Скиорката Мария Киркова: Ако те е страх да падаш със 110 км, по-добре да не тръгваш

Мария Киркова на финала на спускането. Снимка: Булфото

Мария Киркова е единствената ни скиорка, която стартира на Световната купа в Банско. На 22 години, състезава се за клуб „Мария”. Участвала е на олимпийските игри в Торино. Дебюта си в Световната купа прави през 2006 година в Загреб. Най-големият й успех е двайсет и второто място на суперкомбинацията на световното първенство във Вал д’Изер през тази година. И в трите старта в Банско Мария завърши на последното място, но събра овациите на публиката.

– Мария, някои от състезателките в Банско казаха, че трасето на писта „Бъндерица” може да се нарече „женският Кицбюел”. Така ли ти изглежда и на теб?

– Трасето е доста трудно. Пистата е технична и много стръмна, по-равна е само в началото. Определено е едно от най-трудните женски спускания, поне според мен. Говорих с другите състезателки и те са на същото мнение – трасето е трудно, пистата през цялото време се променя. Подредбата на вратите също беше изключително трудна, което допълнително ни затрудни.

– Какво е чувството, когато тръгнеш да падаш със 120 км? Какво си мислиш?

– На второто спускане замалко да ми се случи. Бях много амбицирана, но от друга страна се чувствах доста странно. Разликата от слалома е голяма – най-малкото ските са дълги 2,10 метра.

Мария Киркова раздава автографи. Снимка: авторката

Те вървят много по-бързо и набират скорост за секунди. Когато се засилиш със 110 км и започнеш да падаш, си казваш: „Свий се, имаш протектор на гърба. Завърти се към мрежите, удари се в тях и се стегни.” Това е единственото, което можеш да си помислиш – да се стегнеш, за да не се влачиш и да не се търкаляш по пистата. За да останеш жив и здрав. Но, ако преди старт мислиш за тези неща и те е страх, по-добре да не тръгваш изобщо.

– Швейцарката Лара Гут каза, че от всички състезания от Световната купа тук се чувства най-уморена.

– Нямам представа защо го е казала. Аз също съм доста уморена, но съм свикнала да не се оплаквам. Трасето на „Бъндерица” беше много дълго. И тъй като е стръмно и вратите са с голямо разстояние и са затворени, трябва да натискаш повече ските и да захождаш по-отгоре. Именно затова, когато вратите не са толкова отворени, а между тях – както беше в средната част – има голямо отклонение, се уморяваш все повече и повече. Трасето беше дълго почти три километра, което за жените е доста. Затова в последната част почти всички изпитвахме затруднения.

– Ти завърши последна. Доволна ли си от представянето си, особено като се има предвид, че преди година влезе в 40-ицата по спускане и това беше отбелязано като невероятен успех?

– Доволна съм, защото първо не се знаеше дали ще участвам. Обмисляхме старта ми, защото без подготовка подобно състезание е направо опасно. Реших да участвам, защото стартът беше в България и знаех, че ще има много българска публика, която ще се радва да види българска състезателка. Това ме амбицира да го направя. Поех риска. Спускането изисква много тренировки. За състезателките, които бяха в България, то е основна дисциплина, за която тренират всеки ден. А аз дойдох за участието. Досега съм карала спускане няколко пъти, а това не е достатъчно. Участвах във Вал д’Изер заради старта в Банско. Но хората трябва да знаят, че без достатъчно тренировки просто нямаш шанс. Наричат спускането Формула 1 на ските. А един рали-състезател като Себастиан Льоб примерно, ще кара много трудно болида на Шумахер. Техничните дисциплини, които ние тренираме, са много по-различни от скоростните.

Мария Киркова с майка си и баща си. Снимка: авторката

– От колко души е екипът ти и може ли да се сравнява със световния елит?

– В елита нещата са много различни. Сега тренирам с националния отбор и съм единствено момиче. Миналата година бяхме две, но другото се контузи. Работя с основен треньор и помощник-треньор. Екипите, които са тук, просто няма как да се сравнят с нашия. Те имат целенасочена програма, която се определя в началото на сезона и работят по нея. Една състезателка може да разчита на 4-5 души – в това число сервиз, лекар, психолог и допълнителни неща, от които има нужда.

– На сайта на фенклуба ти са отбелязани двама спонсори. Лесно ли се намират спонсори в България?

– Много малко хора се решават да помагат. Надявам се със стартовете от Световната купа в Банско спортът ни да се популяризира повече. Доскоро никой дори не ни познаваше. А това е много неприятно. Най-добрите скиорки в света работят много, но идват от скиорски държави. Ние също се трудим здраво, но сме далеч от условията, които имат те. През лятото например пътувам по 2000 км, за да стигна до тяхната държава и да тренирам там. Хората в България трудно оценяват усилията ни и много трудно се намират спонсори. Единственото сигурно спонсорство, което имам, са ските „Близард“. Взимам ги директно от фабриката в Австрия вече шеста година. Австрийците са много коректни и дори при тежката ми контузия през 2003 година и след това при четирите тежки операции всяко лято, не ме изоставиха и се интересуваха как съм. И съм благодарна, че поне ските – което никак не е малко – са ми осигурени.

Мария на състезанието по спускане. Снимка: Ройтерс

– Би ли се захванала отново с този спорт, ако имаше избор и знаеше какво те чака?

– Честно казано, да. Когато баща ми Стефан Кирков ме е качил на ски, съм била много малка – на три години. Не си спомням какво е било в началото. Но сега, когато не карам ски, те ми липсват много. В момента ските са единствената цел, която имам – да успея в състезанията. Има много проблеми, които ме съпътстват, но това е нормално и всъщност те ме правят по-силна.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.