Планът на Обама трябва да извади от блатото и Русия
Както е известно, Барак Обама тръгна на избори с лозунга „Change we need“ („Нужна ни е промяна“). Формулировката обаче можеше да е и такава: „Plan we need“. Очарована от новия президент, страната очакваше плана му като откровение. Струваше й се, че ето, ей сега той ще намери рецепта за спасение на националната икономика. В резултат дългият документ за 787 млрд. долара беше посрещнат доста хладно от пазарите.
Финансистите впрочем си имат свои проблеми, които се изчисляват с трилиони. За обикновения човек обаче е много по-интересна тази част от плана на Обама, която засяга модернизацията на реалния сектор и на социалната сфера. Интересна е не само за обикновения американец. Ние например нямаме план като систематизиран документ (отделните мерки не се броят, независимо от ефективността на всяка от тях по отделно). Затова американският опит е полезен дори като обект на благородна завист.
Америка, за разлика от скандинавските страни, да речем, рядко се асоциира с представата за социална държава. Исторически създалото се кредо в САЩ е, че са общество на равните възможности. В същото време за изравняване на тези възможности САЩ са готови да харчат огромни пари, а в условията на криза – още повече. С други думи, Щатите водят агресивна социална политика, докато нашите власти все по-неуверено говорят за запазване на социалните си задължения и дори това представят като постижение.
Планът на Обама е любопитен и с това, че представлява финансов разрез на американското общество, което от една страна се готви да свърже всяка ферма с Интернет, а от друга все още не е разрешило проблема с гладуващите и е принудено, като късния СССР, да раздава храна срещу купони.
Америка честно си признава проблемите. И не само Америка, но и нейният лидер. Ето цитат от речта на Барак Обама пред двете камари на американския парламент (на 24 февруари): „Бюджетът ми не е опит за решаване на всички проблеми и няма да засегне всички въпроси. Той отразява суровата реалност за онова, което наследихме – трилионен дефицит, финансова криза и скъпоструваща рецесия“.
А у нас премиерът изрича думата „криза“ само в безизходна ситуации. Централната телевизия дълго време имаше негласна забрана да използва тази дума. Антикризисният орган у нас се нарича „Комисия за повишаване устойчивостта на развитието на руската икономика“ – забележителна формулировка, дори за оруеловския „новоговор“. Правителството упорито крие истинското положение, а в такъв случай наистина е по-добре изобщо да не се правят планове. По-добре е да чакаме Америка да се измъкне от кризата и да изтегли световната икономика, а с нея – дай Боже – и Русия.
И все пак би било неправилно да се каже, че нашето правителство не прави нищо. Знаем, че за подкрепа на икономиката вече са дадени трилиони рубли. Вярно, че по-нататъшната им съдба в повечето случаи остава неизвестна. А когато например стана ясно, че банките, като получат държавната помощ, веднага я обръщат в долари и по този начин рушат националната валута, премиерът просто „нахока“ банкерите, а Централната банка започна да им отпуска малко по-малко пари. Планът на Обама предвижда информацията за харченето на всеки антикризисен долар да бъде достъпна на специален сайт в Интернет. Впрочем, президентът напомни това и в речта си: „Казах на всеки член на правителството, на кметовете и на губернаторите в цялата страна, че те ще се отчитат пред мен и пред американския народ за всеки похарчен долар“.
По БТА