на падането на правителства, расизъм, убийства, анархия и световна война, трябва да отбележим, че има много разлики между съвременна Европа и Европа от 30-те години. Международните институции и сътрудничеството съвсем не са мъртви. Полагат се усилия за координирани мерки за стимулиране на икономиката. Правителствата осъзнават, че именно търговските войни и протекционистките тарифи през 30-те задълбочиха Голямата депресия. Те правят всичко възможно да разрешат проблемите, вместо да останат безучастни и да оставят компаниите и предприятията да затънат.

През април групата на развитите и възникващите икономики Г-20 ще се събере в Лондон. Това е шанс да се положи началото на правилно планиране и на комуникационна стратегия. Барак Обама вече каза на американците, че ще трябва да поемат част от бремето и че възстановяването ще отнеме време. Много европейски политици още не са направили важната стъпка да подготвят обществените очаквания. Американците като цяло вярват, че са избрали правилния човек за тази работа. Социологическите проучвания сочат, че са готови да му дадат време. Европейските лидери се опитват да убедят народите си да направят същото, но разярените гласоподаватели усещат хаоса и липсата на конкретна цел.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.