“Полет над кукувиче гнездо” и младите социалисти
Гледам и не вярвам на очите си. Чувам и не вярвам на ушите си. Ако искате – и най-модерното: “Гледам и не вярвам на ушите си”. Сергей Станишев събрал младите социалисти и им разказва филм на Милош Форман – “Полет над кукувиче гнездо”. Главният герой накарал обитателите в една лудница да се почувстват значими. Ле-ле – няколко минути екранно време показвали как този герой се напъва да отмести една тежка машинария. После казал: “Аз не успях, но поне опитах”. Най-накрая – негов приятел индианец успява да вдигне машинарията и да разбие решетките на лудницата. Филмът е стар, къде да го гледат младите социалисти, освен ако не си го свалят от Интернет. Та така. Колко важно е младите хора да познават изкуството. Но не малко важно е да познават историята.
Филмът на Милош Форман излиза на екраните по света през 1975 г. Получи пет награди “Оскар”. В България беше показан през 80-те, когато беше безсмислено властта да го крие, след като в “Кореком” вече се продаваха видеомагнетофони, а от чужбина се внасяха видеокасети. Аз лично го гледах в студийно кино “Витоша”. Спомням си, че когато публиката си тръгваше от салона, цареше пълно мълчание. Хората се оглеждаха. Очакваха някоя кука от Държавна сигурност да ги заговори. Да попита: “Вие какво разбрахте от този филм? Не ви ли се струва, че тази прожекция е идеологическа диверсия?”.
Няколко думи за Милош Форман. Роден е през 1932 г., Господ здраве да му дава. През 1968 г., когато съветските танкове нахлуват в Чехословакия, той е бил в Париж. 36-годишен режисьор, с 2-3 филма. Остава там в знак на протест. През 1971 г. се заселва в САЩ.
Прави филма “Полет над кукувиче гнездо” по романа на Кен Киси с малък бюджет и непрофесионални актьори (освен главната роля – Джак Никълсън и още двама-трима). Прави го за отмъщение на кремълските старци, превърнали Източна Европа в лудница, в която те са лекарите и старшите сестри. Прави го, за да покаже как един човек може да постигне морална победа над едно репресивното общество. И как – все някой ден тежката държавна и политическа машина може да бъде отместена от пиедестала си, а железните решетки (Берлинската стена) между Изтока и Запада да бъдат разрушени. Все някой ден.
Чехи и словаци през 1968 г. застанаха срещу системата. Смазаха ги с танкове, както с електрошокове бе съсипан главният герой на филма. Ние, българите, 45 години така и не помръднахме системата. Не изгубихме и секунда кинематографично време.