Лакей човек, лакет вреда
Информационната агенция БГНЕС съобщи, че бившият посланик на САЩ в София Уйлям Монтгомъри е получил отказ за виза от руското посолство в Белград. В това, само по себе си, нямаше да има повод за кой знае какъв коментар. Ако не беше следният коментар за самия Монгомъри, придружаващ съобщението:
„От 1993 г. бе посланик в редица балкански страни, включително и България. Той има славата на човек, който задкулисно дърпа конците на официалната политика. От него се страхуват местните политици, третирани често пъти като лакеи, а хората не го обичат, защото се чувстват опекунствани. Към заслугите му спада свалянето на режима на Слободан Милошевич в Сърбия, както и оказването на съществено влияние при създаването на нови, демократични правителства в България и Хърватия.“
Излиза, че „така му се пада”! Щом има заслуги за свалянето на Милошевич и за демокрацията в България и Хърватия, руските другари с право му отмъщават. Констатацията обаче предизвиква и въпроси.
Къде и пред кого бившия посланик на САЩ има „славата” на човек, който задкулисно дърпал конците на официалната политика? И кои точно са местните политици, които се страхуват-хем се страхуват, хем пък (треперейки) се оставят да бъдат третирани от него като лакеи? И още: кои са „хората”, които не го обичат, защото се чувстват „опекунствани” от този злодей на американската дипломация?
Мога само да потвърдя, че Монтгомъри беше прям и напълно лишен от суетата на много високопоставени дипломати, които искат да бъдат третирани като величия, спекулирайки в личен план с величието на държавата, която представят. Посланикът беше уникален с това, че един български журналист можеше да му се обади (по сериозен повод, свързан с двустранните отношения например) посред нощ и да получи адекватен светкавичен отговор. Правил съм го от името на радио „Свободна Европа” и смея да твърдя, че тази откритост, обратното на „злодейския му образ”, нарисуван от БГНЕС, му правеше чест и работеше за каузата на неговата държава и на демократизацията на България.
Тук не става дума да се „гласува” „за” или „против” личността на бившия посланик в София, който едва ли се нуждае от нечие адвокатстване. Да, Монтгомъри, който напусна дипломацията по същия открит начин, по който се държеше като посланик (изразявайки несъгласие с новата администрация във Вашингтон), сигурно може да бъде определен като „противоречива личност”. Повод за това би могла да бъде острата му публична критика срещу управлението на Джордж Буш, изразена в интервюта.
Истинската причина за този коментар е отговорът на горните въпроси – повдигнати по повод хапливите определения, неясно от името на кого (например от името на”хората”), те си имат конкретен отговор. А той е: Монтгомъри беше ярък противник на режима на Милошевич, чиито явен приятел в София по онова време беше лидерът на БСП Г. Първанов.
Милошевич е покойник, Монтгомъри е частно лице, но Г.Първанов си е тук. Неговите пропагандатори – също. В присъщия им отмъстителен стил те не могат да се нарадват, как руските другари му „натриват носа” (както те вероятно си мислят). Злорадството им издайнически изобличава реваншизма на една шайка, която нищо старо не е забравила, но е научила нещо ново: да се прави на прозападна троянска кранта.
Още текстове от Иво Инджев в неговия блог.