Паси с два коза за шеф на НАТО – знае френски и е приятел на Русия
Министрите на отбраната на НАТО посветиха голяма част от времето си на срещата си тази седмица в заснежения Краков на разговори по теми като „реформата в командванията“ и „трансформацията“. Отдадоха се и на натовски приказки за по-големи и по-добри оръжия. Но всеки знае, че щом присъстват журналисти от таблоиди, може да се очаква и някаква по-любопитна новина.
Какво интересува всички? Следващият шеф на НАТО. Мандатът на сегашния генерален секретар Яп де Хоп Схефер, благия бивш външен министър от Амстердам, изтича през юли. Дипломатите обаче вече се ангажираха в оживени задкулисни преговори с надеждата, че новият бос може да бъде посочен за срещата на върха на алианса по случай 60-ата му годишнина на 3 и 4 април. Технически официални кандидати за поста, който не притежава реална власт и често предполага да се демонстрира вярност на САЩ, няма. „Постът генерален секретар на НАТО е със силно символично значение и има ограничени компетенции. Идеалният кандидат трябва да е опитен дипломат и да има политическо влияние“, казва Робин Шепърд, аналитик от лондонския мозъчен тръст Чатъм хаус. На практика обаче страшно много министри, премиери и бивши президенти се облизват за мястото.
Най-често споменаваните имена са на датския премиер Андерс Расмусен, полския външен министър Радослав Шикорски и бившия външен министър на България Соломон Паси. Последният беше забелязан да вечеря в Краков ден преди срещата на натовските министри на отбраната. Расмусен на свой ред прекара по-голямата част от седмицата във флиртуване с Лондон и с Берлин, като настоя, че това нямало нищо общо с НАТО. „Не съм кандидат за никакъв международен пост и имам намерение да остана премиер на Дания“, каза Расмусен преди отпътуването си от Копенхаген. Изявлението му беше изтълкувано от датските журналисти като поредно доказателство, че той наистина е кандидат.
Други кандидати, които се споменават, са бившият полски президент Александър Квашневски, бившият британски министър на отбраната Дезмънд Браун и Джон Манли, бивш вицепремиер на Канада. Запитан дали е вярно, че той също е кандидат, датският министър на отбраната Сьорен Гаде заяви в Краков: „Ние, министрите на отбраната, сме си такива.“
Според официалния сайт на алианса „процесът на селекция става чрез неофициални дипломатически консултации между страните членки, които предлагат кандидати за поста“. Дипломати от НАТО вече организираха два кръга от дискусии по въпроса, като разговорите бяха водени от техния доайен – датчанин.
Кандидатите са мъже или жени държавници, предлагани от страните им. Мандатът е четири години, а всяко решение се взима с консенсус. Както често отбелязват служители от организацията: „В НАТО няма вето.“ Владеенето на френски език също се смята за важно условие в една организация, базирана в Брюксел, в чиито командни структури се очаква скоро да се завърне мощната Франция. Една от причините за това, бившият британски премиер Тони Блеър да е гласен за евентуален президент на Европейския съюз, е, че той е един от малцината британски политици, които говорят езика на Волтер.
Шикорски предприе необичайната стъпка да опровергае слуховете, че френският му не е толкова добър. А според Шепърд липсата на говорим френски не е непреодолима пречка за който и да е кандидат. Много по-важна е способността да поддържа единството във връзка с най-голямата и най-трудна мисия на НАТО – в Афганистан. „Афганистан ще заема 80 процента от времето на следващия генерален секретар“, заяви Шепърд.
“Шикорски би бил фантастичен избор“, смята Шепърд. Макар че има опасност да бъде изпратен грешен сигнал към все по-войнствената Русия – не на последно място заради оспорвания план на САЩ да разположат ракетен щит на полска територия. Много политици от най-новите членове на НАТО от Източна Европа истински копнеят за поста. България традиционно се радва на силни връзки с Русия, което означава, че Паси също трябва да бъде смятан за силен кандидат.
Според министъра на отбраната на САЩ Робърт Гейтс, който също е в Краков, идеалният кандидат трябва да се ползва с „възможно най-широка подкрепа в алианса“ и да има „изключителен опит в ръководенето на голяма и сложна организация“. Гейтс каза, че изпитва „голямо уважение“ към премиера и министъра на отбраната на Дания, но подчерта, че „има още много способни политици“. В крайна сметка „Расмусен би бил добър компромис“, посочи той. Запитан от репортери от датския таблоид „Екстрабладет“ дали Расмусен има нужните качества за поста, сегашният шеф на НАТО Схефер отговори: „Добър въпрос. Но все още съм на поста и си върша работата с удоволствие.“
По БТА