Гуантанамо: Музей на дружбата вместо затвор
Кубинският лидер Раул Кастро, чието едноседмично посещение в Москва приключи, често припомня, че американците неведнъж са предприемали интервенции срещу Куба, за да завладеят природните й богатства, включително най-плодородните земи и находищата на полезни изкопаеми. Революционна Куба наследи и проблемите около военноморската база на САЩ в Гуантанамо. „Ще започнем по-решително да настояваме базата да бъде закрита“, обещава днес на кубинците 77-годишният Раул.
Още преди да бъде избран, новият президент на САЩ Барак Обама увери, че ще закрие затвора за военнопленници в американската база в Гуантанамо. И започна управлението си точно с изпълнението на тези обещания. На 21 и на 22 януари подписа укази да бъде спряна дейността на американските военни трибунали в Гуантанамо и „в най-кратки срокове“ да се закрие тамошният затвор.
В споровете за бъдещето на затвора, в който все още има близо 250 задържани (над 500 бяха освободени по различни причини, включително поради изтичане на присъдите), се повдигат остри въпроси за нарушения на човешки права и малтретиране на затворници. Незнайно защо обаче остава зад кадър друг проблем – американската база се намира на остров Куба и правителството на страната има свои предложения, засягащи затвора. Ето и предисторията на проблема.
„Заливът Гуантанамо е чудесно убежище за флота и винаги е привличал колонизаторите“, разказва Густаво Пласер, доктор на историческите науки, известен кубински военноморски експерт. Той припомня, че още през 1741 година в залива влязъл британски военен кораб и „войници на Нейно величество окупирали местността с намерението да обявят тази част от острова за владение на британската корона. С помощта на местното население обаче испанският гарнизон в Сантяго де Куба прогонил завоевателите“.
Като най-гъвкави и ловки колонизатори обаче се проявили янките. Под техен натиск била разпусната Кубинската революционна партия, създадена през 1892 г. от Хосе Марти. Вместо нея американците формирали кубинска марионетна армия, разгромена впоследствие – през 1958 година – от въстаниците начело с братята Кастро – Фидел и Раул. През февруари 1901 година Вашингтон натрапил на Куба конституция, според която янките получавали правото да окупират острова, ако Белият дом го сметне за необходимо. И САЩ неведнъж използвали това свое „право“.
В началото на 18 век американците започнали отначало прикрита, а после и явна експанзия в Куба – икономическа, политическа и военна. През 1898-ма САЩ изпратили войски и превзели залива Гуантанамо, уж помагайки на кубинските патриоти да се освободят от испанските колонизатори. Последните обаче блокирали със своя ескадра пристанището на Сантиаго.
Звучи парадоксално, но е факт – малкият отряд американски морски пехотинци, базиран в Гуантанамо, нямал опит в бойни действия и не успял да окаже достойна съпротива на испанците. На помощ му се притекли кубинските въстаници. И станало така, че борците за свободата на Куба помогнали на американците да изпълнят замисленото и да установят контрол върху собствената им страна.
„От януари 1899 до май 1902 година войски на САЩ окупирали Куба, насаждали на острова свои закони и свои порядки, обяснява Густаво Пласер. През юни 1901 година Вашингтон натрапил на Хавана заробващо споразумение – т. нар. „поправка Плат“ (на името на автора й, американският сенатор Оруил Плат), която предоставила на САЩ правото да се намесват във вътрешните работи на Куба, а също и безсрочна аренда на базата в Гуантанамо.“
По-късно, през 1934 година, под натиска на общественото мнение позорната „поправка Плат“ била отменена, но вместо нея в новия договор било посочено, че САЩ могат да се откажат от базата само по взаимно съгласие на двете страни. „Американците не дават съгласието си и до днес“, отбелязва Пласер.
Според един от съвременните справочници за Куба, военноморската база на САЩ е разположена само на 25 километра южно от едноименната столица на кубинската провинция Гуантанамо и заема площ от 117 квадратни километра. В базата има близо седем хиляди души, включително към 1500 военни моряци и 2000 цивилни специалисти, а останалите са членове на семействата им. Кубинските граничари, които наблюдават местността с бинокъл от недалечния хълм, чудесно виждат и залива с военните кораби в него, и границите на базата с минните полета и часовите край тях. Едни и същи са морето и слънцето, едни и същи – кралските палми. Просто да не повярваш, че днес това не е кубинска земя, че там се разпореждат американци…
„Базата в Гуантанамо отдавна няма стратегическо, нито пък военно значение за САЩ. Останал е само политическият смисъл от нея. И той е кубинците да бъдат унижавани, постоянно да ни държат в напрежение“, коментира Густаво Пласер. След атентатите от 11 септември 2001-ва американците „намислили частично да използват базата като затвор за лица, заподозрени в тероризъм“, припомня той. „По мои данни, от 1960 година Куба не приема арендно възнаграждение за базата. Защото тя съществува против волята на кубинците, била е окупирана и завладяна незаконно. Така че новото правителство на САЩ би могло първо да закрие позорния затвор и килиите за изтезания в Гуантанамо, а после да върне заграбената територия на Куба. Това ще е примирителен жест, с който ще бъде възстановена историческата справедливост и международната законност“, заключава експертът.
Военната база на САЩ в Куба е анахронизъм. Мнозина кубинци казват, че след като територията й бъде върната на законния исторически собственик, там би могло да се изгради музей на кубинско-американската дружба.
По БТА