Шефът на парк “Странджа”: Искат да строят курорти с 50-60 хил. легла. А откъде вода?

Природата тук не е собственост само на България, тя е от световно значение, казва Стефан Златаров

Един от корпусите на незаконния строеж на фирма “Краш 2000″ в парк “Странджа”. Снимка: Светослава Банчева
Стефан Златаров, директор на Природен парк „Странджа“. Снимка: strandja.bg

Изпълнителният директор на Природен парк “Странджа” Стефан Златаров е роден в Малко Търново. През 1980 г. е завършил Висшия лесотехнически институт в София. Започнал е работа в горско стопанство – Малко Търново. Минал е през  всички служебни нива – лесничей, началник горски участък , заместник директор. Бил е дори и миньор, когато останал без работа за известно време. Преди седмица изтече информация, че се готви уволнението му, заедно с директорите на природните паркове “Витоша” и “Врачански Балкан”, заради съпротивата им срещу строителството в териториите, която управляват.

– Г-н Златаров, какво стана със строежа на фирма “Краш” на брега край Варвара. Той бе спрян благодарение на протестите на природозащитниците, но дали за винаги?

– Сагата с така наречената “Златна Перла” – вилното селище на фирма “Краш” край Варвара започна преди три години. В началото на февруари 2006 г. констатирахме, че там са пристигнали земекопни машини и започва някакъв строеж. Веднага алармирахме всички възможни служби, които имат отношение. Аз се обадих на кмета на Царево. Той каза: няма никакъв проблем.  Но се оказа се, че проблем има, и то голям.
Първата заповед, която беше издадена за спиране на строежа, беше лично моята заповед от 9 февруари 2006 година. Няколко дни по-късно министърът на околната среда също издаде задължително предписание за спиране на строежа. Районната инспекция по околна среда и води (РИОСВ) – Бургас поиска същото. Но строителството изобщо не спря. Продължи до есента на 2006 г., когато започнаха делата. Чак когато строежът беше почти завършен в груб вид, районната дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) в края на месец ноември (въпреки че ние бяхме алармирали преди това и прокуратура, и всички възможни власти), издаде 10 заповеди за анулиране на 10-те строителни разрешения, които кметът на община Царево е издал, за да започне този строеж. Тогава се разрази и аферата  с подписа на зам.-министър Дардалов – дали е фалшив или е истински, има ли виновни, няма ли виновни… Ние през цялото време, единственото, което можехме да правим, беше да алармираме институциите, които имат реални права.

Брегът на природен парк „Странджа“, точно срещу хотелския комплекс, заради чийто строеж Върховният съд отмени заповедта за границите на резервата. Снимка: авторката

– Вие, като дирекция на Природен парк “Странджа”, не можете ли да спрете строителството?

– Оказа се, че нашите права съществуват само на книга. Моята заповед за спиране на строителството не издържа в съда. Защото ние сме нито риба, нито рак. Оказва се, че като институция всички дирекции на природни паркове сме някъде в безвъздушното пространство. Ние проформа управляваме някакви защитени територии. Но за тези защитени територии органът, който ги създава и може да ги променя е Министерството на околната среда и водите. То води всякакви преписки и кореспонденции със заинтересованите лица, така наречените инвеститори. При това то въобще не е длъжно да ни информира, дори да засягат защитената територия, която управляваме. По закон е така.
Като започнаха да се разнищват нещата около “Краш”, се оказа, че 6 месеца преди това са текли преписки между собствениците на “Краш”, екоминистерството и община Царево. На нас, дирекцията на парка, никой нищо не ни е казал. Разбрахме, чак когато дойдоха багерите. Тогава огласихме проблема и започнахме да действаме.

– Има скандал и с новия устройствен план на Царево? И той работи срещу Странджа?

– Устройственият план на Царево предвижда няколко хиляди декара от парковата територия да бъдат урбанизирани. Първата крачка за урбанизацията на тази територия е включването им в този общ устройствен план. Следващата крачка ще бъде – на базата на това, че са включени в това изменение на плана на общината, да се проведе процедура по Закона за защитените територии и тези терени да бъдат извадени от парка. Защото като паркова територия, каквито и планове да има, те не могат да бъдат урбанизирани. Разбирайте да бъдат застроени. Но етапът за това застрояване е първо да бъдат включени в промяната на общия устройствен план, което вече е факт.

Директорът Стефан Златаров и екипът служители на Природен парк „Странджа“. Снимка: Снимка: strandja.bg

– Тоест министърът на регионалното развитие го подписа и екоминистерството не направи нищо?

