Дизайнерът Константин Вампила издаде черна книга „Курт“ с 666 страници
Константин Вампила, творческата и житейска половинка на авангардната дизайнерка Кристина Вампила, издаде черна книга, написана с бели букви, която започва от 173-та страница и завършва на 666-та. Странният роман беше представен на екстравагантно парти в столичен клуб във вторник.
„Романът е с фентъзи и трилър привкус, има много екшън. В нея хората, които се интересуват от литература, могат да открият езотеризъм, магия, много перверзия, извращения, насилие, както и философия. Всичко това е вплетено в модерна концепция и макар че не обичам термина постмодернизъм, тенденциите в тази книга са доста постмодернистични. Книгата може да бъде наречена и кощунствена, но зависи от настройката на читателя и от това колко е извратен“, казва авторът.
В книгата езикът е без цензура и има брутални натуралистични сцени. Вероятно по тази причина издателят (един от големите в България) е предпочел чрез изрична клауза в договора да остане анонимен.
Необичайното от полиграфична гледна точка издание струва 50 лв. и очевидно е предназначено само за ценители на екстравагантния стил на автора.
Сред героите на романа са известни български светски личности – бизнесмени, политици, „весели вдовици“, както и хора от приятелския кръг на Кристина и Константин, но са с псевдоними и не е лесно да бъдат разпознати. Стилът на автора е вдъхновен от стремежите му към „трансформизъм“. „Това е една нова форма на съществуване, на търсене на идеали и на създаването им“, казва Константин.
В книгата традиционните представи за мъжко и женско начало са обърнати с главата надолу. Те непрекъснато се сливат и се трансформират едно в друго. Много интересно е описана жената, която осъзнава своята сила, независимост и власт, но нейната постепенна трансформация в мъж рано или късно я превръща в жертва на нагона.
Приспособяването на мъжа в тази ситуация изисква от него да стане отстъпчив, покорен и смирен, но това го превръща във вечно незадоволена кучка–травестит, идеална секс-играчка, но и гротеска, която не смее да заплаче, да бъде слаба и да признае, че се задушава в самотата си.
Другият вариант на този образ е мъжкото начало при Курт, изведено до истерия от заобикалящия го свят. Той „иска да го сложи“ на всички дуалистични и трансформирани същества, които търсят себе си чрез другия, и по този начин да ги трансформира в себе си, а себе си – в тях.
„Курт“ е нещо като съвременна халюцинация в стил „Содом и Гомор“. Константин приканва читателите да се потопят в света на трансформизма с думите на главния си герой:
„Добре дошли, любезни мои! Това, което виждаме и онова, което ни очаква, е позорна мистификация! Боговете ни са опаковани до неузнаваемост! Идолите… свръхкосмати! Мракът и студът, които завладяват света ни, не могат да ни впечатлят… Отдавна не сме излизали от храмовете си. Не сме луди, нито пък престъпници… Само бледи отражения на словото. Петдесет и едно изкуствени слънца огряват пътя… Нека се отърсим от хиперреалистичната забрава! Елате с мен в началото!“