Бай Майкъл, англичанинът, който вари най-добрата ракия в Генерал Тошево

Rakia - Connecting people

Бай Майкъл, победителят в състезанието за най-добра ракия в община „Тунджа”. Снимки: авторката

Село Генерал Тошево се намира долу, вдясно, съвсем близо до кабърчето, ако картата на България е забодена на дъската. Има и друго Генерал Тошево, то е в посока на горното дясно кабърче. Майкъл избрал югоизточното село в Интернет, подозирам заради името. Той е пенсиониран офицер и генералските названия го привличат. После го привлякъл и пейзажът. Подозирам, че е заради съчетанието от ниски хълмове и поле. Майкъл и Айлин са англичани и ги влече декор, сред какъвто се развиват сюжетите на сестрите Бронте.

Майкъл пристигнал в селото преди две години като Майкъл Кенет Уивърс  и бабичката от отсрещния двор, в момента в който го видела, забравяла ишиаса, ревматизма и лумбагото си и хуквала да бяга. Чужденец, чужд човек! Сега Майкъл Кенет Уивърс е известен в селото като бай Майкъл, а бабичката комшийка му носи тиганички и чинно му позира да я фотографира. Тази есен бай Майкъл спечели първо място на традиционния ракиен фестивал на община „Тунджа“ в село Скалица. Неговата ракия беше определена от журито за най-добрата в региона. Което за него означава най-вече следното: „Догодина, когато отида на казана в селото да си варя ракията и всички започнат да ми дават съвети, и най-вече когато започнат да ми казват „не така, а онака“, ще извадя документа и ще им кажа: „Млък, аз съм намбър уан!“

Айлин също работела в армията, като цивилна служителка. Нещо много силно ще да е припламнало в редовете на английската армия, защото, когато Майкъл и Айлин се пенсионирали, тя оставила 5 пораснали деца, Майкъл оставил две и двамата решили да живеят един с друг и един за друг извън родината. Англия за тях е скъпа, пренаселена и криминална – в този ред. Айлин: „Отиваш на кино, паркираш си колата и през цялото време мислиш дали ще я намериш на същото място след филма. А тук, в Генерал Тошево, стана една-единствена кражба за цели две години, задигнаха телевизора от ресторанта и крадецът се оказа човек от друго село.“

Айлин и Майкъл. Снимки: авторката

Двамата първоначално избрали Испания, заселили се в малко селце през 2002 година. После там дошли други англичани, и още англичани, и още повече англичани и накрая в кръчмата станало шумно и пренаселено като в английска кръчма. Затова двамата седнали пред компютъра и една година се чудили. Накрая избрали най-далечното възможно място и пристигнали в Генерал Тошево преди две години. Майкъл: „Веднага разбрах, че това е моята държава – всичко върви накриво, обаче хората казват „Няма проблем“. За двамата това е перфектното място – огромни зелени пространства, тишина, пусти пътища и два хълма – зад единия е Турция, зад другия Гърция. Наоколо има езерца, а Майкъл е рибар. Казват, че точно това и точно толкова им трябва. Питам какво им липсва. Майкъл и Айлин в един глас: „Нищо.“ Не са се връщали в Англия, след като са я напуснали преди 6 години. Дори не могат да си представят, че ще се върнат – задръстванията, скъпотията, студа, бррр….

В Генерал Тошево наистина не е нито скъпо, нито задръстено. В огромния двор  на Айлин и Майкъл има лозе, лехи за зеленчуци, обор, кокошки, пуйки, гъски, овце и огромна ливада. Ливадата е за кобилата Аче. Кобилата Аче е за каруцата. Каруцата е за – хм, за нищо –  трябва ли да е за нещо?  – каруцата си е просто нещо, на което се разхождаш.

Майкъл (с цигарата и каскета) устройва тур с каруца из селото на брат си, дошъл да го види от Англия. Снимки: авторката

В селото Майкъл има много приятели и един брат. Брат му се казва Иван, един от няколкото Ивановци в Генерал Тошево. За да различава многобройните Ивановци и Димовци, Майкъл им дава прякори: Големия, Малкия, Къдравия, Античния, Тракторния, Екскметския. Един от всичките Ивановци е негов брат. Това е човек, на когото Майкъл разчита като на себе си. Проверен е дори в животоспасяваща спитуация. Миналото лято, в три и половина през нощта Майкъл получил сърдечна криза, звъннал на Иван. Пет минути по-късно той бил при него заедно с лекарката. Качили го на колата на Иван и към четири през нощта били в ямболската „Бърза помощ“. Айлин: „Всички лекари бяха на много високо ниво – и селската ни лекарка, и ямболските доктори, и хирурзите от болница „Токуда“, които му поставиха пет байпаса. Не мога да се съглася с една лоша дума, казана за българските лекари.“