– Да, да. Първоначално висшият експертен съвет го отхвърли, защото се оказа, че тънката крайбрежна ивица от Царево на юг, която е предвидена за урбанизация е Понтийски коридор със световно значение за миграцията на безгръбначни и птици. Доказаха го проучванията и изследванията на учени с огромен авторитет. Ние предизвикахме тези научни изследвания, платихме ги и се оказа, че този Понтийски коридор е изключително важен и ако бъде застроен, последствията за биоразнообразието ще бъдат катастрофални. Първият състав на висшия експертен съвет на екоминистерството прие, че тези научни доклади са много важни и внасят нова светлина върху устройствения плана на община Царево. Нашият представител в експертния съвет гласува против и много хора се въздържаха. На следващото заседание, свикано съвсем скоро след това, изцяло са били подменени членовете на експертния съвет, други са били обработени и вече всички са гласували за приемането на изменението на общия устройствен план, с изключение на нашия представител Иван Камбуров, който ръководи офиса на природния парк в Царево.

– Къде се намират тези части от парка, които предстои да се урбанизират?

– Като защитени местности в рамките на парка са изключени само Силистар и устието на река Велека, чиято съдба също не е окончателно сигурна. Почти всичко останало по крайбрежната ивица, рано или късно ще бъдат застроено.

– По-конкретно?

– Много се разширява зоната за урбанизация около Ахтопол, около Варвара също, като се включва и  строежа на “Краш”. Ще се намери някаква юридическа вратичка, тълкувание, за да бъде узаконен строежът. Долу покрай  Синеморец и покрай Резово също се разширява регулацията на населените места. Всъщност, като се тръгне от Царево по море на юг, картината няма да бъде по-различна от тази която е на север. Надявам се все пак да не бъде най-лошия вариант.

– Възможно ли е поне да се ограничи височината на сградите и отстоянието между тях?

– Според архитект Тихолов, който  е доцент във ВИАС, всичко щяло да бъде с ниско строителство, големи тревни площи. Само че тези обещания – Слънчев бряг е така замислян, за строителството около Созопол обещаваха същото, а всеки може да види какво се получи . Отпуши ли се вратичката за строителство – няма спасение. Най-голямата ни надежда е във финансовата и строителната криза. Едва ли държавата може вече ефикасно да противодейства.

– Хората, обществеността, какво отношение имат към парка?

– Коя общественост? Природозащитниците спасиха реално парка Странджа през 2007 г. Само на тях се крепи бъдещето на природата в България. С Рила  какво стана? Уволниха колегата Васил Петров (директор на Национален парк “Рила”) за 24 часа. Тогава за съжаление той не можа да се порадва на някаква обществена подкрепа, каквато имаме ние тримата нарочени сега директори на природните паркове “Странджа”, “Витоша” и “Врачански Балкан”.

– А местните хора?

– Те са разделени. По морето голяма част от собствениците, които не са си продали земите на юг от Царево, са заразени от алчността.
Най-хубавото богатство на Странджа са хората и природата. Ние сме източни  рупчии. Ние сме по-различни хора. Голяма част от хората по морето са дошли от турска Странджа. Всяко населено место там си има емигранти от поне 7-8 малки градчета и населени места – Бунар Хисар, Виза, Едига и т. н. те са известни от разделението на тракийските българи от проф. Милетич. Хората са много добри, но по морето са заразени с бацила – да продадат и да вземат 100-200-300 хиляди евро. Но и там има здрав разум. След като направиха големите хотели на къмпинг “Нестинарка”, царевци на собствен гръб изпитаха какво може да им се случи. В града вече почти няма хора, които да дават квартири през лятото. Бъдещето на повечето е да бъдат прислужници, бармани, сервитьори  или камериерки. Според мен това не е много достойна участ.

Река Велека, Природен парк „Странджа“. Снимка: Александър Иванов

– Има ли други заплахи за Странджа?

– Измененията в Общия устройствен план на Царево ще доведат до застрояването на най-красивата част от крайбрежието. Като построят хотели – дали ще са едноетажни, двуетажни или двайсететажни, леглата ще се увеличат, ще нарасне броят на плажуващите на 60-70 хиляди. А те искат ресурс, най-вече вода.

– Няма ли вода?

– Странджа е предимно суха планина. Предвижда се строителството на два- три язовира, което е абсолютно недопустимо според плана за управление на парка. Защото абсолютно сигурно е доказано от научните изследвания, че най-уязвимите и консервационно значимите са речните екосистеми, ако се построят един или два язовира на река Младежка, река Велека, река Резовска. За речните екосистеми под язовира реките буквално ще пресъхнат – като се започне едно нещо, то води след себе си друго. Тези 50-60 хиляди легла, ще имат проблеми с водата, ще се чудят от къде да намерят вода…
Другата голяма заплаха е бракониерството. То се шири в цялата страна. Въпрос на държавност е. Когато изтребваш всичко, което се движи – птици, животни, риби (а това е така) за какво опазване на биоразнообразието можем да говорим?

– Кой го изтребва?

