Земята и климатът – шансът за спасение е само 50 на 100
Дори ако светът положи възможно най-големите усилия, за да се пребори с климатичните промени, шансът глобалната температура да се задържи под нивото, отвъд което следва климатична катастрофа, вероятно няма да е по-голям от 50 на 100. Това разкрива проучване на Британската метеорологична служба Метофис.
Постигането на основната цел – да се задържи очакваното увеличение на температурата до 2 градуса по Целзий, отвъд които тя би причинила катастрофални последици за природата и за човешкото общество – далеч не е сигурно, смятат авторите на доклада. Успехът не е гарантиран, дори ако всички държави се ангажират незабавно с радикална и широкомащабна програма за намаляване на емисиите на парникови газове.
Прогнозата на компютърно генерирания климатичен модел в Центъра за изследвания и прогнозиране на времето „Хедли“ е стряскаща. Тя е отрезвяващ зов за пробуждане към правителствата по света, които след три седмици ще започнат официално да преговарят за нов международен договор за борба с глобалното затопляне. Документът трябва да бъде подписан в Копенхаген през декември.
Договорът, който ще замени Протокола от Киото от 1997 година, е смятан от мнозина за последната възможност за общността на държавите да вземе ефективни мерки срещу най-голямата заплаха, срещу която светът някога се е изправял. Новата прогноза на „Метофис“ нанася директен удар върху принципа, който ръководи всички онези, надяващи се на ефективно споразумение, начело с Европейския съюз – че глобалното затопляне трябва да се задържи до 2 градуса по Целзий над нивото от „прединдустриалната епоха“ (средната глобална температура преди около два века).
Днес средната температура на Земята е с около 0,75 градуса по Целзий по-висока от тази в навечерието на индустриалната епоха. Много учени и политици са съгласни, че за да се избегнат катастрофалните последици от затоплянето продължаващото увеличение трябва да не надхвърли 2 градуса. А сценариите варират от влошаване на реколтите и повишаване на нивото на Световния океан до изчезването на безброй видове и необратимото топене на големите ледени полета.
Симулацията в центъра „Хедли“ обаче разкрива, че дори ако глобалните емисии на въглероден диоксид – основният парников газ, който причинява затоплянето – се намалят драстично, шансът то да бъде удържано, така че да не премине прага, не е по-голям от 50 на 100. Сценарият, подготвен за Британския комитет за климатичните промени, който дава препоръки за бъдещите въглеродни „бюджети“ на Обединеното кралство, предлага примерна прогноза, според която световните емисии на въглероден диоксид ще достигнат върха си през 2015 година. След това ще започнат да падат с максимална скорост от 3 процента годишно, за да достигнат към 2050-та ниво, с 50 процента по-ниско от това през 1990 година.
Смята се, че в момента нивото на глобалните парникови емисии се увеличава с близо 3 процента годишно. Затова, ако светът съумее да превърне това в намаляване с 3 процента на година, би отбелязал гигантски спад на това, което заводите и автомобилите бълват в атмосферата. Засега на масата за преговори в Копенхаген не е поставено нищо, което дори малко да наподобява толкова амбициозна програма, но ако се сключи подобно споразумение, то би било истински триумф.
При все това, според проучването на центъра „Хедли“, шансът глобалното затопляне да се задържи до 2 градуса до 2100 година, е едва 50 на 100. Освен това симулациите предвиждат и най-лош сценарий със степен на вероятност около 10 процента, при който температурата на Земята до края на века, дори при драстични съкращения на парниковите емисии, ще достигне 2,8 градуса над средното ниво от прединдустриалната епоха. А тази стойност навлиза значително в пределите на катастрофалното.
Във всички варианти, при които биха се взели по-ограничени от гореспоменатите мерки, най-вероятният резултат е много по-съществено увеличение на температурата. Всъщност моделът показва, че всеки 10 години, с които се забавя прекратяването на увеличаването на глобалните парникови емисии, добавя към най-вероятната стойност на увеличението на глобалната температура към 2100 година половин градyс. Така че ако емисиите не достигнат връхната си точка и не започнат да намаляват до 2025-та, към края на века можем да очакваме увеличение от 2,6 градуса. А ако намаляването започне едва през 2035-та, температурата към 2100 година вероятно ще е нараснала с 3,1 градуса – дори при трипроцентно годишно намаляване на емисиите.
Новите данни показват доста недвусмислено, че светът е изправен пред бедствия. Изходът е да се предприемат бързо действия, много по-драстични, отколкото всеки политик си е представял досега, да не говорим за обикновените хора. Ако действията са тромави или въобще не се предприемат, според модела промяната в климата ще нанесе почти немислими щети на света. При сценарий, в който бизнесът продължава да се развива, все едно няма никаква опасност от климатична катастрофа, не се вземат никакви мерки и всички емисии се увеличат с над 100 процента до 2050 година, към края на столетието глобалната температура ще се е увеличила с 5,5 градуса, или в най-лошия случай със 7,1 градуса. А това ще направи невъзможен живота за повечето видове на Земята.
„Дори при драстични съкращения на емисиите през следващите 10 години, нашите резултати сочат, че шансът да удържим увеличението на глобалната температура под 2 градуса са едва 50 процента“, коментира доктор Вики Поуп, шеф на консултантския отдел за климатичните промени към „Метофис“. „Ако светът не направи необходимите съкращения на емисии, ще трябва да се приспособи не само към увеличение от 2 градуса, но може би дори до 4 и повече градуса към края на века“.
По БТА