Така в една нощ Майкъл се сдобил с доживотен приятел-брат и доживотна диагноза. След всички лекарски предупреждения и лекции, Майкъл решил, че му се налага да избира между два варианта: десет години в страх и внимаване, или пет щастливи години. Избрал второто, сварил ракията, сложил и дрянова клонка за цвят, спечелил първото място и сега си пие призьорско питие, 55-градусово.  Докато Майкъл вдига бутилката, Айлин забравя, че е англичанка и гледа досущ като разлютена българка.

Майкъл показва лехите си с карфиол, броколи и брюкселско зеле в южното Генерал Тошево. Снимки: авторката

Когато пристигнали в селото, Айлин и Майкъл говорели на език, който наричат европейски – комбинация от английски, испански и немски (немският им е от военната база в Германия, в която са работили). Това било добро съчетание, тъй като в Генерал Тошево има хора, които са работили в Германия, има други, които са били на гурбет в Испания, и има ученици, които поназнайват английски. Обаче магазинерката не попада в нито една от трите категории. Затова пришълците започват да говорят на български: Добър ден, брашно, лук, зеле, ябълки, това били първите думи. Сега учат на седмица по една дума. В момента са на думата «всичко», съчетанието от «в» и «с» ги кара да си гърчат езиците повече от всичките ученици на Генерал Тошево, взети заедно в час по английски език. Коя българска дума ви е най-трудна? Двамата: „Всяка“. В телефона на Майкъл има повече български, отколкото английски имена.

Културният сблъсък се случва само по един въпрос – паричния. Генералтошевци искат да знаят колко е пенсията на Майкъл. Майкъл се потупва по носа и казва, че размерът на неговата пенсия си е негов бизнес. Селяните се изгризват от любопитство, след седмица пак пробват и Майкъл пак се чеше по носа. Те му се оплакват от малките си пенсии, той им се оплаква от курса на паунда.

Майкъл Кенет Уивърс, сега бай Майкъл. Снимки: авторката

Колкото и да е забутано Генерал Тошево, оказало се, че и други англичани го открили. Още две къщи са купени от сънародници на Майкъл, но ще се ползват само за ваканциите. Генералтошевци заподозрели, че англичаните не си издават паричните тайни само на българи, затова помолили Майкъл да попита другите англичани за колко са купили къщите. И Майкъл им се вързал, попитал, от което на неговите сънародници им спрели часовниците от изненада – как така англичанин пита англичанин за пари. Отговорили му точно така, както и той отговарял – че това си е техен бизнес. Тогава Майкъл приложил българска тактика, накарал селяните да разпитат съседи на продадените къщи и след дни съобщил на смаяните си сънародници за каква цена са купили къщите. Те го погледнали изумено и от гъдела, която изпитал, Майкъл разбрал, че започнал да става все по-българин.

С циганите на селото са в прекрасни делови отношения. Майкъл опира до тях, когато трябва да се коли овца. Не само че не може да заколи овца, която е отглеждал, ами не иска и да е в двора му. Затова качва жертвата на микробуса, носи я в циганската махала и малко по-късно я връчва на Айлин, готова за готвене. Плаща на циганите, те доволни, той доволен. Майкъл така и не разбира защо разни хора все го питат дали се разбира с циганите, тези прекрасни хора.

Казвам му, че за заглавие ще използвам слогана на Нокия – „Nokia – Connecting people“ (Нокия – свързва хората), като сменя само две букви, за да стане ракия, вместо Нокия. Той казва, че ако прибавя още три букви и стане RAKIA – disconnecting people, също ще е вярно, защото ракията може както да свързва, така и да разделя хората – зависи от дозата ракия.

Каква е разликата между ракията и уискито, питам. Уискито е по-хубаво, отговаря ми онази част от бай Майкъл, която винаги ще се нарича Майкъл Кенет Уивърс. На връщане минаваме през съседното Ботево. На оградите на къщите, които се продават, има огромни надписи на английски – For sale. Ботево чака своя бай Майкъл. А той може би е пред компютъра в Испания, търси си къща в Ямболско и се чуди защо, за Бога, в Мадрид има цял квартал от ямболлии.

ИStoRии
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.