Кърт Вонегът си отиде. Така е то

Писателят беше превеждан на български още при комунизма, но цензуриран

untitled-1.jpg

`

Така е то – повтаря Кърт Вонегът като рефрен по страниците на прочутия си роман “Кланица 5”.

Авторът на популярните по цял свят “Котешка люлка”, “Закуска за шампиони”, почина по странен начин на 84 години в Манхатън. По думите на съпругата на писателя, причина за смъртта му са сериозни мозъчни увреждания, получени при падането му преди няколко седмици. В края на дните си Вонегът е водил затворен живот, почти без да излиза от вкъщи, разкъсван от размисли за смисъла на съществуванието.

Вонегът е автор на пиеси, есета и кратки разкази, но романите му го превръщат в литературен идол. Американските студенти от 60-те и 70-те години на миналия век разнасят в задните си джобове оръфани от препрочитане книги на писателя, а в общежитията из цялата страна името му се носи от уста на уста.

Заради критичното и цинично отношение към американското общество, Вонегът е превеждан на български още в края на 70-те години, по времето на комунизма. В първите издания на неговите книги на български обаче някои рисунки и част от текстовете са цензурирани. Подигравателното му отношение обхваща и комунистическата част от света, но българският читател не разбира това. Отначало името му е преведено на български като Курт, както е на немски, а в по-късните издания е с английското произношение Кърт.

Подобно на Марк Твен, Вонегът прибягва до хумора, за да зададе основните въпроси, свързани с човешкото съществуване – “Защо сме на този свят”, “Има ли наистина нещо, което придава смисъл на нашия живот” и “Ще ни награди ли накрая Бог за страданията ни на Земята?”.

Но не всички въпроси, които вълнуват Вонегът, са метафизични. Съчетавайки присъщия си циничен стил с шеги, философски разсъждения и художествена измислица, той пише за пошлостта на консуматорското общество и за унищожаването на околната среда. Всичките 14 романи на Вонегът са алтернативни вселени, изпълнени с бъркотия от образи и населени с негови собствени раси. Писателят създава феномени като хроно-синкластичния инфундибулум – местата във Вселената, където всички различни видове истина застават заедно по местата си, и религията на Боконон, в чиято основа е лъжата.

Важен момент в живота на Вонегът са бомбардировките над Дрезден по време на Втората световна война. Тогава той е военнопленник и вижда с очите си как са умират хиляди хора – някои от изгаряния, други от задушаване. “Бомбардировките над Дрезден бяха изкуство – пише години по-късно писателят. – Те представляваха кула от дим и пламъци, чиято цел беше да ознаменува яростта и мъката на всички онези хора, чиито живот беше разбит от неописуемата алчност, суета и жестокост на Германия”.
vonegut_kniga1.jpg Преживяното в Дрезден служи като повод за написването на романа “Кланица 5”, който е публикуван през 1969 г. и осъжда войната във Виетнам, расовото напрежение и културните и социални катаклизми. “Романът – пише критикът Джеръм Клинковиц – толкова добре улавя променливите настроения на американците, че историята му се превръща в отлична метафора на “Ню Ейдж” епохата”.

Вонегът избягва традиционното структуриране и пунктуация. Неговите книги са смесица от белетристика, автобиографични моменти, параграфи от едно изречение, удивителни знаци и курсив. Греъм Грийн нарича Вонегът “един от най-способните американски писатели”. Някои критици твърдят, че той е създал нов литературен жанр, обогатявайки научната фантастика с хумор и морални поуки и издигайки я до нивото на сериозната литература.

Често са обвинявали Вонегът, че се повтаря, използвайки едни и същи теми и персонажи. Някои читатели намират книгите му за разхвърляни, други смятат, че той не е нищо повече от философ, пишещ комикси и съчиняващ безсмислени афоризми.
Със своята рошава коса, дълбоки торбички под очите и омачкани дрехи, Вонегът е имал вид на безработен учител по философия. Той е обичал да пали цигара от цигара, а думите му постоянно са били прекъсвани от кашлица и хриптене. Но за посетителите на литературните сбирки в Манхатън и Лонг Айлънд писателят е бил истинска знаменитост.

Кърт Вонегът е роден през 1922 г. в Индианаполис като най-малкото от три деца. Баща му Кърт-старши бил архитект, а майка му Едит произхождала от заможно семейство на пивовари. По време на Голямата депресия семейството на писателя преживява много трудности. Майката му не успява да понесе бедността и мизерията и се самоубива, като по този начин травмира сина си за цял живот. Вонегът неведнъж е споделял, че му е много трудно да общува с жените. Една негова леля дори веднъж му казала следното: “Мъжете от рода Вонегът се страхуват до смърт от жените”.vonegut_kniga5.jpg

След завършване на училище писателят се записва да учи в университета Корнел, но преди да успее да се дипломира се налага да постъпи в армията. Оттам го изпращат в Техническия институт в Питсбърг, а после и в университета в Тенеси, където изучава машинно инженерство.

