Ще изтъргува ли Русия сигурност срещу натиск върху Иран?
Джон Хюс*
Преди няколко месеца присъствах на официален обяд в тесен кръг, на който Брент Скаукрофт, бивш съветник по националната сигурност и един от най-умните мъже в областта на международните отношения, беше попитан за проблема с Иран. „Проблемът с Иран не може да бъде решен без Русия“, отговори той. Някой от администрацията на Обама тогава сигурно е подслушвал.
Всички обстоятелства показват, че ако Русия окаже натиск върху Иран да прекрати военната си ядрена програма, в замяна Белият дом на Обама би се отказал от плановете на администрацията на Буш да разположи противоракетен щит в Чехия и Полша, на прага на Русия. От самото начало руснаците ненавиждаха проекта и заплашваха с различни ответни мерки. Администрацията на Буш привеждаше аргумента, че той е замислен като защита срещу потенциални ракети от Иран и не представлява заплаха за Русия.
В реч в Мюнхен в началото на месеца вицепрезидентът Джо Байдън намекна, че САЩ са готови да обсъдят проекта с руснаците. Държавният секретар Хилари Родам Клинтън заяви, че САЩ „ще преразгледат позицията си“ по отношение на проекта за противоракетна отбрана (ПРО), ако Иран ограничи военната си ядрена програма. В интервюто си за телевизионната мрежа Ал Арабия президентът Обама каза: „Ако държави като Иран са готови да отпуснат свитите си юмруци, ще им протегнем ръка“.
Така че въпросът сега е дали Русия е готова да съдейства Иран да отпусне свития си юмрук по отношение на предполагаемото производство на ядрени ракети. Русия може да постигне тази цел със специални средства, поради тесните си икономически и военни връзки с Иран. Москва също така подпомагаше иранската ядрена програма, която според Техеран е само за мирни цели. Времето може да бъде от важно значение. За да отбележи трийсетгодишнината от Ислямската революция, в началото на месеца, Иран изстреля в космоса сателит на ракетата носител „Сафир- 2“ – очевидно модификация на балистичната ракета с голям обсег „Шахаб-3“, която би могла да носи ядрени бойни глави.
Някои американски военни анализатори от самото начало смятаха проекта за ПРО в Полша и Чехия за съмнителен и за неоправдано предизвикателен спрямо руснаците. Ако Иран спре да разработва ядрени оръжия и предостави правдоподобни доказателства за това, противоракетната системата така или иначе би била излишна.
Намеренията на Русия винаги са били трудно предвидими. Както отбеляза Уинстън Чърчил преди 70 години: „Тя е загадка, обвита в мистерия във вътрешността на енигма.“ Оттогава нещата не са променили много и сегашното отношение на Русия към Съединените щати представлява мрачна смесица от предложения за преговори и войнственост. Въпреки вечните подозрения в Москва към американците, Кремъл намекна, че има добрата воля да работи с администрацията на Обама.
От друга страна Москва направи всичко, за да изтласка САЩ от военновъздушната им база в Киргизстан, която е важна за войната в Афганистан от логистична гледна точка. След осъденото от САЩ нахлуване в Грузия Русия планира да създаде военноморски и военновъздушни бази в Абхазия. Към това се прибавя и случайният сблъсък на руски сателит с американски комуникационен сателит над Сибир – злополука, която предизвика взаимни обвинения.
Руската душевност често е склонна към меланхолия. У управленския тандем Путин – Медведев къкри гнева от загубата на империята, след като някога подчинените на Москва държави се освободиха от хватката й и се ориентираха към Запада и свободата. Освен това Русия с болка осъзна, че историческият й момент като военна свръхсила е отминал. Съществува тревога, че дори руското петролно богатство е преходно, поради резкия спад на цените на световния пазар. Това новопоявило се чувство за малоценност прави руското ръководство свръхчувствително към всякакъв вид пренебрежение – било то действително или въображаемо.
Дали при това положение Русия би могла да упражни малкото останало й значително влияние върху Иран, за да го накара да прекрати военната си ядрена програма? Русия не изгаря от желание Иран да се превърне в ядрена сила в Близкия изток. Но Москва трябва да получи подобаващо възнаграждение, преди да се съгласи да вложи политически капитал, за да предотврати това. Бъдещето ще покаже дали анулирането на американския противоракетен проект в Източна Европа е подобаващо възнаграждение за Москва.
Остава също да се види дали хитрите руснаци са способни на подобен дипломатически удар с още по-хитрите иранци. В един променящ се свят, в който великите сили залязват и изгряват, а партньорствата и съюзите се сменят, Иран трябва да реши каква държава иска да бъде. Падащите цени на петрола направиха иранската икономика уязвима. Студентите са неуморими в протестите си. По улиците на Техеран се състояха демонстрации срещу укази на правителството. През юни се задават избори и президентът Махмуд Ахмадинеджад, чиито бомбастични изхвърляния за външния свят са противни на здравия разум и който не удържа обещанията си за укрепване на иранската икономика, ще се изправи срещу бившия президент и реформатор Мохамад Катами.
Дали Иран предпочита да бъде регионалният ядрен кавгаджия, обвързан с архаичните тълкувания на исляма или иска да заеме мястото си в световната общност, като се превърне в напредничава държава и мобилизира способностите на талантливото си население?
По БТА
*Джон Хюс е бивш редактор в „Крисчън сайънс монитор“. Бил е помощник държавен секретар в правителството на Роналд Рейгън. Преподавател по международни комуникации в университета „Бригъм Йънг“.