Би Би Си: Дилемата с радиоактивните отпадъци на АЕЦ „Козлодуй”

Работник в генераторната зала на АЕЦ „Козлодуй“. Снимка: Ройтерс

Заплахата от глобалното затопляне даде силен тласък на ядрената индустрия в много държави като начин за произвеждане на електричество без да се отделят излишни въглеродни емисии. Възниква обаче въпросът какво да се прави с ядрения отпадък и особено с употребеното гориво. Кирил Николов се усмихва с широка ядрена усмивка: “Година след година ние се освобождаваме от повече отработено ядрено гориво, отколкото произвеждаме. Така че нашите хранилища се разтоварват”, казва Николов, заместник-директор на АЕЦ “Козлодуй”.

Чудно е кой би искал да седи върху тонове радиоактивен материал, който остава опасен за следващите 300 хил. години. Николов седи в офиса си, докато навън сняг покрива реакторите и превръща гледката в зимна приказка. В АЕЦ “Козлодуй” има шест реактора – четири малки, които преди са произвеждали по 440 мегавата всеки, но са затворени като изискване за присъединяване към Европейския съюз. Останали са два големи реактора по 1000 мегавата, които още произвеждат ток за България.
България е почти единствената държава от Източна Европа, която все още изпраща отработено ядрено гориво в Русия за преработка. Унгарците, чехите и словаците спряха в началото на 90-те години, когато руснаците повишиха цената, а Украйна увеличи транзитната такса.

Докато другите източноевропейски държави се отказваха от руските услуги, България реши да възобнови договора си с Москва. Тя е била притисната. Басейните, намиращи се близо до реакторите и съхраняващи отработено ядрено гориво, са почти пълни. Същото важи и за склада до втори реактор. Преди да бъдат възобновени договорките с руснаците, директорите на “Козлодуй” излагат тезата, че ако отработеното ядрено гориво не се преработва и съхранява в Русия, ядрената централа ще е принудена да затвори. Тя се е задушавала от собствените си отпадъци.

Общ изглед на АЕЦ „Козлодуй“. Снимка: Ройтерс

В контролния център на втори реактор техници работят пред компютърни екрани, зад които има стена от панели. Всичко в АЕЦ “Козлодуй” е боядисано в жълто, но никой не може да каже защо. Качваме се по стълби зад панелите, минаваме през метална врата, която напомня на ядрена подводница и стигаме до мястото за наблюдение – стъклен прозорец, гледащ над двата жълти реактора – първи и втори.
Атмосферата в АЕЦ “Козлодуй” наподобява стоенето на мостика на супертанкер и поглеждането надолу към палубата. Но там всичко изглежда като в призрачен кораб. Чува се глух шум, който идва от вентилационната система. Малки зелени лампи показват, че нивото на радиацията не е опасно. Техници в бели престилки, с бели шапки и бели ръкавици се появяват и започват да проверяват машините. Картината изглежда като сцена от филма на руския режисьор Андрей Тарковски “Сталкер”.

Работници с жълти каски се борят да довършат новото хранилище за отработено ядрено гориво. Единствената разлика между старото и новото хранилище e, че новият склад ще се охлажда с въздух, за разлика от стария, където това става чрез вода.

Оператор на пулта за управление на 5-и блок на централата през януари т. г. Снимка: Ройтерс

Дали не е опасно това съхраняване? “Изобщо не. Занимаваме се с тази работа от 35 години”, отговаря Валентин Рибарски, отговорен за спрените реактори, чиито вежди са покрити със снежинки. България, обаче, ще трябва да прибере обратно собственото си ядрено гориво от Русия, което е част от договора с Москва. Това е и една от причините източноевропейските държави да се откажат да работят с Русия. Те не искат да връщат обратно отработеното ядрено гориво.

“Руснаците трябва да ни предупредят предварително 10 г. преди да ни върнат горивото”, обяснява Николов. Според него това ще даде време на българската държава да намери решение. Последният ми въпрос е не е ли безотговорно да се произвежда ядрена енергия без да има крайно решение за съхранението на отработеното гориво. “Само ядрената енергия може да достави цялата енергия, от която се нуждаят хората”, отговаря Николов.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.