Защо убиват журналисти в Москва
в. Уолстрийт джърнъл
На 19 януари в центъра на Москва посред бял ден беше убита 25-годишната нещатна журналистка в “Новая газета” Анастасия Бабурова, а заедно с нея и адвокатът-правозащитник Станислав Маркелов. Бабурова, която изучаваше проблемите с ръста на ултранационалистическите групировки в Русия, стана четвъртия репортер на “Новая газета”, убит за последните осем години. От 2000 година тя е шестнайстият журналист в Русия, загубил живота си при изпълнение на служебните си задължения.
Насилието срещу руски журналисти в последните месеци се активизира значително. През ноември беше жестоко пребит редакторът на независимия вестник от московското предградие Химки Михаил Бекетов. През декември двама престъпника нападнаха кореспондента на информационна агенция Regnum в севернокавказката република Карачаево-Черкесия Жана Акбашева. Също през декември беше ранен в главата редакторът на информационна агенция RIA 51 Шафиг Амрахов. Седмица по-късно Амрахов почина.
Разбира се, Русия не е единственото място, където репортерите се сблъскват с опасности. Нюйоркският Комитет за защита на журналистите има доказателства за това, че само през 2008 година в цял свят във връзка с професионалната си работа са били убити 41 журналисти. 70 процента от 700-те журналисти, загинали от 1992 година, са паднали жертва на убийства. Много по-малко – едва 17 процента – са загинали при бойни действия. Изглежда, че разследването на фактите около корупцията в Москва, Манила или Загреб, може да се окаже също толкова фатално, колкото и осветляването на случващото се по време на война.
Въпреки че ситуацията е опасна за журналистите в много страни, убийствата в Русия трябва да предизвикат особена тревога, доколкото служат за сигнал за връщане към мрачните дни на потушаването на гласовете на инакомислещите. Днес журналистите приличат на канарчета в руски въгледобивни мини.
За Русия това e неприятен обратен завой. В резултат от разпадането на Съветския съюз в страната се появи жива и активна преса, която се стремеше към свобода по западен образец. Появяваха се нови и нови независими вестници, радио- и телевизионни станции, които с младежката страст от епохата на гласността се захващаха с разобличителна работа. Те организираха истински лов на продажните и безотговорни местни чиновници, разследваха политическите и корпоративни скандали и често изобличаваха подлостта и безчестието на представителите на организираната престъпност, които в нова Русия се бяха добрали до самия връх.
Днес шумният и бодър глас на независимите руски средства за масова информация се превърна в тих шепот, а скоро може и съвсем да угасне. Началото беше сложено с националните телевизионни станции. Днес те или са напълно контролирани от държавата, или принадлежат на приятелите на Кремъл. В руската национална телевизия, която се явява главен източник на информация за народа на страната след ликвидацията на последната независима станция през 2001 година, напълно липсва сериозна критика към централната власт. Очевидно сега идва ред на независимите вестници.
От 2005 година законите за борба с екстремизма и с тероризма се прилагат от органите на държавната власт не по предназначение, а за наказателно преследване на журналисти, които критикуват политиката на федералните и на местните власти. При това може да се чуят твърдения, че подобна критика поставя под заплаха конституционния ред. Държавното ведомство със странното име Федерална служба за надзор в сферата на масовите комуникации, връзки и охрана на културното наследство проверява вестниците в търсене на признаци за “екстремизъм”. “Бялата врана” в света на руската преса, англоезичният вестник The Exile, публикува критични материали по адрес на Кремъл. Изданието беше закрито след подобна проверка през 2008 година, когато от нея се оттеглиха финансовите спонсори.
Настоящето руско ръководство прави доста малко, за да промени атмосферата на безнаказаност за онези, които затварят устите на журналистите с помощта на насилие. Независимо от твърденията на министър-председателя Владимир Путин и на президента Дмитрий Медведев, че убийците на журналистите ще бъдат привлечени под отговорност, почти няма дела, приключили с присъда. И това говори за точно обратното. От 2000 година насам само в едно дело заподозрените бяха задържани и получиха наказание за убийството на журналист. Става дума за петима членове на организирана престъпна групировка, които бяха признати за виновни за убийството на Игор Домников от “Новая газета”.
Сблъсквайки се с продължаващия произвол в Русия, Вашингтон в продължение на много години без никаква полза скръбно кърши ръце. Белият дом на Джордж Буш се стараеше по възможност да не обръща внимание на поривите авторитаризъм, които се усещаха в цяла Русия. През юни 2007 година камарата на представителите в Конгреса на САЩ прие Резолюция 151, в която призова президента Путин “да активизира усилията за разследването” на убийствата. И напълно предсказуемо тя не предизвика действия.
Какво да се прави? Макар и да е парадоксално, световната финансова криза може да помогне на администрацията на Обама ако зараждащият се в Русия протекционизъм не прерасне в търговска война. Сривът в цените на природния газ заедно с неопределеността на световните пазари и катастрофалните загуби на руските олигарси отслабиха позициите на Путин и на Медведев.
Твърдата позиция на Вашингтон може да бъде полезна, доколкото в новите условия руското правителство стана по-възприемчиво към международен натиск. Администрацията на Обама трябва да включи въпроса за свободата на пресата в списъка на основните си външнополитически приоритети. Няма да бъде излишно да се напомня на Медведев за обещанието, което даде в Берлин през лятото на 2008 година. Тогава той каза, че “всички случаи, свързани с престъпни посегателства върху живота и здравето на журналистите в нашата страна ще бъдат разследвани и доведени до край независимо от времето, когато е станало съответното престъпление.” Това би било добро начало.
*Джон Хол е професор в юридическия факултет на университета “Чапман”, научен сътрудник в Центъра за световна търговия и развитие към университета.