Как Жени Живкова ще реформира съдебната система с нови тоги
Колкото пъти ми споменат нещо за съдебната ни система, толкова пъти се сещам за тъжния виц за трикракото кученце, което така и не можело да се изпишка – щом вдигнело краче край храстче, падало на едната си страна. Ако питате мен, проблемите на системата тръгват още от единия лъв пред колоните на Съдебната палата – той ходи по невероятно сбъркан за четириного млекопитаещо начин – с двата леви едновременно. Как при това положение не пада – сигурно знае само главният прокурор.
Но този понеделник и на „Витошка” изгря слънце! Съдебната реформа най-после започна откъм правилната страна! Рано сутринта научих от вестниците, че българските магистрати щели да се обличат при депутатката Жени Живкова. Три хиляди и петстотин магистрати – по сто петдесет и осем лева за тога на съдия, с десет кинта по-евтино – за прокурор (б. р. – 535 000 лв.). В цената влизали и по две шалчета – като се намокри едното от сълзи, да може да се сменя.
А така! На една съдебна система всичко трябва да й е красиво! Като се почне от дрехите и се свърши с присъдите! Все в тоя ред на мисли реформата трябва да продължи смело напред!
Хубаво ще бъде и адвокатите да си имат тоги – по възможност – с много широки ръкави – за да могат да ги размахват и да вадят от тях оневиняващи клиентите им доказателства. Г-жа Живкова би могла без проблеми да поеме и тях – и без това в парламента само се чудят какво да правят.
Тъй като част от съдиите имат проблеми с горната обла част от телосложението си – в смисъл – на окосмяване, вие какво си помислихте – добре ще е да се потърси и перукер сред депутатите. В добрата стара Англия всички ходят с перуки и съдебната им система работи като изоглавена! Докато вкарат престъпника в залата – и вече е осъден, а магистратът отива да си пудри перуката за следващия.
А, за да се облекчи държавният бюджет откъм плащания за дрехи и други удоволствия (казармената дума „доволствия” някак не отива на сериозно учреждение като съда), предлагам съдебният процес да протича горе долу така:
Облечен като швейцарски гвардеец пред Ватикана (гардероб – ЦНСМ) съдебен пристав тропва с алебарда (оръжейник – „Завод 10”, Казанлък) по пода и виква:
– Стани! Съдът!
Всички стават, а приставът продължава:
– Гардероб – Жени Живкова. Обувки – обувен завод „Девети септември”. Перуки – ателие „Десети ноември”. Часовници – „Победа”. Чорапи – чорапена фабрика „Добри Джуров”. Бижута – майсторско ателие на Веска Меджидиева.
Всички – публика, репортери, подсъдими и адвокати посрещат съдебния състав с бурни, дълго нестихващи аплодисменти. Съдията замята шалче на лявото си рамо и снизходително разрешава на плебса да седне. Вади дебела папка, отваря на страница първа и тържествено обявява:
– Вие слушате тази присъда благодарение на съдействието на нашите любезни спонсори от…
Казва си спонсорите – няма сега ние да ги подсказваме, и продължава, вече по същество:
– В името на народа!
Е, така съдебната ни система ако не друго, ще бъде по-красива и по-прозрачна.
И няма да се заваля на едната страна като трикрако кученце.