Наркоман или експериментатор – Андрей пробва от индийско орехче до хероин
Наркоман ли е онзи, който пробва всякакви видове наркотици, а целта му е да изпадне в състояния, които не познава, и да види света, какъвто не го е виждал? Или това е експериментатор. Трийсет и пет годишният Андрей казва за себе си, че се е надрусвал с много неща – от индийско орехче до хероин, но не е пристрастен. „Да си зависим, значи да имаш физическа нужда от дадено нещо. Да не се чувстваш добре, ако не си приел веществото. Аз не съм зависим към наркотиците. По-скоро съм зависим към кафе и захар, отколкото към други неща. Те са също силни вещества. Ако прекалиш с кафето, може да се превърне в халюциноген. Започваш да виждаш и чуваш неща, които другите не виждат и не чуват“, разказва той.
„Едно от първите ми надрусвания беше като дете, бях 6-7 годишен – бяхме се научили да берем изсушени макове, да им рязваме главичките и да ги пушим. После ти е едно отпуснато, приятно, лежиш си на тревата, тя е мекичка“, спомня си Андрей. „Да се надрусаш“ за него означава да промениш формата на мислене за момента, донякъде и възприятията за света. „Това не го ли правим всеки ден, чрез ядене? – пита ме той. Я виж как ти се промени изражението като изяде тази палачинка с шоколад. Аз се кефя на нови състояния, в които привеждам съзнанието си. Любопитно ми е да виждам някакви неща, които иначе не ги виждам. Карлос Кастанеда (американски писател от перуански произход – б.а.) говори в книгите си, че за белия човек, с неговото обсебено съзнание в съвременния свят, е много по-лесно да постигне и види всички тези неща с наркотици, отколкото без. Те са средство да пренасочиш съзнанието си на някъде другаде.
Едно такова средство е храната – тя те кара да си мързелив, сънлив, щастлив. Това се дължи в много случаи на подправките. Те пък в един определен момент могат да станат психоактивни вещества. Пробвал съм индийско орехче, научих за него от интернет. Много е неприятно, трябва доста голямо количество, за да се постигне правилният ефект – с часове си в пухкави розови облачета. След това обаче много болят ставите, все едно си болен от артрит.
Друго, което се намира вкъщи, е валериан. Той е доста силен, стига да знаеш как се ползва. Най-добре е с мляко и с глог. Взаимно си усилват ефекта. Отпуснат си, спокоен, не се тормозиш за нищо, релаксиращо ти е, сякаш първата фаза на напушването.“
Андрей е пробвал много екзотични начини, за да се надруса и „да разтвори аз-а си“. „Индианците имат един кактус, с който се друсат и го ползват за храна. Той съдържа много вещества в себе си, които дават енергия. Когато го използваш често – е храна, когато го ползваш рядко, се надрусваш. Аз като съм пробвал, съм виждал как светлината струи в цифри. Изобщо кактусите те настройват „геометрично-математически“, или поне аз съм виждал такива неща.
Преди време ме бяха почерпили с едно питие ауаяска – от два-три вида смесени натурални халюциногени. В ауаяската има МАО инхибитори (МАОИ – съединения, които се ползват като антидепресанти, особено при нетипични форми на депресия, както и при отказване на употребата на тютюн – б.а.) и бета-карболин. Едните отпушват рецепторите на мозъка, за да приемат бета-карболините по-лесно. Появяват се много приятни халюцинации, връщащи те назад към корените – ставаш по-възприемчив към разума на растенията. Даже в Амазония се вярва, че когато шаманите се надрусат с това, успяват да посочат на племето къде да намерят храна, къде ще е удобно де се построят къщите, това им го „казва“ природата. Пробвал съм и ибога – растение в Северна Америка, има и храстовидно растение ибога в Африка. Местните го изгарят и използват праха или настъргват корените на много ситно и го приемат. Отваря мозъка, буквално имаш чувството, че мозъкът ти е с оголени нерви и възприема всичко.“
Андрей неведнъж се е „нагъбвал“. „Гъби можеш да си намериш навсякъде – на Рила, Пирин. Но в България халюциногенните са два вида – „кубенсис“ и семиланцеята (Psilocybe semilanceata) Можеш да си поръчаш и по интернет. Техните основни вещества са псилоцин и псилоцибин. Гъбите се дъвчат, най-добре е на гладно, иначе имат разрушителен ефект за черния дроб. Първоначално ефектът е приповдигнатост, весело ти е. После започват виденията, халюцинациите, които са доста продължителни. Един от най-хубавите ми трипове (от trip-пътуване – б.а.) беше с една девойка на поляна в планината. Гледахме в облаците много приказки – три кита, впрегнати в колесница, бой между самураи. Просто картинки, които може да постигне човек с развинтена фантазия. Най-интересното е, че имаше съвместимост на възприятията. Тя като кажеше: „Виж там“ и аз виждах на това място това, което тя казва, че е пред очите й. Имаше някакво отваряне на съзнание помежду ни и всеки можеше да прехвърля мисли без условности и уговорки.
