САЩ „презареждат“ и Близкия изток

Държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън и палестинският президент Махмуд Абас на срещата им в Рамала на 4 март. Снимка: Ройтерс

„Азиатският“ маршрут, избран за първите обиколки на държавния секретар на САЩ Хилари Клинтън, до голяма степен е символичен и помага да разберем външнополитическите приоритети на новата американска администрация. На първо място бяха поставени Китай и Югоизточна Азия, после дойде Близкият изток – Египет, Израел и Палестина. Последва Европа, където води разговори със Сергей Лавров в Женева.

Още на 2 март, на конференцията за възстановяване на Газа в египетския курорт Шарм ел Шейх, държавният секретар внесе в нещата пълна яснота. Клинтън отправи недвусмислен сигнал, че американците няма да разговарят с ислямското движение за съпротива Хамас – съответно ислямистите нямат шанс да пипнат 900-те милиона долара, отпуснати от САЩ за възстановяването на Газа. Парите ще отидат там, където трябва, при „разумните“ палестинци, които признават Израел – ще ги получи Махмуд Абас, президентът на Палестинската автономна власт, и неговото правителство, а то може да отдели нещичко и за размирните си братя в Газа.

Ден по-късно, на срещи с израелското ръководство в Ерусалим, Клинтън потвърди и друг тезис на предишната републиканска администрация: САЩ ще настояват за създаване на „две държави за двата народа“. Израел – за евреите, Палестина – за арабите. Същевременно Клинтън призна, че Израел има право на самозащита срещу ракетните обстрели от страна на Хамас.

В Ерусалим и в Рамала (столица на Западния бряг на р. Йордан) изказването на новия държавен секретар беше посрещнато с дълбоко задоволство. В Газа, напротив, словото й бе изтълкувано като „очевиден призив да продължи насилието срещу палестинския народ“. Говорителят на ислямистите Фаузи Бархум обвини държавния секретар на САЩ в „расизъм“ и подчерта, че Хамас не възлага никакви надежди на Хилари Клинтън. Затова пък Дамаск, напротив, се надява сирийско-американските отношения да бъдат нормализирани. Неслучайно по време на неотдавнашната конференция за възстановяване на Газа в Шарм ел Шейх външният министър на Сирия Уалид Муалем разговаря с Хилари Клинтън и след срещата заяви, че тя е била „кратка, но твърде приятна“.

Отношенията между Сирия и САЩ бяха замразени след убийството на ливанския премиер Рафик Харири през 2005 година, в което американците съзряха сирийска следа. Но Вашингтон иска да нормализира отношенията със Сирия. Точно това е същността на новата му политика, на „презареждането на Близкия изток“. Целта на американците е да откъснат Сирия от влиянието на Иран, основен спонсор на палестинското движение Хамас и на ливанската групировка Хизбула. С тази задача са натоварени двамата американски пратеници, пристигнали в Дамаск – съветниците на Обама за Близкия изток Джефри Фелтман и Даниел Шапиро.

И Сирия, и САЩ са готови на компромиси. За Сирия най-важното е да издейства изтегляне на Израел от Голанските възвишения, окупирани през войната от 1967 година. Покойният израелски премиер Ицхак Рабин по принцип беше готов да го направи още през 1994-та. Той обаче настояваше САЩ да отпуснат обезщетение от 17 милиарда долара, за да бъдат изселени местните израелци във вътрешността на еврейската държава, и тогавашният американски президент Бил Клинтън беше готов да плати. Но плановете останаха несбъднати.

Ицхак Рабин беше застрелян от еврейския екстремист Игал Амир, а следващите премиери Перес и Нетаняху решиха да не форсират сирийския процес. През 1999 година на Западния бряг на Йордан избухна ново въстание на палестинците – „втората палестинска интифада“, и мирният процес беше погребан.

Големи пари и големи политически отстъпки – ето цената на сирийския въпрос. Какво ще поискат американците от Сирия? На първо място, да се откаже от намесата в ливанските и в палестинските дела, а по-точно – от тайната и явната подкрепа за движенията Хамас и Хизбула. Освен това да се откаже от разработката на собствена ядрена програма и да въведе строг контрол по границата с Ирак, за да не допуска проникването на въоръжени бойци в страната.

Вашингтон със сигурност ще настоява за либерализация на политическата система в Сирия и за премахване на властовия монопол на партията Баас. Ще иска също да се либерализира икономиката, да бъде провъзгласена политика на отворените врати, както направи през 70-те президентът на Египет Ануар Садат след смъртта на Насър. Ще се съгласи ли Башар Асад на подобни стъпки? Може би да, ако американците му предоставят гаранции за сигурност, ако му отпуснат икономическа помощ и се задължат в бъдеще да му върнат Голанските възвишения.

Ако сирийският сценарий на Клинтън се увенчае с успех, скоро Вашингтон ще успее да укрепи и позициите си в Ливан и да поизмести от сцената шиитската групировка Хизбула, която фактически управлява страната, макар и негласно. Колкото до палестинската писта, там най-вероятно няма да има промени. Идеята от неотдавнашната конференция в Анаполис за създаване на палестинска държава до края на 2008 година явно е претърпяла фиаско. А нови идеи засега липсват. Договореностите между противоборстващите палестински групировки Фатах и Хамас, постигнати току-що в Кайро, надали ще бъдат осъществени. Защото всички финансови потоци отвън, с които се издържа Палестинската автономна власт, са предназначени за Махмуд Абас, а не за Хамас. Междувременно Хилари Клинтън даде на Израел картбланш за всякакви бъдещи силови действия в Газа.

И все пак виждаме, че нещо се променя – държавният секретар на САЩ подаде команда RESET. Процесът на презареждане започна.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.