Бандерол, власт и алкохол
Как фалшиви акцизни лепенки смазват механизмите на властта
Обвиняват освободената данъчна шефка Мургина за неизпълнение на бюджета за акцизите с около 1 милиард лева – от ДДС, от корпоративен данък и др. Към 600 млн. лева били откраднати с разни схеми. Дали е така точно, тепърва ще се доказва. Но има една очевидна кражба, която става пред очите на всички и държавата стои безучастно. По-скоро съучастнически прикрива кражбата. Това е търговията с високоалкохолни напитки.
Бутилка евтина ракия или водка в България струва между 3 и 3,50 евро.
Бутилка качествено вино – 4-5 евро.
В страните от ЕС най-евтината бутилка концентрат е около 7-8 евро, а най-евтиното качествено вино – 2-3 евро.
Има нещо много сбъркано в държава, където концентратите са по-евтини от виното.
Как се стигна до тези особености на българския национален алкохол? Как стана така, че хората в България се наливат с концентрати, за сметка на виното?
Има един прост отговор, който е публична тайна – фалшиви бандероли. Може да се добави – контрабандата на спирт. Също и технологичните тънкости – концентрати се правят вместо от дестилат, от чист спирт. Но това е вторично.
Основното са фалшивите бандероли. На пръв поглед – нищо лошо. Голяма работа – някаква фалшива лепенка. Потребителите са доволни от евтините концентрати. Но това е някак като измамното усещане на жабата, която постепенно, с бавно загряване, се сварява в тенджерата. Така е и с евтиния алкохол – България се превръща в страна за алкохолен туризъм. Основните групи туристи у нас се наливат до безпаметност по уж престижните ни курорти. Българското население мре от инфаркти и инсулти (България води класациите в Европа по смъртност от тези две болести), по кръчмите се лее евтин алкохол, а винарската индустрия все повече го закъсва, поради невъзможност да се конкурира с ниските цени на концентратите. На този фон последна грижа е, че държавата търпи главоломни загуби от акцизи.
В какво се състои номерът?
Бандеролът е акцизна лепенка – знак за платен акциз.
Когато един производител иска да произведе примерно 300 000 бутилки концентрат, той трябва предварително да си плати акциза, като купи 300 000 бандерола за около 1 млн. лв. (една бандеролова лепенка е на цена над 3 лв. – според градуса на питието). Ако обаче производителят лепне фалшиви бандероли на половината произведени бутилки, ще си спести към 400 хил. лв. Фалшивите бандероли вървят според качеството – между 10 ст. до близо лев. Така въпросният производител си спестява разход по 2,50-3 лв. на бутилка, колкото е акцизът. Може да продава продукцията си на ниски цени и да смачка конкуренцията, която лепи истински бандероли.
Така се разоряват законните производители, които си купуват бандеролите от данъчните и си плащат акциза. А незаконните, които продават евтини концентрати с фалшиви бандероли, завземат пазара.
Бандеролът има защитни елементи – специална хартия, специален печат (печата се в печатницата на БНБ), холограмен знак, сериен номер като банкнота. Но България е царството на фалшификатите. Прочу се като печатницата за фалшиви пари на Европа, колко му е някакви бандероли. В последните 15 години са печатани най-разнообразни фалшификати на бандероли – от нискокачествени, които са с един и същ сериен номер, до най-висококачествени, които минават на тест с ултравиолетова светлина и може да ги различи само експерт по фалшиви пари. (Впрочем, преди няколко години единствената експертка в данъчното, която разпознаваше фалшивите бандероли, беше пребита с железен прът на автобусната спирка близо до дома й. Счупиха й зъбите и ръката – на 63-годишна жена. Все едно нищо не се беше случило. Отмина без особен шум, без държавата да се погрижи да нанесе удар върху производители и печатници).
Кои са обаче производителите на алкохол, които използват фалшиви бандероли? Тук вече си проличава колко държавата в лицето на МВР и данъчни участва в заверата с фалшивите бандероли. Повече от 10 години, ако се случи данъчни да заловят в някой склад бутилки с фалшиви бандероли, не обявяват на кой производител са. Имаше дори куриозен случай отпреди няколко години, когато данъчни заловиха алкохол с фалшиви бандероли в “Била” и “Метро”. И глобиха супермаркетите, че продават такъв алкохол, но не обявиха на кои производители е алкохолът, нито ги глобиха.
Кои са те, е публична тайна.