– Мутри, политици, депутати, областни управители. Хора с власт. Как да им се противопоставиш? Има и хора от нашата система, от армията, от полицията. Винаги е било така. Но сега е някакъв разгул – консумативното общество, но в балкански вариант. За заплахите още може да се говори.
В част от малките общини, където основен работодател е общината, има регионална феодализация. Ако кметът е авторитарна личност, той иска да концентрира цялата власт и да подчини всички институции. Това в голяма степен е факт в много общини. И този, който пречи на намеренията, се обявява за обществено опасен враг.

– Така и вас ви нарочиха и поискаха да ви сменят с някой по-послушен? Какво става с плана за управление на Природен парк “Странджа”, който се оказва основен инструмент за неговата защита?

– Планът за управление на парка започна да се прави през 2000 г. и бе завършен в 2003 г. Разработен е от  българската фондация “Биоразнообразие”, финансирането е от швейцарското правителство по искане на българското. В екипа са привлечени най-изявени учени от различни институти на БАН.
Планът беше представен за обществено обсъждане в община Царево. Престоя цял месец в кабинета на секретаря на общината без някой да му обърне внимание. Интересът буквално беше нулев.
После, когато кметовете на двете общини – Царево и Малко Търново – разбраха, че този план поставя някакви ограничения и правила за дейностите в защитената територия, които произтичат от действащото законодателство, те изведнъж се активираха да противодействат.

– Какво не им хареса?

– Планът зонира територията на парка, като всяка зона има определен режим, в който се допускат или не се допускат някакви дейности.
Дейностите, които се допускат са нормирани. Примерно в устието на река Велека могат да влязат не повече от N на брой гребни или моторни лодки, корабчета и т. н. Определеният режим позволява да бъде съхранена природата. И понеже разбират, че планът ще създаде една нова организация, паркова дирекция, която в някаква степен ще контролира тяхната дейност, започнаха съпротивата.
Министерството на околната среда и водите (МОСВ) се поддаде на техния натиск и проектът за план за управление на Природен парк “Странджа” бе отхвърлен.
Беше преработен, като под натиска на кметовете бяха направени достатъчно много компромиси и през 2005 г. отново беше вкаран в екоминистерството. Дълго време МОСВ протакаше и не насрочваше висш експертен съвет, всякакви срокове минаха. Тогава българската фондация “Биоразнообразие” осъди министерството затова, че не насрочва съвета. След всички обжалвания, накрая  към средата на 2007 г. Върховният административен съд потвърди окончателно присъдата и даде срок на МОСВ в 3-месечен срок да свика такъв висш експертен съвет, за да разгледа и се произнесе по трансформирания план. До момента обаче министерството не изпълнява това решение на най-висшия съдебен орган.

– Вече има площи от парка, особено по крайбрежието, които не са същите, застроени са…

– Крайбрежието е на пръв поглед най-уязвимата част. Но трябва да знаете, че всъщност най-голямата ценност на парка са старите странджански гори, които са 150-годишни. Те са основния стожер на биологичното разнообразие в Странджа. Но понеже толкова години не може да влезе планът за управление, сечта в тези гори се изпълнява съобразно Закона за горите. Няма никакви допълнителни ограничения, които щяха да бъдат въведени с плана, за да бъде запазено това зелено богатство. От 2000-а година, когато вековните гори съставляваха 27% от леса, сега мисля че вече доста са намалели. А без тези стари гори природозащитната стойност на парка рязко намалява. Защото няма законово основание, което да задължи колегите от държавните горски стопанства да не секат там. Планът за управление щеше да намали сечта и щяха да се запазят в по-голяма степен тези вековни гори.
В своята съвкупност от ценни видове и екосистеми, Природен парк “Странджа” е защитена територия от европейско значение, а за някои видове – от световно значение. Това е собственост не само на Република България.

– Какви територии включва паркът? Има ли опасност от замени на земи и подмяна на предназначението на териториите?

– Паркът заема 116 000 хектара площ. Това е най-голямата защитена територия в страната –  около 1% от площта на  България. Над 90 000 хектара са горите или около 80 и няколко процента от парка. Едно голямо зелено море. От тези гори около 1% само са частни, около 11% са общински и всичко останало е  държавен горски фонд. Земеделските земи са около 20 000 хектара(200 000 декара), от които в община Малко Търново са 12 000 хектара, в община Царево – около 8 000 хектара. Нивите са предимно частни. В момента те не представляват интерес, с изключение на крайморската ивица на 1-2 километра от морето, която би могла да бъде застроена и е обект на инвестиционен натиск. Останалите земеделски земи отдавна са изоставени, част от тях са обрасли, друга част са залесени или са се самозалесили и от тях почти няма обработваема земя. Основният проблем е ивицата между Резово и Царево покрай морето, която е паркова територия и към която има огромен инвестиционен натиск.

БългарияИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.