Латинска Америка по пътя на конституционните революции
Някога резултат от въоръжен бунт, днес революцията в Латинска Америка се осъществява на хартия под формата на нови конституции. Като цяло процесът е мирен процес, но е повлиян от работата на европейски юристи, които имат задкулисна роля в съставянето на популистките документи. Най-новият пример в това отношение е референдумът във Венецуела в неделя. Той трябваше да определи дали да се измени конституцията, приета преди по-малко от десетилетие, за да позволи на президента Уго Чавес да се кандидатира за поста неограничен брой пъти. Две други южноамерикански държави се заеха през миналото десетилетие да пренапишат основните закони на своите общества. Те създадоха огромни нови конституции, които сериозно разширяват социалните и икономически права, предоставени на гражданите, особено на бедните.
И в трите случая, като се започне с конституцията на Венецуела от 1999 година и се стигне до новите конституции в Еквадор миналата година и в Боливия миналия месец, екип от испански юристи са оказали влияние върху идеята, съставянето или изменението на документите. Така те предизвикаха напрежение в местните общества и навредиха на отношенията с правителството на Съединените щати. Ръководител на екипа е Роберто Висиано Пастор, автор и професор по конституционно право в Университета на Валенсия. Неговата техническа, а според някои и идеологическа помощ при написването на конституциите поражда нови критики в Южна Америка.
„Защо сега? Защото вярвам, че в тези държави има обществена криза „, каза Раул Прада Алкореса, който беше член на Конституционното събрание на Боливия. „В тези най-нови конституции има много силен усет за политическа история и се появяват лидери, които синтезират тази страст и исканията на хората.“
Специалистите по конституционно право сочат няколко прилики между конституциите на Венецуела, Боливия и Еквадор. Сред тях е акцентът върху „преизграждането“ на тези нации, за да се поправят историческите несправедливости, да се укрепи властта на лидера и да се съсредоточат обществената политика и плащанията върху социалните нужди на класите, традиционно пренебрегвани от правителството. Лидерите на тези три държави са се обвързали с това, „което смятат за най-важните аспекти на историята на техните държави“. Във Венецуела това е наследството на основателя Симон Боливар, а в Боливия – познанията на коренните жители, каза Алфонсо Кирос, професор по история в колежа „Барух“ в Сити Юнивърсити в Ню Йорк, който изучава конституционната история на латиноамериканските държави. „Те разчитат на това, за да се сдобият с още повече влияние за изпълнителната власт“, каза той. „Определено трябва да стигнете до заключението, че тримата са водени от конкретни политически цели.“
Чавес управлява цяло десетилетие. А президентът Рафаел Кореа в Еквадор и президентът Ево Моралес в Боливия лесно спечелиха референдумите за нови конституции на двете страни, които им дават възможността да останат десетилетие или дори повече на този пост. Всеки от тях управлява с настоятелен популистки тон, мотивиран от антиамерикански дух. Това ги поставя в лявото политическо пространство на либералните латиноамерикански правителства, като тези в Бразилия или Чили.
Въпреки че в речта на тримата лидери често има формулировки, заимствани от антиимпериалистическите послания от ерата на Студената война , всеки от тях разчита на демократичното гласуване, за да бъде избран и за да одобри нова конституция, за разлика от предишни бунтове на въоръжените леви в Куба и в Никарагуа. „Това, което постигнахме през тези последни години, беше наистина резултат от смъртта на много хора, много млади хора, които решиха да вдигнат оръжия, за да свалят авторитарните режими в Чили, в Аржентина, в Уругвай, в Бразилия, в почти всички държави“, каза бразилският президент Луис Инасиу Лула да Силва на социален форум миналия месец. „Те умряха и ние правим това, което те мечтаеха да правят. И го постигнахме с демократични средства.“
Популярността на тези нови популистки движения може да усложни усилията на администрацията на Обама, насочени срещу търговията с наркотици в произвеждащия кокаин район на Андите. Венецуела и Боливия сериозно ограничиха сътрудничеството си с американските агенти за борба с наркотиците, а военна база в Еквадор, използвана за американски полети за наблюдение, ще бъде затворена след година. Всеки от тези лидери постави под съмнение ползите от свободната търговия – дългосрочна цел на американската политика в региона.
Ролята на Висиано и неговите събратя испанци в този процес породи спор сред някои фигури от опозицията, които смятат екипа за агенти на управляващите партии, стремящи се да трансформират желанията на правителството в правно обвързващ текст. В статия от 2007 година испанският вестник „АВС“ описва Висиано като „сивия кардинал“ на Чавес и „главния идеолог“ на конституционните промени във Венецуела. Висиано възрази и
впоследствие вестникът оттегли твърденията си. Но около работата на групата, която според членове на Конституционното събрание в Еквадор и в Боливия действа далеч извън обсега на обществените дискусии, продължава да витае дух на мистериозност.
Марта Ролдос, дъщерята на бивш президент на Еквадор и член на Конституционното събрание на страната, била чувала за Висиано само слухове. Но след като се срещна с него на университетска сбирка в Кито, столицата на Еквадор, тя го описа като „почти призрачна фигура“. „Аз полу на шега му казах: „А, Вие сте този, който написа нашата конституция“, припомни си тя.