През септември 2007 г.
за първи път някой каза “Кралят е гол”
На пресконференция в София Павлин Найденов, един от председателите на Асоциацията на производителите, вносителите и търговците на алкохол, обяви, че най-големите производители на алкохол у нас използват фалшиви бандероли. Найденов беше директор на “Селект дистилъри”, една от фирмите производителки на алкохол, но не от големите. До него на пресконференцията седяха още няколко от членовете на асоциацията – представителката на “Джони Уокър” и “Смирноф” за България Ели Герганова, един от шефовете на “Вини”-Сливен. Някои вестници изтълкуваха изнесените данни като война на дребните производители срещу големите. Но данните бяха потресаващи сами по себе си – според изчисленията на асоциацията, за една година невнесеният акциз за алкохол е в размер на 170 млн. лева.
А количеството платен акциз за алкохол към онзи момент е паднало 4 пъти за 2 години – до около 50 млн. лева за 2007 г. А през 2005 г. е бил внесен акциз за алкохол за около 180 млн. лв. Все едно, че българинът е спрял да пие. А е точно обратното – пие повече, но производители използват все повече фалшиви бандероли, с покровителството на властите.
Найденов не спомена имената на трите големи фирми. Те обаче са добре известни – най-големите производители на алкохол у нас са заводите на “СИС индустрис” край Карнобат, винпром “Пещера” и винпром “Търговище”.
Асоциацията е направила анализ, който показва, че тези три производителя продават алкохолната си продукция на нереално ниски цени. Стойността само на акциза за бутилка концентрат 0,7 л е над 3 лева (в зависимост от градуса), а по магазините се продаваха такива бутилки концентрат на промоция с крайната цена дори 5 лв. с ДДС. Само стойността на спирта в бутилката е около 1 лв. с ДДС (за водка и др.) или 1,60 лв. и нагоре с ДДС за ракия. Като се прибави акцизът и др. разходи такава крайна цена става абсурдна. Тоест – под себестойността, което е нереално само по себе си, и дори да няма фалшификации на бандероли се преследва от Закона за защита на конкуренцията.
Какво още изнесоха организаторите на тази пресконференция?
Според проучване на асоциацията
месечната консумация на алкохолни напитки в България изглежда така:
– Най-голямата група производители Пещера-Плевен-Ямбол (ракия “Пещерска”, “Стралджанска”, “Ямболска”, “Кайлъшка”, водка “Флирт” и др.) продава от порядъка на 1 милион и 400 хиляди литра алкохол месечно.
– Втората група – СИС Индустрийс (производител на ракии “Грозден”, “Карнобат”, водки “Савой клуб”, “Мери Джейн” и др.) продава от порядъка на 1 милион и 300 хиляди литра.
– Третата група – Търговище (продуктите с марка “Търговище”), продава от порядъка на 500 хиляди литра.
“Като се съпоставят тези данни с данни от Агенция Митници и предвид безумно ниските цени, на които продават – с половин до 1 лев по-малко от себестойността, а при мастиката – до 2 лева, единственото ни обяснение е, че се продава с фалшиви бандероли”, каза тогава Найденов.
Положението с тези производители, основно първите двама, е още по-сложно, защото в производствените им разходи трябва да се калкулират и по около 1,5-2 млн. лв. телевизионна реклама на продуктите им годишно – на толкова я изчисляват мониторингите на телевизионната реклама в България. Тоест – цените им за бутилка концентрат около 6-7 лв. са още по-нереални.
Той като бутилката с фалшив бандерол автоматично става нелегална, тя не може да се продава с фактура. Затова на борсите за алкохол е масова практика да се фактурира само част от количеството алкохол, което купуват търговците на дребно. Примерно, идва собственик на магазинче и купува 100 бутилки ракия и водка. Търговецът на едро му издава фактура само за 20-30 бутилки. Това създава проблем на търговеца на дребно – той на свой ред трябва да продаде без касова бележка 70-80 бутилки. Или да прави разни шашми, като маркира бутилките като друга стока. Но няма избор – той взима от най-рекламираните по телевизията и най-търсените питиета.
Ресторанти и заведения сключват директни договори с производители и се зареждат със стока на дъмпингово ниски цени, с по 2-3 лева под себестойността им. По курорти и дискотеки масово се дистрибутират концентрати наливно, в бидони.
