Цитат в десетката: Няма в. „Сега“, няма проблем?
Президентът Георги Първанов се отправи към Москва, за да открие Годината на България в Русия, а се оказа, че всъщност е отишъл, за да закрие една българска фирма. Централната тема на посещението му бе уговарянето на руснаците да отнемат бизнеса на българската компания „Овергаз“. Президентът не просто им обеща подкрепа в тази акция, но и за да преодолее стъписването им от такава необичайна покана, упражни натиск да не се помайват, а да действат.
Държавният глава изглежда забрави, че е длъжен да спазва Конституцията и като президент на България трябва да защитава единствено българските интереси. Той като че ли е пропуснал да забележи, че България от 20 години се опитва да бъде друга, а от две години е член на ЕС и е длъжна да спазва общи правила, гарантиращи основните принципи на демокрацията и пазарната икономика. И с твърди и решителни действия, издаващи мислене от друга епоха, престъпи най-малко три основни принципа.
Първо, президентът се разпореди с чужда собственост в нарушение на конституционния принцип за неприкосновеност на частната собственост.
Второ, употреби политическата си власт в ущърб на търговски субект, с което потъпка всякакви правила за свобода на конкуренцията и пазарната икономика.
Трето, направи опит да заличи една българска компания, дръзнала да издава вестник, който не пести критиките към грешките на властта. За него няма никакво значение, че тази компания е един от малкото добри примери за подражание в България, тъй като е сред най-големите данъкоплатци, инвеститори и спомоществователи, заради което е била награждавана многократно и у нас, и в ЕС.
Но не е работа на вестник „Сега“ да защитава интересите на засегнатите от акцията на президента Първанов фирми. И „Овергаз“, и „Винтерсхал“ /другият доставчик на газ, който между впрочем е 50% немска собственост и също ще пострада, ако се изпълнят мечтите на държавния глава за незаконното пренареждане на газовия пазар/ няма да пропуснат да се възползват от фактическата покана на българския президент да сезират Европейската комисия. Тя в качеството си на „пазител на договорите“ следи за изпълнението на директивите и другите задължителни правила за страните-членки на ЕС. А очевидната намеса на държавата от най-висше политическо равнище е повече от скандална.