Може би критиката беше най-силна в Еквадор, където испанските юристи работиха като съветници на председателя на Конституционното събрание Алберто Акоста, и им бяха платени повече от 120 000 долара от министерството на правосъдието. Доклад за работата им, очевидно написан с участието на Висиано и публикуван в еквадорската преса миналата година, описва как те скицирали „червени линии“ за Акоста и получавали предложения от президентския офис. Според информационния интернет сайт „Екуадоринмедиато“, те правили и анализи по конституционни въпроси, например за еднополовите бракове.
Спорът накара Акоста да отрече, че испанците са написали Конституцията на Еквадор. Той заяви, че конституционните експерти са помагали, но не са направили повече, отколкото неговите еквадорски съветници. “Въпреки че Висиано проявява „идеологически сходства“ с президента Кореа,” каза Акоста, „върху нашата конституция няма негови отпечатъци. Те не написаха проекти за конституцията, поне аз не знам да има такива проекти. Те помогнаха по отделни въпроси“, казва той в интервю. „Нямаше време да се организираме, затова техният опит беше много ценен.“
Кинто Лукас, автор и съветник на еквадорското Конституционно събрание по въпросите на суверенитета и външните отношения, твърди, че неговата комисия е поискала от съветниците да не се месят в работата й. „Винаги съм бил против тяхното присъствие, защото вярвах, че те наистина не познават страната“, каза Лукас. „Основната им роля беше да помагат на правителството да вложи идеите си в конституцията.“
Висиано не отговори на въпроси за ролята му в конституциите, но в миналото е отричал той или негови колеги да са оказали влияние върху който и да е от текстовете. Рубен Мартинес Далмау, който е работил като съветник заедно с Висиано и в трите конституционни процеса, каза в интервю по телефона от Испания, че неговата група е играла само техническа роля. Тя помагала на членовете на събранието да „разберат какъв ще бъде резултатът, ако сложиш запетая на едно или друго място, или член на едно или друго място.“ „Не сме създателите на каквато и да била идея, каза той. Не сме машини, които мислят еднакво. Не съществува обща политика или обща идеология.“
Мартинес, който е и професор по конституционно право в Университета на Валенсия, каза, че членове на групата понякога били на различни мнения, както и на различни позиции с правителствата, които съветвали. Например, Чавес първоначално искал двукамарен законодателен орган, но съветниците изтъкнаха предимствата на еднокамарната система, която Конституционното събрание накрая възприе. Акоста каза, че испанците не са били съгласни и с решението на еквадорското събрание да очертае присъщи права за природата, което природозащитни групи определиха като безпрецедентен начин на изказ в една конституция.
Крайните продукти са сходни – прекалено дълги документи. Докато Конституцията на Съединените щати има седем члена и двадесет и седем поправки, Конституцията на Венецуела има 350 члена, тази на Боливия – 411, а на Еквадор – 444. Всеки документ изрежда дълъг списък с права. Боливийската конституция например гарантира право на храна, вода, безплатно образование и здравеопазване, шивашки услуги, електричество, газ, поща и телефони, културно самоопределение, лична тайна, чест, достойнство и живот без мъчения и физическо, психологическо или сексуално насилие. Има специални права за децата, възрастните хора, семействата и инвалидите и осемнадесет различни права за групите на коренното население.
„Това прави почти невъзможно да не гласуваш за тях. Те обещават всички тези права“, каза Кирос за правителството. „Аз мисля, че това очевидно са популистки тип конституции. Някои от техните постановки са толкова трудни за прилагане, дори невъзможни, че преценката дали да се приложат трябва да се остави на изпълнителната власт и на самия президент.“
Според Хайме Апарисио, бивш боливийски посланик в Съединените щати, проблемът е в това, че такива конституции, „в които смесваш добри желания със закони, се превръщат в списък за пазаруване“. „Не можеш да решаваш проблеми като създаваш конституция. Можеш да кажеш, че всички имат право на обществено здраве, но това не решава проблема с общественото здраве“, каза Апарисио, който помогна при наблюдаването на изборите за Конституционно събрание в Еквадор и който е вицепрезидент на Интерамериканския съдебен комитет в Рио де Жанейро.
Новите конституции придават тежест на колективните права на отделните групи, например коренните жители, на човешките права и на природозащитните организации. Те увеличават възможностите им да действат успоредно с правителствата или като средство за контрол на тяхната дейност. Във Венецуела испанските съветници оказаха влияние по тези въпроси, смята Карлос Аяла, виден венецуелски юрист. „Според нас, те тръгнаха от това, което казваше конституцията, към по-радикална популярна ориентация в лошия смисъл на думата“, твърди той. „Популярна власт под формата на върховенство на закона.“
Привържениците на подобни промени ги считат за необходими и демократични изменения. „Опитваме се да разрешим исторически противоречия“, настоява Карлос Ромеро, боливийски министър на земеделието и член на Конституционното събрание. “В миналото,” каза той, “Боливия не успя да защити коренните жители като колективни актъори, беше слаба в управлението на своите региони и беше разведена със икономиката си. Новата конституция се опитва да оправи тези проблеми.”
В дискусия на експерти в деня след боливийския вот за новата конституция (25 януари), Висиано говори критично за документа. Той разгледа серия от изменения, одобрени от Националният конгрес през октомври, които според него отстъпвали пред твърде много от исканията на опозицията. „Това е, което онези, наричащи себе си революционери, понякога не разбират: по време на революцията не винаги можеш да постигнеш консенсус“, каза Висиано. „Или правиш революция, или не. Но не можеш да наложиш консенсус насила.“
По БТА