Една разходка из 3 столични поликлиники
Защо софийските поликлиники не изглеждат като хотелите “Шератон” или “Хилтън”? Или поне като Александровската болница? Посещението на някоя поликлиника, работеща с Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК) разкрива тъжна картина – стари мебели, падащи мазилки и тук-там боклуци.
За голяма част от българите ходенето на доктор е неприятна работа. Те не могат да си позволят да ходят в специализирани клиники, където обстановката е по-приветлива, услугите – по-качествени, но и по-скъпи. Повечето хора посещават кварталната поликлиника, която сега се казва Диагностично-консултативен център (ДКЦ) или Медицински център (МЦ), който работи със Здравната каса или пациентът си плаща, ако не е здравно осигурен.
Още от входа на 22-ра поликлиника те посреща коридор с мебели от времето на социализма, небоядисвани отдавна стени, мрачна обсановка. Не е по-различно и в 17-а поликлиника. Сигурно никъде не достигат парите. Но дали похабената обстановка и мръсотията е само до пари? Средностатистическият българин също е виновен, защото има търпимост към замърсения асансьор, стени, тоалетни. Няма как културата на поддържането и хигиената в бита на софиянеца да е ниска и поликлиниките да изглеждат прекрасно. Някой трябва да се възмути, да реагира, да повика бояджия или майстор да смени счупените кранове на чешмите…
Как да очакваме чистачките да знаят какво значи един коридор да блести от чистота, когато никой не се интересува от това? Ние толерираме състоянието на тези лечебни заведения. Влизайки рано сутрин в поликлиниката те лъхва мирис на химикали от препарата за чистене. Температурата е умерена, а в големите студове направо ниска. Парното работи винаги (освен в някои коридори, примерно на 17-а поликлиника, където радиаторите са откачени отдавна), но старите прозорци и дограми не изолират достатъчно и студът успешно влиза в сградата. Притиснати от условията, лекарите си купуват печки, с които поддържат топлината в кабинетите си.
Тръгваш по коридора, поглеждаш пода, който изглежда измит и чист, но няма как да не видиш издайническите неизтриваеми петна по кьошетата. Освен ако не е леко тъмно, заради изгасена или счупена лампа. Осветлението винаги е по-скоро притъпено, благодарение на флуоресцентните лампи. Някои стени са пребоядисани, но цели етажи имат направо страшен вид – с ронещи се мазилки и мръсно бял цвят. Тоалетните обикновено са заключени. Ако все пак нуждата ти е спешна, можеш да вземеш ключ от лекарите. Макар и да се пазят от хулигани, тези помещения не са съвсем чисти и здрави. Срещат се разбити мивки, с едно кранче или без никакво.
В София се намират над 50 поликлиники, които работят с НЗОК или само платено. Някои сгради “приютяват” повече от един център, където може да има различни лекари, може и да се дублират услугите. В медицинските центрове, които работят само със заплащане от пациента, ситуацията е по-различна. Те са чисти и добре боядисани, в повечето случаи. Там обаче не ходи всеки…
Видът на лечебните заведения не може да се промени само с пари. Има случаи, в които пациентите си изхвърлят боклуците по коридорите, на диваните, зад саксиите. Кой да ги спре?