Серопозитивни у нас умират не от СПИН, а заради отказ да ги лекуват от друго
Оказва се, че в България има случаи серопозитивни да умират не от СПИН, а защото лекари са им отказали медицинска помощ, свързана с други заболявания, научи e-vestnik от фондация „Надежда срещу СПИН“. Защото са ги третирали като прокажени, както в средновековието.
„Болен от СПИН сее зараза“, „Призрак броди във вашите легла“, „Министерството на здравеопазването крие нещо“, „Лекари, облени в кръв на болни от СПИН“. Това са само част от зомбиращите послания, които медиите в България изпращат към обществото по въпросите на ХИВ/СПИН.
През 80–90-те години на 20-и век хората наистина са умирали от СПИН до няколко месеца, след като разберат, че са заразени с ХИВ. Днес ХИВ положителните живеят нормално десетилетия наред, без изобщо да се разболяват от СПИН. Вече има модерна терапия, която потиска вируса и не му позволява да се разпространява. Но обществото продължава да живее с насадените страхове.
В същото време заразените с ХИВ в България имат нужда от лекарска помощ като всички останали. Освен че се борят с основната си инфекция, тях също ги хваща грип, страдат от бронхит, алергии, стомашно-чревни заболявания и бъбреци. Забременяват, раждат деца, нуждаят се от зъболечение. По Закон ХИВ позитивните не са длъжни да казват на лекарите, че са носители на инфекцията. Въпреки това повечето от тях го правят по морални съображения и от загриженост за здравето на околните.
В други европейски държави тази откровеност се цени високо от медицинските специалисти. В България тя най-често се наказва с директен (или индиректен) отказ от лечение. Личните лекари се оправдават, че им е пълна пациентската листа и не ги приемат. Специалистите по различни заболявания си измислят други оправдания. В повечето болници има неписани разпореждания да не се приемат пациенти с ХИВ. Не може да се намери екип дори за едно израждане, какво остава за по-сложна операция. Лекарите мълчат безпомощни и се страхуват.
Едни казват: „За съжаление в болницата не можем да ви осигурим отделна тоалетна, а според вътрешния ни ред за пациенти като вас трябва да има отделно санитарно помещение“. Ако на някого му предстои операция, като разберат, че има ХИВ, изведнъж си променят становището: „Май не е толкова сериозно положението ви, че да се налага операция. Защо да ви режем излишно?“ В други случаи отказват с мотива: „Щом имате ХИВ, гледайте да си решите първо този проблем. Другото заболяване няма да ви убие“.
Директните откази са още по-арогантни. Случвало се е лекар да звъни на близки, познати и колеги на инфектирания човек и да им казва: „Бягайте от тоя, болен е от СПИН!“, което е грубо нарушение на законите.
Според д-р Станислава Попова, епидемиолог, дългогодишен консултант на Световната здравна организация и член на УС на фондация „Надежда срещу СПИН“, отказът от медицинска помощ е причина за смъртта на поне 4-5 човека от Сливен, Кюстендил и други градове. Когато в местните болници откажат да ги обслужат, близките им ги карат с линейки до София. За хемофилиците обаче, които получават кръвоизливи, всяко отлагане може да се окаже фатално. „Един почина в колата на баща си пред специализираното отделение, друг – в линейката на път за София“, възмущава се д-р Попова.
Наскоро момиче се нуждаело от операция на бъбрек. Цял месец фондация „Надежда срещу СПИН“ търсила специалист, който да се съгласи да извърши операцията. По Закон “болните от СПИН или носителите на неговия вирус със соматични заболявания (б. а. – на тялото) се лекуват в здравни заведения по профила на соматичното заболяване.” Но никой не спазва този закон в България. Лекарите отказват, защото ги е страх. Заразените с ХИВ не подават жалби в съда, въпреки че имат право. Те предпочитат да останат анонимни заради унижението и изолацията, на които биха станали жертва, ако се разчуе за инфекцията им. Така медицинските своеволия срещу тях остават ненаказани.
Преди време лекарите били още по-неадекватни и неинформирани. В края на 80-те години, когато се разбрало, че започва глобално разпространение на новата болест, били приети дискриминационни закони. ХИВ положителните подписвали декларации, че ще спазват безопасно обществено поведение и били длъжни да съобщават за инфекцията си при всяко посещение на лекар.
В т. нар. отделение по СПИН в Инфекциозна болница всичко, до което се докоснел заразеният, се подлагало на свръхдезинфекция. Заключвали вратите на отделението и имало дори указания да се дезинфекцира апаратът за кръвно налягане, а дрехите на серопозитивните да се носят за камерна дезинфекция (тоест, да се перат в големи парни машини). „Представяте ли си как човекът вкъщи си събува гащите и жена му отива да ги носи за парна дезинфекция? Това бяха просто дивотии!“, спомня си д-р Попова. В някои отделения изгаряли дюшеците, одеялата и болничното бельо, които е ползвал ХИВ позитивният.
През 1992 г. всички нормативни документи, които поставят ХИВ позитивните в неравностойно положение, са отменени. В днешно време познанията за ХИВ и СПИН вече са на много по-високо ниво. Въпреки това общопрактикуващите лекари, хирурзите и дори някои професори нямат сериозна подготовка по епидемиология и не знаят как се предават инфекциите. Вместо да наваксат пропуските в образованието си, те отказват да лекуват ХИВ позитивни.