От ценообразуването на мастиката, водката и ракията, съвсем ясно личи, че водка под 7,50 лева за бутилка 0,7 литра, е с някакви допълнителни приходи – или от неплащане на ДДС, или на акциз, или и двете.
Всичко това е
невъзможно да се организира без да има и политически чадър,
МВР, данъчни, министерство на финансите да си затварят очите и т. н.
Че този бизнес се покровителства от служби и институции, си личи по няколко неща. Най-смешното беше, че седмица след споменатата пресконференция, на която няколко души се осмелиха да кажат “Най-големите производители лепят фалшиви бандероли”, ГДБОП направи тараш в завода на Павлин Найденов – “Селект дистилъри”. Не намериха нищо, но държавата удари онзи, който защити интересите й и се осмели да каже “Царят е гол”. Намериха в един склад за алкохол няколкостотин бутилки със стари бандероли (тоест – не могат да се продават с тях), на които собствениците на склада лепят нови бандероли, но фалшиви и обвиниха за това “Селект дистилъри” – вторият случай в българската практика, когато беше обявено име на производител, свързано с фалшиви бандероли. Впрочем малко по-късно въпросният завод спря работа.
Другият случай на тараш в завод за фалшиви бандероли и обявяване на име на производител е “СИС индустрийс” – Карнобат. Първият път – през 1997 г., в началото на правителството на Иван Костов. Тогава министър е Богомил Бонев. Акцията на полицията е в складове, цеховете край Карнобат, офиси и дори жилища на служители от фирмата там. Според тогавашните съобщения на МВР са разкрити близо 1,2 милиона фалшиви бандероли, още неизползвани. Голяма част от тях били руски, за стока за износ. Полицаите съобщиха още, че са задържали общо 300 000 бутилки и натоварени камиони за вътрешния пазар, в които е имало бутилки с фалшиви бандероли. Не последваха никакви сакции за производителя. Години по-късно шефът на фирмата Миньо Стайков беше предложен от местната организация на БСП за депутат. На празника Трифон Зарезан 2004 г. президентът Първанов беше на откриването на новия цех на завода в Карнобат. А малко по-късно – през април 2005 г. – последва нов тараш в “СИС индустрийс”, този път в офисите на фирмата в София. Това приличаше на акция за сплашване и за орезиляване на собствениците с разпространените съобщения от пресцентъра на МВР. Някои наблюдатели тълкуваха акцията като атака на конкурентите от винпром “Пещера”.
3 години по-късно избухна скандалът с МВР и Румен Петков. Оказа се, че един зам.-шеф на ГДБОП е записан как контактува редовно по телефона с шефове от винпром “Пещера”, уговаря с тях какви подаръци получава. Изтече информация от парламентарна комисия след разпит на бивши шефове от службите, че главният секретар на МВР Валентин Петров (пловдивчанин) също е поддържал контакти с пловдивската фирма винпром “Пещера”, а Румен Петков е поставил чадър над хората в службата, от които е изтичала информация, включително от шефа на кабинета му. Скандалът доведе до оставка на министъра, а медиите се напълниха с реклами на винпром “Пещера”, като опит да се замаже скандалът. Цели страници пиар публикации за това колко пръв, важен и почтен производител е винпром “Пещера” задръстиха изведнъж вестниците. Откриването на пловдивдското изложение “Винария” беше отбелязано в няколко вестника със снимки на министрите Петър Димитров и Нихат Кабил на щанда на “Пещера”. Имаше информации колко златни медала е взел винпромът на изложението в Пловдив (при положение, че няколко винопроизводители взеха в пъти повече медали от “Пещера”).
В резултата на скандала производителят винпром “Пещера” за 2-3 месеца е купил повече бандероли от данъчните, отколкото за цялата предходна година. Но данните за бандеролите се държат в пълна тайна от данъчните.
В e-vestnik многократно сме се опитвали да получим информация от данъчните и от митницата колко бандерола са продадени за 2006 и 2007 г. Не получихме отговор. След няколкомесечни запитвания от митницата преди година ни отговориха, че общо събраните акцизи за алкохол са 70 млн. лв. Без уточнение – колко от какво и за какво.
Опитите да се доберем до информация, вече за 2008 г., продължават.
Продължават също и продажбите на евтини концентрати у нас.
Тоест – и използването на фалшиви бандероли.
Генерираните пари в сивия сектор от фалшивите бандероли са между 100 и 200 млн. годишно. С тях се финансират дори партии. И, както се казва, смазват механизмите на властта.