Де го милиарда от задграничните фирми? Похвално, Тошев

„Премиерът Станишев отказа да търси 1,7 млрд. долара” – писа в. „Дневник” вчера. Става дума за пари от задграничните фирми на татовата Народна република България. Депутатът Лъчезар Тошев от СДС задал въпрос на премиера какво ще предприеме правителството за изясняване на инвестираните преди повече от 20 години в задграничните дружества пари.

Ама то много било лесно да си депутат и да надуваш свирката, да се харесаш на народа. К’ви фирми, к’ви милиарди? Коя година сме? Следите са отдавна заметени.

Тая дъвка с фирмите в чужбина я разтягат от 1990 г. И никой не можа да каже нищо по въпроса колко са парите, колко са откраднати. Сега Тошев се сетил пак. Той едва ли е сериозно загрижен. По-скоро това е поза, за да го забележат. Този въпрос трябваше да го задава преди 15-20 години. Той вдигна шум и през 2003 – също безнадеждно късно. Както се казва, сетила се Мара да се побара.

Странно, но в правителството на Филип Димитров един човек се зае с тези задгранични дружества и цялата документация беше на бюрото му, както се разбра – вицепремиерът Илко Ешкенази. Нищо не направи и накрая загина като караше джет на плаж край Варна, което предизвика подозрения, че смъртта му може да има някаква връзка с нещата, с които се е занимавал.

И при правителството на Иван Костов 4 години за тия задгранични дружества никой не направи нищо. При правителството на Симеон – също. Другите правителства хич няма нужда да се споменават по този въпрос. Иначе са отчетени ревизии на 245 дружества между 1986 и 2004. През 2005-а комисия е отчела, че от 311 дружества са приватизирани 128, а 51 са ликвидирани. За другите – не се знае.

Но картинката е ясна – откраднатите пари са смазали добре ръчичките на изпълнителната власт у нас през различните години, за да не се заеме никой с издирването им.

Не става дума само за фирмите на т. нар. научно-техническо разузнаване, с помощта на които България се опитваше да краде технологии от Запада. В тях кой каквото завлякъл – завлякъл. България имаше куп други фирми – например филиали на „Балканкар” или разните „ХХХ-експорт”, или „ХХХ-импекс”, с които България се опитваше да изнася и внася техника и т. н. стоки. Филиали в десетки страни.

Дойде 10 ноември и в тези дружества в чужбина останаха пари и по 1-2 души, които имат всички пълномощия да се разпореждат с тях. Те са се ослушали, огледали и като са видели, че в България пада страшна битка за демокрация и декомунизация, са завъртели паричките както са могли. Кой – десетки хиляди, кой – стотици хиляди, кой – повече. Никой не знае вече. Документацията от фирмата-майка в София услужливо е изчезнала, с помощта на колеги, които са споделили далаверата. Иди гони Михаля.

А Лъчезар Тошев се сетил да пита правителството. Похвално, Тошев. Ще те изберат пак за депутат. Питай и следващото правителство.