Газовата политика на Израел: целесъобразността победи разума
Тази зима Израел, както винаги, наблюдаваше отстрани страданията на замръзваща Европа покрай дежурния вече горивен конфликт между Русия и Украйна. До момента газовите войни не засягаха Еврейската държава, тъй като газът заема твърде малко място в общия й горивно-енергиен баланс. Основното натоварване пада върху петрола и въглищата, което не е от полза за екологията на страната. Затова днес е в ход програма, която предвижда енергийният комплекс и на първо място електроцентралите постепенно да минат на газ – нещо необходимо и за по-нататъшното развитие на комплекса. Засега Израел гори близо 2,2 милиарда кубически метра газ годишно, но към 2015 г. ще има нужда от около 8 милиарда, а към 2025 – от 11,5 до 24 милиарда кубика.
Години наред Израел използваше главно собствен газ от находището „Ям Тетис“ край Ашкелон, разработвано съвместно с компанията „Ноубъл енерджи“ от САЩ. Според експерти там са останали запаси за още 4 или 5 години. Двадесет на сто от „синьото гориво“ се доставят от Египет. Тъй като около доставките от време на време изникват проблеми, някои специалисти смятат, че газовият договор с Египет по-скоро е от политическо значение – трябва да укрепи израелско-египетските отношения.
През последните години Израел активно търсеше нови газови партньори. Преговори бяха водени с Азербайджан и с Русия – по-специално с най-големия руски холдинг „Газпром“. Твърде заинтересован от израелските газови поръчки, той дори включи проекта в перспективните си планове, без да изчаква сключването на договор.
И тук нещата не минаха без политика – Израел не криеше, че би предпочел да има за доставчик Баку като съюзник на САЩ. Преговорите с Азербайджан обаче се точеха твърде бавно, а „Газпром“ беше готов да подпише дългосрочно споразумение. Израел трябваше да купува първоначално по 4 милиарда кубика годишно и постепенно да увеличи количествата до 8-10 милиарда кубика.
Русия всъщност надали се е канела да продаде евтино своя газ. Скептиците дори смятаха, че покупките на газ от чужбина ще донесат на Израел повече трудности, отколкото предимства. При все това евентуалният дългосрочен проект обещаваше да осигури ефективно развитие на израелската енергетика, сиреч в крайна сметка да покрие разходите, и то с печалба. И нещо друго – сътрудничеството с най-голямата руска компания в един така важен отрасъл би очертало нови примамливи перспективи пред Израел. До сключване на договор обаче не се стигна. Израел откри на своя територия ново находище на природен газ – в района на Хайфа. По предварителни данни се очаква то да задоволи нуждите на страната поне за идните 15 години.
Дали това означава, че Израел вече няма нужда от вносен газ и преговорите за доставки на „синьо гориво“ от Русия и от Азербайджан губят смисъл, както пишат сега много медии? Експертите още нямат единно мнение по въпроса. Точни оценки за запасите в находището липсват, но се предполага, че с оглед на разстоянието от брега и дълбочината в шелфа разработката му ще струва около 140 милиона долара и ще трае поне три години. Запасите в Ашкелонското находище може да бъдат изчерпани, преди новият газ да потече в тръбите, и тогава страната ще изпадне в енергийна криза.
Тъкмо затова специалистите препоръчват Израел да не се отказва прибързано от стратегическото партньорство с държави износителки на газ. Нещо повече, днес държавата е в по-сигурно положение и може да настоява за по-изгодни условия. Тези дни обаче в медиите изтече информация, че спирането на контактите е предложено от израелското външно министерство, според което в момента е нецелесъобразно да се сключват договори за доставка на газ от Русия.
От енергийния отрасъл не се чуват коментари, защото директивата най-вероятно е политическа. Израелското Външно министерство винаги е гледало твърде предпазливо и с голямо недоверие на контактите с Русия и страните от ОНД – да припомним само, че назначава за посланици в тези държави главно хора, почти непознати като обществени дейци.
На какво се дължи това пренебрежение? Министерството или подценява ролята на Русия, Украйна и Казахстан в световната икономика и политика, или се страхува да не „изневери“ на своя вечен съюзник – САЩ, и да заслужи порицание от него. А най-вероятно и едното, и другото. Израелското външнополитическо ведомство може би очаква „команда“ от Белия дом по въпроса за газа или пък оферти за инвестиции в новия проект от американски компании, които явно ще получат предимство пред останалите.
Същевременно не бива да забравяме, че международните отношения, още повече в икономиката, трябва да се изграждат не въз основа на симпатии, а на базата на взаимна изгода. Такава е и позицията на Вашингтон. Точно тези дни се разбра, че Барак Обама е предложил на Дмитрий Медведев тайна сделка – Русия спира да подкрепя ядрените програми на Иран, срещу което САЩ се отказват да разполагат ПРО в Източна Европа. С това американският президент демонстрира блестящ прагматичен подход в общуването с един идеологически съперник – подход, който би трябвало да заимства и израелското ръководство.
Страната ни може би наистина няма нужда от газов договор с Русия. Подобен извод обаче трябва да бъде направен от експерти икономисти, а не от чиновниците във външнополитическото ведомство, за които светът все още е разделен на „свои“ и „чужди“, макар това отдавна да е изгубило всякакъв смисъл. Време е Израел да се научи да спазва собствените си интереси. Иначе в крайна сметка ще остане сам, изправен срещу своите проблеми.
По БТА