Какво щеше да стане с хората, ако вълците бяха победили маймуните?
Човекът властва над света, но защо е така? Не можеше ли най-интелигентната форма на живот да бъде наследство на вълците, папагалите или делфините? Биолозите твърдят, че по принцип е така, защото еволюцията няма конкретна цел. Подробности за това, какво щеше да стане, ако вълците бяха надделели над маймуните, представя сп. “Шпигел”.
Представете си свят, който изглежда като Земята днес. На тропиците всичко е зелено, северна Африка е покрита от огромни пустини. В Европа и в Северна Америка се ширят гори, а по ледовете на Арктика се търкалят мечки. Ако се вгледате по-внимателно обаче е възможно е откриете, че едно нещо е по-различно. Защото и тук има улици и селища, които наподобяват градове. Но в тях не живеят хора, а космати четирикраки същества. Те не са потомци на маймуните, а вълци, които са върхът на сътворението в този въображаем свят. Невероятната им интелигентност ги е превърнала в господари на всички животни.
Маймуните, някога най-опасните конкуренти на вълците по отношение на интелигентността, се отглеждат в някои части от този свят като мили домашни животни – и като роби в индустриалното производство. Маймуните са идеалните животни за работа: те са силни, имат прекрасна моторика и не протестират. На пръв поглед идеята за доминирания от вълците свят може да изглежда абсурдна. Но животинският свят можеше да се развие доста по-различно, отколкото през последните няколко милиона години. “В еволюцията са възможни много неща, казва Клаус Райнхолд от университета в Билефелд. Нищо не е невъзможно”, обяснява биологът-еволюционист.
“Приматите, т.е. маймуните, всъщност не са единствените социални животни, а също така не са единствените интелигентни животни”, допълва го Томас Юнкер от университета в Тюбинген. Вълците, делфините или слоновете демонстрират забележителни умствени способности и разполагат с предпоставките, да развият по-висока интелигентност.
Дреболия с огромни последствия
Двамата учени не искат да спекулират с алтернативите на човека като най-интелигентната форма на живот на Земята. Но пък твърдят, че в течение на еволюцията интелигентността е селектирана положително в различни групи животни. Но защо точно човекът е развил своето превъзходство? “Това е философски въпрос”, казва биологът Рудолф Льозел. Защото повечето изследователи на еволюцията се занимават на първо място с анализа на случилото се, а не с възможностите за други посоки на развитие.
Човекът е резултат от продължил милиони години процес на селекция. Но е малко вероятно при едни и същи първоначални условия еволюцията да доведе до същия резултат. Дори и само заради голямата роля на случайността. Ще се появи ли определена мутация сега или чак след 10 000 години? Ще удари ли някой астероид Земята и ще промени ли условията в околната среда радикално, като предизвика измирането на хиляди животински видове, а заедно с тях – може би – и на приматите?
Еволюцията наподобява по-скоро на продължително бягане с препятствия с неизвестен край, а не на подробен план на природата с точно определена крайна цел. “При еволюцията нещата стоят като при времето или при прочутия ефект на пеперудата, казва Райнхолд. Една дреболия може да има огромни последствия.”
Въпреки това изследователите на еволюцията твърдят, че знаят защо точно човекът е напреднал толкова много при съществуващите условия. Учените са категорични, че решаващата роля се пада на мозъка. “Маймуните имат добро триизмерно зрение, за да могат да се придвижват сигурно между преплетените клони на дърветата”, казва Льозел. А за това им е необходим голям мозък.
Други животни, които също са доста интелигентни, имат проблеми с триизмерното мислене. Ако едно куче например застане в ъгъл, образуван от две огради, и гледа към храната зад оградите, няма да знае какво да направи. Ъгълът е с отворен край, но на кучето няма да му дойде на ум просто да отиде няколко метра по-назад, за да стигне до храната. Маймуните обаче се оказват доста по-способни. “Животните, които са израсли по дърветата, знаят, че за всичко има заобиколни пътища”, обяснява Райнхолд.
Да се превърнеш от преследван в преследвач
Друг плюс за човека е била и си остава храненето, което може да се приспособява. Големият мозък има нужда от много енергия. Предшествениците на човека са били достатъчно умни, за да хващат животни от моретата и езерата, които притежавали особено високо ниво от онези мастни киселини, необходими за изграждането на мозъка.
А когато преди около два милиона години климатът в Африка станал по-сух, приматите знаели какво да правят. Дърветата станали по-малко, следователно имало по-малко плодове и възможности за бягство. “През това време те успели да се превърнат от преследвани в преследвачи и да се конкурират успешно с други хищни животни като лъвове и леопарди,” казва Юнкер. “Така те получили достъп до богатата на енергия месна храна, която е крайно необходима предпоставка за растежа на мозъка.”
Еволюционният растеж на мозъка и нарастването на интелигентността били важна предпоставка за процеса на появяване на човека, който е и резултат на съвместния живот в големи групи. Въпреки конкуренцията за храна и за сексуални партньори, древните хора не само успели да запазят целостта на групата и така да си осигурят оцеляването. Те започнали да си разменят мисли. И на мястото на индивидуалното мислене дошъл колективният интелект. “Без свързването на мозъците нямаше да е възможно нито едно от големите постижения на човека”, казва Михаел Томазело от института Макс Планк за еволюционна антропология в Лайпциг.
“Всъщност социалното учене присъства при много млекопитаещи и птици”, подчертава Юнкер. Но най-често става дума за “сравнително ограничен брой модели на поведение”. При шимпанзетата обаче са наблюдавани около 40 подобни заучени модели. В сравнение с огромната по количество културна информация, която един човек заучава в течение на живота си, това е доста скромно.
Най-вероятно систематичното предаване на знания от поколение на поколение също може да обясни защо хората стигат до дълбока старост, въпреки че от определена възраст не могат да се размножават. “Тъй като опитът на по-старите хора в културите без писменост често е бил жизненоважен за групата, се стигнало до селекция в дълголетието,” обяснява Юнкер.
Факта, че накрая само маймуните се превръщат в културни същества, ученият обяснява и с “уникалните физически качества” като изправената походка и начина на хващане, но преди всичко със съдбата. Хората не трябва да забравят, че трябва да се прибавят и определени природни условия. И не на последно място доста щастливи съвпадения.