Преди можеше да си поръчаш гъби от Холандия, но продажбата им там вече е забранена. Най-вече заради неправилната им употреба от туристи. Имат такъв ефект, че ти можеш да си помислиш, че летиш. (До 1 декември 2008 г. в Холандия бе разрешена продажбата на халюциногенни гъби. Това ставаше в т. нар. „Smart shops“. Властите обаче наложиха забрана. Повод за това стана смъртта на турист, който скочи от един от мостовете в Амстердам след употребата на гъби – б.а.)
„Когато сме няколко човека и взимаме халюциноген, винаги имаме един човек, който наблюдава останалите за безопасност, разказва Андрей. Да не скочи някой от балкона, да не се разбуйства друг, защото не е ясно кой какво ще види, кой какво ще възприеме. Много пъти си обсебен от някакви неща в живота си и като се надрусаш с халюциногени, ти избива. При гъбите обаче не може да се говори за пристрастеност, защото то става 3-4 пъти в годината, в късната есен. Отиват в планината, ритуализирано, живее са два-три дни, спят в спални чували по храстите и няколко дни са на гъби.
С гъбите е добре да си с повече хора, но ако се друсаш с кетамин (използва се като антидепресант – б.а.), е по-добре да си сам. Когато приемаш това вещество изпадаш в дисоциативна кома. Взимал съм го на хапче и на прахче. За известно време нямаш спомени, но докато си „там“ много силно чувстваш света около теб, „аз“-ът ти се разтваря.
Пробвал съм и новите синтетични халюциногени 2С-В (тусиби), 2С-А (тусиай). При тях обаче трябва да се изчака определен период от време да ти се изчисти организмът, и да пробваш пак, защото иначе ефект няма – само си даваш парите. Но в България трудно се намират. Те са твърде скъпи, поръчвал съм от Япония, от Щатите, във формата на прахче, което се разтваря в чаша бира или се смърка. Грамът струва 150-160 долара, но в случая ти трябват милиграми. С повече от 20-30 може да ти изтече мозъкът през ушите. Ако предозираш, можеш да си станеш пациент на психиатрията. Първия път, когато се сблъсках с 2С-В, бяхме с едно приятелче, седяхме по обяд срещу прозореца и гледахме залеза. Беше много красив и весел. След това отворихме една бутилка с газирана вода, която започна да пръска балончета много нависоко в стаята. Стените почнаха да се движат, компютърът пусна корени. Но и на двамата ни се случваха идентични неща. Обръщахме се на една и съща страна, смеехме се по едно и също време.
Но повече от година не съм имал досег с халюциногени – 2C-B, неговото производно на йодна основа 2C-A. Не съм привърженик на LSD, защото има много тъмни страни, според мен. Първо ти става гадно, после ти става готино.