През 1944 г. Вонегът е изпратен в Европа заедно със 106-та пехотна дивизия и участва в битката в Ардените. Почти всички войници от неговия полк са избити, а той е пленен и изпратен във военен лагер близо до Дрезден. Заедно с други затворници Вонегът е принуден да работи в подземен склад за месо. И когато американски и британски самолети започват да бомбардират града, писателят се спасява именно защото се е намирал под земята.

След края на войната, Вонегът се връща в Щатите и се жени за ученическата си любов Джейн Мери Кокс. Двамата се установяват в Чикаго през 1945 г. Раждат им се три деца – Марк, Едит и Нанет.
В Чикаго Вонегът работи като криминален репортер в информационна агенция. Междувременно записва магистърска програма по антропология в Чикагския университет и пише дипломна работа на тема “Колебанията между доброто и злото в приказките”, която изпитната комисия единодушно отхвърля. Вонегът се дипломира почти четвърт век по-късно, като използва за дипломна работа романа си “Котешка люлка”.

През 1947 г. писателят се премества в Скенектъди, окръг Ню Йорк, и започва работа в отдела за връзки с обществеността на компанията “Дженерал Електрик”. Три години по-късно продава първия си разказ “Доклад върху ефекта на Барнхаус” на списанието “Колиърс”. Решава да се премести със семейството си в Кейп Код, Масачузетс, където пише разкази за списания като “Аргъси” и “Сатърдей ивнинг пост”. За да припечели допълнително, преподава на емоционално нестабилни деца, работи в рекламна агенция и става търговец на коли.

Първият му роман – “Механично пиано”, е публикуван през 1952 г. В него се разказва за инженера Пол Протеус, който работи в компания, напомняща “Дженерал Електрик”. Протеус и група бунтовници се заемат с унищожаването на машини, за които смятат, че ще превземат света. През 1959 г. излиза “Сирените от Титан” – научнофантастичен роман, в който неимоверно богатият землянин Малачи Констант пътува през времето и пространството, за да стигне до планетата Титан. През 1961 г. е публикувана книгата “Майка нощ”, в която американски писател очаква съдебен процес в Израел, заради престъпления в Нацистка Германия.
През 1963 Вонегът публикува “Котешка люлка”. Въпреки че първоначално са продадени само около 500 копия, в момента книгата е доста популярна в САЩ и се изучава в часовете по английски в много училища. Разказвачът в романа е привърженик на религията на Боконон, пише книга за бомбардировката над Хирошима и става свидетел на унищожението на света от субстанцията “Лед-9”, която кара водата да замръзва при стайна температура.

Вонегът получава прозвището “научнофантастичен писател” след публикуването на романа “Кланица 5”. Той разказва историята на пехотинеца Били Пилгрим, който открива ужаса на войната. В “Кланица 5” Вонегът представя и своето белетристично алтер-его – измисления писател Килгор Траут, който се появява и в по-нататъшните му книги. В романа присъства и една емблематична за Вонегът фраза, превърнала се в любим израз на противниците на войната във Виетнам. “Преди две вечери стреляха по Робърт Кенеди, чиято лятна къща е на осем мили от дома, в който живя през цялата година. Снощи той почина. Така е то – пише Вонегът в края на книгата. – Мартин Лутър Кинг бе също застрелян преди един месец. Така е то. И всеки ден моето правителство ми дава отчет за труповете, създадени с помощта на военната наука във Виетнам.
Така е то.” “Кланица 5” достига Номер 1 в класациите за бестселъри, превръщайки Вонегът в култов автор. Някой училища и библиотеки я забраняват заради сексуалното съдържание, грубия език и сцените на насилие.

След публикуването на романа Вонегът изпада в дълбока депресия и се заклева да не напише нито една друга книга. През 1984 г. се опитва да се самоубие с приспивателни и алкохол. Отказвайки се от писането на романи, Кърт Вонегът решава да стане драматург. Първият му опит е пиесата “Честит рожден ден, Уонда Джун”, която през 1970 г. открива театралния сезон на Бродуей и получава противоречиви оценки. По същото време писателят се разделя с жена си и се мести в Ню Йорк. Там заживява с Джил Кременц, писателка и фотограф. Женят се през 1979 г. и им се ражда дъщеря – Лили.

vonegut_kniga.jpgВонегът се връща към писането със “Закуска за шампиони” през 1973 г. Героят на романа пише книга за Дуейн Хуувър, богат търговец на коли. Той претърпява криза, след като прочита роман на Килгор Траут и започва да вярва, че всички около него са роботи. През 1997 г. излиза “Времетръс”, разказ за гънка във време-пространството, която принуждава света да преживее 90-те години за втори път. Писателят Килгор Траут присъства и тук. “Ако си губех времето да измислям герои, никога нямаше да успея да насоча вниманието към неща, които наистина имат значение”, обяснява писателят. В пролога на “Времетръс” Вонегът обявява, че това ще е последният му роман. Така и става.
Последната публикувана книга на писателя се казва “Безотечественик” и представлява колекция от биографични есета. Тя излиза през 2005 г. и също става бестселър.

(по в. “Ню Йорк Таймс”)

На снимките – някои от изданията на български на Кърт Вонегът. Корицата най-горе е едно от първите издания, още по времето на комунизма.

Снимки: Ройтерс (портретът на писателя) и архив

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.