Критиката срещу Израел вече не е табу във Вашингтон

в. Аарец

Лидерът на израелската партия “Ликуд” и бъдещ министър-председател Бенямин Нетаняху и американският държавен секретар Хилари Клинтън преди срещата им в Йерусалим. Снимка: Ройтерс

В началото на ерата Обама Вашингтон създава усещането за град, който току-що е бил освободен от чужда окупация или за човек, отърсил се от необяснимо подлудяващ епизод. Параноята от времето на Буш отмина. Светът вече не се дели на тъмна и на светла страна.

Специалистите смятат, че след като се върне на власт и когато посети Вашингтон, Бенямин Нетаняху ще бъде подложен на голямо напрежение – точно както стана по време на първия му мандат, когато си имаше работа с президент, който искаше от него да постигне напредък по мирния процес. Подобна прогноза не е много вярна, защото този път Нетаняху вероятно ще изпита много по-голямо напрежение, отколкото през 90-те. В отношенията си с Америка по време на новия си мандат той няма да може да разчита на Конгреса като противотежест на администрацията.

През 1996 година, в рамките на първата си визита във Вашингтон като премиер, Нетаняху говори пред Конгреса и беше посрещнат с аплодисменти. Онази част от речта му, в която възхваляваше дерегулацията и намаляването на данъците, му помогна да спечели сърцата на републиканското мнозинство. Днес обаче с основание се смята, че причината за световната катастрофа се корени именно в тази икономическа политика, а републиканците претърпяха поражение и вече са малцинство. Препратките към икономиката този път няма да му помогнат да си изгради имидж на отговорен политик.

И което е по-важно – отношението на Конгреса към арабско-израелския конфликт започва да се променя. Консервативната линия на Американско-израелския комитет за обществените въпроси (АИКОВ), традиционното произраелско лоби, вече не е единственият начин да се подкрепя Израел. Източник, запознат с външнополитическите дискусии в Конгреса, ми каза неотдавна, че принципът за две независими държави за два народа вече е общоприета максима на Капитолийския хълм. Същият този принцип, който Нетаняху отказа да подкрепи след разговорите си с Ципи Ливни.

Миналия месец конгресменът Гари Акерман даде ясен знак за промяната. Акерман, евреин демократ от Ню Йорк, е председател на Подкомисията за Близкия изток и Южна Азия към Камарата на представителите. По време на заседание Акерман предупреди, че ситуацията се влошава и има опасност да се стигне до момент, когато „вариантът за създаване на две държави ще бъде напълно невъзможен“. „Тероризмът, заселническата експанзия, изстрелването на ракети и нападенията срещу заселниците пораждат напрежение“. Акерман никога не е бил смятан за „гълъб“, отбелязва друг източник, който следи отблизо активността по израелските въпроси в Конгреса. Днес Акерман вече не се притеснява, че критиката срещу политиката на Израел ще прозвучи еретично.

Не бива да се забравя и визитата в Газа на председателя на Сенатската комисия по външните работи Джон Кери, която символично наруши блокадата на ивицата. Кери стана първият член на Конгреса, който посети Газа след 2000 година. Той поиска обяснение от Ехуд Барак защо Израел блокира доставките на макаронени изделия за Газа и не се притесняваше, че ако намесата му бъде огласена, ще му лепнат етикета на антиизраелски настроен. Само за два дни миналата седмица сенатор Даян Файнстийн от Калифорния събра над 30 подписа на свои колеги под писмо до държавния секретар Хилари Клинтън, в което я призовава да положи по-сериозни усилия за постигане на израелско-палестински мир.

Една от причините за промяната е фактът, че АИКОВ вече не държи монопола на загрижеността за Израел. „Джей стрийт“, новото умерено произраелско лоби, оказа натиск върху сенаторите да подпишат писмото на Файнстийн. Много конгресмени и техни сътрудници присъстваха на брифингите, организирани от новото лоби.

Промяната не е рязка. Когато Барак Обама поиска от Нетаняху да замрази изграждането на селища или да поднови мирните преговори, от Сената може би ще се чуе някакъв протест, но той ще бъде приглушен, ще е тих ропот. Маркетинговите умения на Нетаняху и добрият му английски няма да го спасят от основното противоречие между позициите му и позициите на новата администрация. В новоосвободения Вашингтон дори Конгресът няма да го спаси.

По БТА

*Гершом Горенберг е автор на книгата „Случайната империя: Израел и появата на селищата, 1967-1977 г.“