Задава се буря от Източна Европа
Няколко централноевропейски държави са изправени пред банкрут заради банковата криза
Една от особеностите на невероятната финансова криза от последната година и половина беше, че засегна най-вече развитите страни, но почти подмина т.нар. надигащи се икономики. Е, може да се каже, че този етап приключи, поне в Европа. Рецесията и кредитната криза застигнаха Централна и Източна Европа при това с впечатляващ обхват. Западноевропейските банки, които в последните години финансираха икономическия растеж на Изтока, също започнаха да усещат промяната. Сенките се сгъстяват над хоризонта.
Европа иска да пребори страха с финансова инжекция. Тази седмица страните от Г-20 си поставиха за цел да увеличат до 500 000 милиона долара резерва на Международния валутен фонд, за да противодействат на задаващия се икономически колапс в Източна Европа. Централната европейска банка се произнесе, че нормативната база позволява на Европейския съюз „като общност” да помогне на страните, които се намират в затруднение. Германия и Франция вече обявиха готовност да подадат ръка на страните в рискова ситуация, за да избегнат нов негативен импулс върху банковата система. Втората вълна на финансовия „ураган” може да има още по-разрушителни последици, още повече след силния спад на някои източни банки на борсата миналата седмица.
Букурещ и Варшава не се намират в Азия, но това, което се с учва в момента с икономиките на бившите страни от съветския блок напомня опасно за кризата в Югоизточна Азия през 1997 г. Или за тази в Аржентина през 2001 г. Или в Мексико през 1994 г. Списъкът е дълъг. И във всичките тези случаи се повтаря същия или много подобен сценарий – икономики, които изживяват истински бум и в последствие натрупват драстични неравновесия. Този модел не може да издържи под натиска на комбинацията между световна финансова криза и глобална икономическа рецесия. Икономиката на Източна Европа се клати. Но с една опасна разлика – този път може да стане по-лошо, отколкото с азиатската криза. Източноевропейските страни не могат да разчитат на стабилните западни икономики, за да опитат да се възстановят чрез износ на стоки, както направиха азиатските страни преди 10 години, твърди директорът на Центъра за европейски политически проучвания в Брюксел Даниел Грос. Според белгийския икономист Пол Де Гроув пред прага на Европа се заражда тежък проблем и без навременна помощ банковата криза в Западна Европа може само да се задълбочи. Песимизмът за европейската икономика се засилва. Според някои анализатори дори да се помогне на време на източноевропейските държави може да се стигне до ситуацията останалите държави-членки на ЕС да не разполагат с необходимите средства, за да спрат колапса на Изтока.
Става дума за още една последица от спукания икономически „балон”. През годините на бума в източноевропейските страни навлязоха огромни западни капитали. Така фирмите и семействата натрупаха големи дългове в чуждестранна валута, най-вече в евро и швейцарски франкове, обяснява Жири Пехе от Нюйоркския университет в Прага. Сега, когато кризата изкарва на яве всички недостатъци на системата, недоверието в пазарите оказва безмилостно въздействие върху националните валути на тези държави, както и върху техните банки и цялата източноевропейска икономика.
Засега няма твърди прогнози за пълен икономически колапс, но някои източноевропейски държави могат да се окажат в банкрут. По-точно тези от тях, които са натрупали повече икономически рискове под формата на дългове и външен дефицит и чийто банки са по-слаби. Много от тях са отпускали ипотечни заеми във валута и сега тяхната собствена валута губи стойност. Така голяма част от гражданите няма да могат да плащат завишените вноски по ипотеките си. Унгария, Латвия и Румъния са сред най-застрашените, според Пехе.
Леандро Ариас пристига в Букурещ преди малко повече от година, за да оглави строителен проект на една испанска компания. Кредитната криза тук дойде по-късно, но нанесе големи поражения, посочва той. Отпускат се заеми, но на космически цени, например ипотеки с 16% лихва. Финансирането на предприемачите се обезпечава с лихвени проценти доста над нивото на EURIBOR*. Към тази ситуация се прибавя още един проблем, този път политически – от началото на мандата на новото правителство избрано през ноември няма нито един одобрен проект за изпълнение на държавна поръчка. Финансовият сектор търпи загуби, румънската лея страда, въпреки всичките усилия на централната банка да контролира падането на стойността й.
Румъния не е изолиран случай. Източна Европа е доста широко политическо понятие, но в икономически аспект цифрите са много подобни – движат се от недостатъчни стойности към напълно липсващи. Брутният вътрешен продукт на Латвия тази година ще падне с повече от 10%. Дългът на Унгария се доближава до 100% стойността в държавната хазна. Двете страни заедно с Украйна имат значителен външнотърговски дефицит. Данните са смразяващи: само за година основните валути в района са паднали драстично в съотношение с еврото.
Последният драматичен момент бе само преди няколко дни, когато различни агенции за оценка на кредитния риск като Moody´s и S&P предупредиха, че икономическото западане на източноевропейските страни може да се окаже потенциална бомба за западните банки. Тези анализи отключиха всевъзможни спекулации в икономическите анализи, които в крайна сметка вече взеха първите си жертви – в петък миналата седмица латвийското правителство вкупом подаде оставка.
Тежките финансови затруднения са първа грижа за Европа. Особено в Австрия и Гърция, чийто банки имат по-голямо присъствие в по-засегнатите страни. Но на хоризонта се очертават не само финансови проблеми. В предходните златни години източните страни се превърнаха във фабриката на Европа. В момента износът пада катастрофално. Парите, които емигрантите изпращат в родните си страни намаляват драстично. А вътрешното търсене се свива на пълна скорост. Рецесията е неизбежна и ще удари силно финансовия сектор, но дълбочината на кризата ще зависи най-вече от помощите на Международния валутен фонд и Европейския съюз, който от своя страна трябва да бди над своите собствени банки, за да не допусне верижна реакция към останалата част на света, обяснява унгарецът Сандор Рихтер от Института за международни икономически изследвания във Виена.
Източноевропейските страни отговориха на кризата с понижаване на лихвените проценти, доближавайки ги до тези в ЕС. Опитват се също да повишат публичните разходи, за да компенсират спада в потреблението. Но това не е достатъчно. Вече съществуват няколко държави, които навлизат в сериозни затруднения – Естония, Латвия, Литва, Унгария, Беларус и Украйна. Европейският комисар по икономическите въпроси Хавиер Алмуня заяви миналия петък, че ЕС „помага използвайки всички възможни инструменти, с които разполага Брюксел” и призова частния сектор също да подпомогне собствените си инвестиции, което явно се отнасяше преди всичко за банките. Но банките не са в празнично настроение и не точно с оптимизъм се характеризират напоследък. Помощта ще дойде, това е сигурно, но тя само ще успее омекоти от части падането, отсича Даниел Грос.
* EURIBOR (от англ. European Interbank Offered Rate) е средното лихвено равнище, при което банките в еврозоната си разменят срочни депозити в евро. Изчислява се от Европейската банкова федерация в Брюксел, Белгия, която представлява интересите на 3000 кредитни институции в страните-членки на Евросъюза, а също и на Исландия, Норвегия и Швейцария. Обявява се ежедневно в 11.00 часа централно-европейско време и показва базовата лихва на междубанковия паричен пазар в еврозоната за депозити в евро за 1, 3, 6 и 12 месеца. Въведен е 1999 г. с въвеждането на единната валута в Евросъюза.