Пакистан – най-голямото изпитание пред външната политика на САЩ
Новоназначеният специален пратеник на Вашингтон пристигна в Исламабад като част от усилията на правителството на Барак Обама да се справи с може би най-голямото външнополитическо предизвикателство пред него – страна, която разполага с ядрени оръжия и затъва в хаос. Приближените на Обама твърдят, че Пакистан е държавата, която наистина го „плаши“. Докато се опитва да изгради демократично управление, страната е застрашена от засилващия се ислямистки бунт, от икономически срив и криза във властта.
Правителството на Обама вярва, че Пакистан е ключът към умиротворяването на Афганистан и в борбата с Ал Каида. Затова за специален представител за Афганистан и Пакистан беше назначен сприхавият дипломат и специалист по разрешаването на кризи Ричард Холбрук. „Често използваме за тази ситуация името Афпак“, каза Холбрук в неделя на конференцията в Мюнхен, преди да отлети за Исламабад. „Ще фокусираме в по-голяма степен вниманието си върху Пакистан“, заяви той. Това е нова и крехка демокрация… но ситуацията там изисква внимание и разбиране“.
От изтекла информация за доклад на американската армия, направен под ръководството на генерал Дейвид Петреъс, който отговаря за региона, става ясно, че според него именно Пакистан, а не Ирак, Афганистан или Иран, е най-неотложният външнополитически проблем пред Обама. Пакистан е главната квартира на Ал Каида, а талибаните използват т.нар. племенни територии по границата с Афганистан за нападения срещу коалиционните сили в съседната страна. Някои пакистански екстремисти, които преди действаха предимно в Афганистан, сега се обърнаха навътре и създадоха агресивното ново движение на пакистанските талибани, което се противопоставя на държавната власт. В телевизионно интервю този месец Обама предупреди, че разрастването на военните действия в Афганистан носи риска от „дестабилизиране на съседен Пакистан, който разполага с ядрени оръжия“.
Сигурността в Пакистан изглежда се влошава с всеки изминал ден. Заглавията на новините от миналата седмица например включваха бомбен атентат срещу религиозна процесия в централния град Дера Гази Хан, който отне живота на поне 27 души; нападения на пакистански бойни хеликоптери, при които бяха убити 52-ма бунтовници в района на прохода Хайбер в племенната част на страната; отвличането от въоръжени лица на високопоставен служител на ООН и обезглавяването на полски инженер, който беше отвлечен преди пет месеца. Преди два дни похитителите разпространиха и видеозапис на екзекуцията.
Миналата година демокрацията беше възстановена след осемгодишен военен режим. Мнозина обаче смятат, че правителството е в парализа, докато тромавата коалиция и кабинетът от около 70 министри се боричкат и всички се притесняват от армията, която е управлявала Пакистан през по-голямата част от неговото съществуване. Правомощията за вземане на управленски решения са концентрирани в ръцете на президента Асиф Али Зардари, което води до блокиране на управленския процес, смятат критиците.
„Да, имаме милион затруднения. Получихме много проблеми в наследство и може би твърде бавно успяваме да изправим правителството на крака“, коментира Фарахназ Испахани, депутат от Пакистанската народна партия, която оглавява управляващата коалиция. „Все пак чувствам, че бавно и постепенно се придвижваме към по-добро управление“.
Въпреки това правителството не успя да постигне политически консенсус за борбата срещу тероризма. Мненията са разделени между политическите партии, които подкрепят военните действия срещу екстремистите, и тези, които искат да преговарят с тях – такива има дори в управляващата коалиция. В резултат на това армията няма ясна представа за курса, който трябва да следва. В допълнение към кризата в сферата на сигурността, икономиката, която миналата година беше спасена от фалит със заем от МВФ, страда от инфлация и срив в икономическата активност.
„Цивилната власт в Пакистан е слаба и се страхува от неизбежното – че ще прекрачи чертата и ще поеме риска да бъде свалена от армията“, коментира Рашид Рахман, политически анализатор от Лахор. „Това правителство не функционира“. Армията многократно демонстрира, че няма да се кланя на цивилните по въпросите на националната сигурност, като миналата година например отказа да изпълни правителствена заповед да предаде контрола върху главната разузнавателна агенция – Междуведомствената разузнавателна служба.
Като че ли въоръжените екстремисти могат да се умножават безпроблемно – на около 150 километра от Исламабад, в долината Суат, съществува талибанска минидържава. Много пакистанци се питат дали въоръжените сили на страната не могат – или не искат – да се заемат сериозно с джихадистите, които бързо разпростират влиянието си от своята база в племенния район. „Винаги се хвалим, че имаме една от най-силните армии. Тогава как така не можем дори да отрежем коридорите за снабдяване на бунтовниците в Суат?“, недоумява Бушра Гобар, депутат от Националната партия „Авами“, която участва в управляващата коалиция. „Ние покровителстваме тероризма. Тренировъчните лагери и скривалищата са непокътнати. Това трябва да спре!“
Основен приоритет за Вашингтон ще бъде да накара Пакистан да вземе по-активно участие в общи военни действия в племенните райони. Правителството на Обама предлага още невоенни помощи и планира да утрои средствата за социално и икономическо подпомагане до 1,5 милиарда долара на година. Западни дипломати смятат, че висшите кръгове в армията, в това число и началникът на генералния щаб генерал Ашфак Каяни и директорът на Междуведомствената разузнавателна служба генерал-лейтенант Ахмед Шуджа Паша, са верни на борбата с екстремистите, но смятат, че съществуват проблеми сред по-ниските чинове.
На фона на дълбокото объркване в Пакистан се откроява ролята на САЩ и на другите западни сили, за които мнозина подозират, че тайно подкрепят екстремистите, за да дестабилизират Пакистан. И въпреки че повечето пакистанци не одобряват методите на талибаните, тяхното послание за строго спазване на нормите на исляма има привърженици. Мушараф Зайди, коментатор в пакистанския всекидневник „Нюз“ отбелязва: „Никой не знае в какво да вярва. В Пакистан не се знае кой стои зад екстремистите. За една група хора това е Агенцията за проучвания и анализи (индийската разузнавателна служба), за друга е ЦРУ, а за трета – пакистанската Междуведомствена разузнавателна служба. При такава ситуация идеята, че в Пакистан съществува политическа воля за разрешаване на този проблем, е абсурдна. Не може да имаш политическа воля, когато даже не знаеш кой е врагът“.
По БТА