Пробвал съм екстази, амфетамини, но те не са за мен – ставам буен, агресивен, напомпвам се със самочувствие и гледам с пренебрежение на другите. Започвам да си мисля, че съм свръхбърз, свръхумен, странно усещане. Ако е за учене, амфетамините те държат буден и в кондиция, но в малки дози. Това са дози, които се продаваха до ’85-та – ’84-та година по аптеките при нас, като каптагон (В началото на 70-те години каптагонът е разработен в западните военни лаборатории за да се използва от армията за повишаване издръжливостта на войниците. Впоследствие се превръща в основен елемент за производството на химическа дрога – б.а.). Когато отидеш в аптеката и кажеш, че учиш за изпит, аптекарят веднага ти дава без рецепта. Амфетите не са от вчера на пазара, предлагаха се в старческите домове. Защо старците ни бяха едни весели, щастливи – благодарение на каптагона, цял ден жизнени и бодри.
Що се отнася до кокаина – докато се смърка бива, но като се пуши става гадно. Той ти дава чувство за безсмъртие, пиеш 5-6 бутилки уиски, беснееш цяла нощ. След това организмът ти пропада и ако не смръкнеш отново, ти е толкова зле, че искаш да се самоубиеш. Когато го пушиш, ефектът е по-силен, много бързо ставаш зависим, бързо ставаш неадекватен. Обикновено тези, които минават на „крек“, умират бързо. Аз пробвах веднъж и ме хвана страх какво се случва с мен. Наскоро имах подобно усещане, след като пуших няколко пъти „друсана“ трева. Дилърите са започнали да я продават с някакви примеси явно, защото аз от 20 години пуша тревица и не съм се чувствал така. Почвам да тичам в кръг и да се чудя какво се случва с мен.
Повечето, които взимат кокаин, го правят за купони, на които изпиват огромни количества алкохол. После пет дни не си излизат от домовете, защото започват да изпитват страх. При коката и марихуаната се случва да се появи параноя. Особено при първите пушения на трева, аз самият съм изпадал в такива състояния. Мои приятели са ми разказвали, че са обикаляли с часове квартала, с мисълта, че някой ги следи. Коката също изостря това усещане. В махмурлука на коката е нормално да изпаднеш в състояние на параноя и депресия и едва ли не има световен заговор срещу тебе.
Най-опасен е хероинът. Там закачиш ли се – край. Първия път когато пробвах, треперех целия и повръщах. Втория път заспах и имах много красиви, в стил „ориент“ сънища. Оттам насетне не пипам, защото закачиш ли се няма измъкване. Няма бивш хероиноман, има умрял хероиноман, все едно да кажеш, че си бивш педераст.
Не мога да кажа, че има нещо, което можеш да вземеш и е безобидно. За мен страничният ефект от пробването на всичко това е натоварването на черния дроб и изкривяване на съзнанието в по-нематериалистично мислене. Усещаш, че ставаш по-малко материалист. Ставаш и несоциален тип. Но човек ако иска да пробва, не трябва да тръгва с консуматорско чувство. Ако някой реши да опитва нещо, то нека е с идеята, че може да намери нещо за себе си, да се направи с идея за връзка с нещо духовно, а не само да се надрусам на момента и да купонясвам.
Днес много се говори за това, като погълнеш дадено нещо, какво ще видиш и какво ще ти се случи. Всеки път като се напуша, зависи от тревата – понякога ме мързи, друг път съм много енергичен, оправям си мотора, мета си двора. Като си пуших трева от афганистанските бежанци, едно време, ставах много енергичен, да речем. Зависи от това, в какво състояние си в момента. Много хора казват, че е по-добре да се пуши хашиш – смолата на тревата. На мен не ми е по-добре. Няколко пъти много жестоко ме е боляла главата. Аз си предпочитам чистата тревичка. Хашишът е за северните народи, които трудно и пренасят тревичка. При нас, при условие, че вкъщи си я гледам тревата, за какво ми е хашиш. Някои вещества много отварят съзнанието, но това кой какво ще види, е много индивидуално.
Виж тук още по темата:
Интервю с д-р Юлиян Караджов, автор на “Наркотиците – почти всичко за тях” и “Канабис – наука и политика”
Има ли бивш дилър или бивш наркоман