Защо отидоха САЩ в Афганистан

в. Вашингтон пост

Американски войник спира журналист пред немското посолство в Кабул след взрив на бомба пред сградата. Снимка: Ройтерс

Никоя чуждестранна сила не е била приемана с добро за дълго време в Афганистан. И британските, и съветските войски платиха горчива цена за това, че се опитаха да се задържат там. Нашата цел никога не е била да владеем Афганистан, а да елиминираме убежището на Ал Каида и да дадем на афганистанците възможност да управляват страната си в синхрон със своите интереси и с нашата национална сигурност.

Не бива да се самозалъгваме, че присъствието ни в Афганистан е нещо различно от надпревара с времето в един региoн, който се отнася подозрително към чужденците. Съединените щати не отидоха в Афганистан, за да го направят свой 51-ви щат, а за да му попречат да се превърне в наркодържава на Ал Каида и плацдарм за дестабилизиране на съседен Пакистан.

Трябва да се върнем към първоначалната си мисия. И президентът Обама постъпи правилно, като обеща да постави Афганистан в центъра на глобалната ни кампания срещу войнстващия екстремизъм, започвайки с изпращането на 30 000 допълнителни войници. Още през 2006 година твърдях, че са необходими повече войници и продължавам да го твърдя. Но само военните няма да ни донесат победа. Военният ни ангажимент трябва да бъде основан на реалистични цели. Като начало трябва да възприемем цялостна, всеобхватна стратегия, като се съобразим с традициите на децентрализираното управление в Афганистан и разчитаме повече на способностите на нашите натовски и афганистански съюзници.

Миналата година беше най-смъртоносната, откакто пристигнахме в Афганистан през 2001-ва. Висш американски командващ неотдавна предупреди, че „положението ще се влоши, преди да се подобри“. Ще успеем само ако поддържаме двупартийната и обществената подкрепа у дома и ако спечелим афганистанския народ за каузата си, чрез дългосрочно задължение за изпращане на допълнителен цивилен персонал, средства за възстановяване и дипломатически действия. Също толкова важно е да изпълним обещанията си, без да вдигаме цената, за да не превърнем Афганистан отново в магнит за джихадистите по света.

Съюзниците ни в НАТО трябва да поемат по-голяма част от бремето, а ние трябва да продължим да изискваме да изпратят повече войници с по-малко ограничения за действията им. Времето за чесане на езици със съюзници, които не искат да се ангажират, вече мина. Трябва да убедим държавите, които не желаят да поемат по-сериозна роля в бойните операции, да окажат по-голямо съдействие в други аспекти на мисията, като развитието и обучението на полицията.

Афганистан не е Ирак и не бива да очакваме същите резултати от изпращането на още войници. Там пробуждането на сунитските племена беше от решаващо значение. В Афганистан десетилетията на войни са отслабили племенните структури, а талибаните, за разлика от бруталните чужденци, от които е съставена Ал Каида в Ирак, имат дълбоки корени в пущунската общност. Изпращането на повече войници обаче може да създаде условия за по-значително възстановяване и да засили влиянието ни за постигането на политическото решение, към което се стреми генерал Дейвид Петреъс. С времето увеличаването на числеността на надеждни афганистански въоръжени сили ще се окаже жизненоважно за поддържането на сигурността.

Корупцията продължава да бъде голямо препятствие пред напредъка. Президентът Хамид Карзай обещава да вземе крути мерки по този хроничен проблем, но ние трябва да настояваме за резултати. Там, където даваме повече кръв и пари, очакваме да получим нещо повече в замяна. Афганистан изпитва недостиг на съдии, адвокати и на ефективна и неподкупна полиция. Една изолирана централна власт в Кабул, без реално влияние, ще обрече нашите усилия на нeуспех и ще прати народа в ноктите на талибаните. Трябва да разширим влиянието си извън Кабул, като осигурим права на жените и като работим в тясно сътрудничество с провинциалните лидери, на които може да се има доверие, за да сме сигурни, че парите стигат до народа.

Истинският напредък трябва да започне на местно ниво. Един обещаващ модел е Националната програма за солидарност, по която се наемат афганистанци за изпълнението на проекти за възстановяване, предложени от старейшините на селата. Подобен подход в провинция Вардак помага на местното правителство да наема членове на племената за пазачи.

Едно от най-големите предизвикателства е изкореняването на производството на наркотици – основен източник на финансиране на талибаните. Трябва да осигурим по-големи субсидии и техническа помощ за фермерите, които се отказват от отглеждането на мак, както направихме в провинция Нангархар. Но освен това трябва да ударим наркобароните и да намалим производството, като осигурим продължително присъствие на сили за сигурност, където се налага – особено в провинция Хелманд, твърдина на талибаните. Стратегията ни трябва да бъде съобразена с взаимосвързаността на страните в региона. Това изисква удвоени усилия за укрепване на цивилното правителство на Пакистан и подкрепа за борбата му срещу екстремистите в пограничните райони, където властва беззаконието, и срещу фракциите, които могат да саботират отношенията му с Индия.

Отидохме в Афганистан, за да ликвидираме убежището на Ал Каида и да заменим талибаните, които й го бяха предоставили, с легитимно правителство, достатъчно силно, за да не позволи дестабилизирането на жизненоважния и взривоопасен регион. Целта ни не се е променила. За постигането й имаме нужда от по-решително ангажиране на коалиционните войски, както и от помощ за възстановяването на страната. Не е твърде късно да обърнем резултата, но само с една цялостна стратегия, достатъчни ресурси и решителност на двете партии, може да постигнем успех в Афганистан.

По БТА

*Джон Кери е демократ, сенатор от Масачузетс и председател на сенатската Комисия по външните работи.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.