Путин и поражението, представено като победа

в. Ежедневний журнал

Владимир Путин. Снимка: Ройтерс

„Брежнев и Картър се надбягвали. След състезанието съветските вестници написали, че Брежнев е финиширал втори, а Картър – предпоследен“. Руските международни новини все повече започват да приличат на съветския анекдот.

На 28 януари по централните телевизионни канали зрителите можеха да чуят новината, че на заседанието на ПАСЕ председателят на Комисията по международни въпроси на  Държавната дума Константин Косачов е казал, че „Русия е изпълнила изцяло всички задължения, които е поела в рамките на споразуменията с Европейския съюз“.

Невнимателният зрител може да помисли, че декларацията на Косачов е новина. Уви, новината от сесията е, че ПАСЕ прие убийствена за Русия резолюция за руско-грузинския конфликт. Има събитие – документ, в който руското присъствие в Ахалгори и Переви е наречено окупация, и ги има спекулациите на г-н Косачов, които не са събитие, а са вариации по темата как Картър финиширал предпоследен.

Миналата седмица се появи и друга интересна новина:  зам.-председателят на Газпром Александър Медведев заяви, че Газпром може да подаде съдебен иск срещу Украйна за компенсация на загубените приходи по време на последния спор. По случайно стечение на обстоятелствата по същото време българското правителство поиска обезщетение от Газпром за пропуснатите доставки на газ. Първо българите оцениха щетите на 85 милиона евро, но веднага след като разбраха, че Газпром не иска те да се обръщат към съда, техните апетити за два дни се увеличиха до 250 милиона евро. И същият Александър Медведев, който на думи заплашваше Украйна с искове, пристигна в България и с невероятна за Газпром припряност уреди въпроса извънсъдебно.

Тоест новината е, че първата страна, която заяви, че възнамерява да отиде в съда, получава компенсация. Това създава лош прецедент и показва, че Русия прекрасно разбира, в чия полза ще приключи съдът. А декларацията на Александър Медведев е като историята, че Брежнев финиширал втори.

Но най-важният пример за „международни новини“ от този вид е изявлението на Путин в Давос. Зрителят на държавните телевизии можеше да узнае, че премиерът Путин е открил форума в Давос. Също така, че той е обяснил в изказването си причините за глобалната финансова криза и е призовал към въздържане от прекомерна намеса на държавата в икономиката. „Това е Давос под флага на Русия“, каза прессекретарят на премиера Дмитрий Песков.

Читателят на независимите медии можеше да научи, че речта на Путин доведе до безпрецедентен брой твърди и подигравателни коментари, а западните бизнесмени бяха шокирани от факта, че Путин не успя да се яви на планираната среща с него в сряда вечер, и закъсня за същата среща, когато я отложиха за четвъртък, както и че веднага след като Путин се опита да подаде ръка на приятелството към Запада, той не успя да се сдържи и на въпроса на президента на корпорацията  „Dell“, как може да помогне на Русия, заяви, че „ние не се нуждаем от помощ“. И накрая, че шефът на форума в Давос Клаус Шваб представи премиера Путин по следния начин: съобщи на присъстващите, че в последно време всички гледат със страх към Русия и затова е важно да се изслуша и министър-председателят Путин. Това беше безпрецедентен начин за представяне на докладчика на форума в Давос.
Но най-важното, според мен, е друго.

Путин никога преди не е пътувал до Давос.

Путин не е любител на западните икономически форуми. Кремъл положи големи усилия да провали Лондонския икономическия форум – на длъжностните лица не се препоръчваше да го посещават. Вместо до Давос и Лондон, Путин пътуваше до Санкт Петербург и Сочи. В Санкт Петербург миналата година подчинените му олигарси чакаха няколко часа дали той ще посети изложбения павилион (вратите на павилиона бяха плътно затворени), в Сочи благодарните бизнесмени се надпреварваха да поемат по-високи обещания в социалистическото съревнование за повишаване на инвестициите в олимпийските игри.

През последните няколко месеца Русия се държа много остро. Забъркахме се в газова война с Украйна и конвенционална – с Грузия. Обещахме на следващия ден след избирането на Барак Обама да разположим ракети „Искандер“ в Калининград, изпратихме своите кораби във Венецуела и обвинихме Съединените щати, че умишлено рушат руската икономика.

Изведнъж – в средата на януари – всичко това внезапно прекъсна.

Кремъл спешно прекрати газовата война. Кремъл внезапно заяви, че може да размисли за „Искандерите“. Кремъл обяви, че няма да настоява за международно признаване на Южна Осетия и Абхазия. И тогава стана известно, че Путин ще лети за Давос.

Какво се случи в средата на януари?

Стана ясно, че рубла пада. Че дори палките на ОМОН (спецчастите на милицията – б. р.) не са в състояние да убедят хората, че който купува не „Жигули“, е предател на родината, особено когато премиерът и президентът се возят в „Мерцедес“. Че газовата война е изгубена.

Най-главното. Стана ясно, че руските компании – от Газпром до „Русал“ – са задлъжнели към Запада твърде много, а бързо стопяващите се резерви не са достатъчни за покриването на техните дългове.

Затова Путин тръгна за Давос като Хайнрих IV – за Каноса (б. р. – „Да отидеш в Каноса“, да унижиш гордостта си, признавайки своето поражение. Германският крал Хайнрих IV се покорява на папа Григорий VII в замъка Каноса през 1077 г.). И произнесе там реч, в която основното съвсем не бе либерализмът. Основно беше простото предложение – „Бизнесът се нуждае от отписване на дълговете и лошите активи“. Тоест, опростете ни дълговете. На нас, тоест на фирмите, в които руските власти са бенефициенти де юре и де факто.

А прессекретарят Песков обясни, че Брежнев е финиширал втори, а Картър – предпоследен.

*Юлия Латинина е известна руска публицистка, водеща на предавания и писателка. У нас са издаден романите й „Единакът“ и „Кралят на стоманата“ (ИК „Ера“, 2006)

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.