ХИВ/СПИН не е толкова страшен – 5 малко известни у нас факта
1. Ако човек открие навреме, че е инфектиран с вируса, може изобщо да не се разболее от СПИН
Въпреки че броят на инфектираните с вируса непрекъснато се увеличава, в развитите страни все по-малко хора боледуват и умират от СПИН. Това се отнася и за България. Държавата осигурява безплатно лечение включително за пациентите, които нямат здравни осигуровки. Нарича се високоактивна антиретровирусна терапия (ВААРТ). Чрез различни изследвания е доказано, че част от пациентите, които са на лечение, имат толкова малко вирус в кръвта, че понякога дори тестовете за ХИВ не го откриват. Медиците наричат феномена „неоткриваем вирусен товар“. Макар да не са „излекувани“, пациентите с неоткриваем вирусен товар (резултат от приложението на ВААРТ) имат толкова малко ХИВ в кръвта и секретите си, че са много по-безопасни за партньорите си при всякакъв вид секс. При хетеросексуални контакти (без анален секс) те са почти нулево опасни.
Затова специалистите предупреждават – терапия има, но лекарствата трябва да се пият точно навреме (по-точно дори от антибиотиците). Спазва се и специален хранителен режим. Така вирусът се държи натикан в клетките и не се размножава. Ако човек пропусне да си пие лекарствата, вирусът излиза от клетките, може да мутира и да стане резистентен към лечението.
2. Хепатит B e 100 пъти по-заразен от ХИВ
По тази причина (а и защото има много други, по-заразни болести от ХИВ, които не са безобидни за здравето на хората), са въведени универсалните предпазни мерки за медицинските служители при работата им с пациенти. Те трябва да носят ръкавици, маска и очила. Лесно е, задължително е и ги предпазва от всякакви болести и инфекции. Но правилата не се спазват. „Хората си казват: „Да, но от хепатит не се умира, а от СПИН се умира, казва д-р Попова, но това не е вярно. Част от носителите на хепатит В развиват мълниеносни форми и умират. Около 10% остават хронични носители и могат да заразят сексуалните си партньори и близките си. Трети умират от цироза, от рак на белия дроб и др.“
От друга страна, много пациенти не знаят, че са ХИВ позитивни и не предупреждават. Те ходят на лекар и той ги приема. Възможно е да има и лекари с ХИВ, които не знаят, че са инфектирани и те самите да са по-опасни за пациентите си, отколкото обратното. Изводът е, че е недопустимо да се работи нехайно.
3. ХИВ позитивният, който е на антивирусна терапия (ВААРТ), е почти безопасен за лекуващия лекар, защото има незначителна концентрация на вирус в кръвта. Ако човек, който не е на лечение (например новозаразен и нелекуван) отиде на лекар в разгара на инфекцията си, рискът при обслужването му някой да се зарази, е от 0,2 до 0,3%. При хепатит този риск е 5-10%, защото вирусът е много по-устойчив и в по-голямо количество.
4. В случай, че до 72 часа след евентуално заразяване човек започне да се лекува със същите медикаменти, с които се потиска развитието на ХИВ при инфектираните пациенти, той гарантирано не развива инфекцията. Всяко медицинско лице може да поиска такава терапия превантивно. Медицинските работници, които са обслужвали ХИВ положителен, имат право на безплатна терапия, ако се съмняват, че може да са се заразили (например при порязване или убождане по време на операция).
5. Рискът от заразяване с ХИВ е много по-голям при масови сбивания, ако сред участниците има серопозитивни, отколкото при обслужване в лечебно заведение. Когато ХИВ положителен човек има открити рани – примерно е ударен от служител на реда с палка по главата, докато е протестирал пред парламента – полицаят може да се зарази при стълкновенията или ако му пръсне кръв в окото. В Берлин има доказани случаи на заразяване с ХИВ при побоища и масови безредици.
Изброените факти показват, че медицинските специалисти нямат основание да се страхуват от заразяване, ако спазват изискванията за работа. И не би трябвало да отказват да лекуват пациенти, заразени с вируса. Обществото също е нетолерантно към серопозитивните. Д-р Попова разказва, че много от първите, заразени с ХИВ пациенти са били принудени да се преселят да живеят на други места заради тежката дискриминация срещу тях. Съседи изхвърляли пред домовете им чувалите си с боклук и пишели по входните им врати унизителни неща.
Въпреки трудностите, много от тях са си запазили семействата и до днес. Това са моряци от океанския риболов, войници от Камбоджа и др. Някои имат много тежка съдба, защото сами се изолират от света и от близките си. Д-р Попова разказва: „Един от първите, който все още е жив, откакто е научил, че е ХИВ позитивен, до днес не е посмял да се докосне до жена си. Той казва: „Дори по бузата не смея да я целуна. Страх ме е да не я заразя“. Представете си как се живее над 20 години с чувство на вина? Това не е ли като смъртна присъда?“
Неотдавна фондация „Надежда срещу СПИН“ проведе информационна кампания сред лекари в София и Пловдив за съвременните научни факти за ХИВ инфекцията. Проектът е финансиран от Институт “Отворено общество”. 18 лекари получиха грамоти за „бели лястовици“ и сега от фондация „Надежда срещу СПИН“ насочват ХИВ позитивните към тях, за да не бъдат унижавани с отказ от обслужване и да са сигурни, че ще получат компетентна помощ.
От фондация „Надежда срещу СПИН“ очакват и други лекари да се свържат с тях, за да допълнят списъка от достойни специалисти, които вярват в Хипократовата клетва и не се страхуват.
Още по темата в e-vestnik:
В България страх от СПИН няма, от тест – има
Павел Малинов: СПИН се хваща не при зъболекаря, а от секс без презерватив