10 години след влизането в НАТО: Полша иска повече сигурност

Знамената на НАТО и на страните-членки на организацията се веят на церемонията във Варшава по случай 10-тата годишнина от членството на Полша в Алианса. Снимка: Ройтерс

Десет години след първото разширяване на НАТО на Изток, което изтръгна окончателно от руското влияние Унгария, Чехия и Полша, Варшава остава недоверчива към Москва и за да се защити проповядва присъединяването на Украйна към Алианса. „Русия беше, е и ще бъде непредвидима“ твърди полският военен експерт Ян Чая, специалист по политиката на сигурността. „Русия никога няма да престане да създава проблеми. Доказа го грузинската криза. Путин демонстрира амбициите отново да превърне страната си във военна свръхсила“, допълва експертът. „Изходът за Полша ще бъде да вкара Украйна в НАТО и да поддържа традиционни функции на Алианса като пакт за отбрана“, смята той. „Присъединяването на Украйна и на Грузия ще бъде главната цел за Алианса пред следващите години“, повтори в понеделник полският президент Лех Качински.

На 12 март 1999 година, след десет години трудни преговори, трите бивши членки на Варшавския договор станаха пълноправни членки на НАТО. България, Естония, Литва, Латвия, Румъния, Словакия и Словения се присъединиха през 2004-та, като заличиха разделенията от епохата на Студената война.

„Присъединяването беше трудно. Полша поиска да стане членка по времето, когато руските войски бяха все още разположени на територията й, както и в бившата ГДР, и когато ситуацията в бившия СССР беше непредвидима“, спомня си Станислав Кожией, полски генерал от запаса. През 90-те години на миналия век близо 90 процента от поляците искаха присъединяване към НАТО – подкрепа, която беше дори малко по-голяма от тази за членство в ЕС.

Докато през юли 1997 година президентът Бил Клинтън произнасяше във Варшава прочутата си фраза: „Повече никой няма да решава вашата съдба“, поляците скандираха: „Благодаря, Америка!“. Клинтън отхвърли ветото на Русия, която се противопоставяше на разширяването на НАТО към нейните бивши сателити.

Бившият полски президент Александър Квашневски е убеден, че „интеграцията на Украйна в НАТО ще донесе още повече сигурност на Полша, отколкото разполагането на полска територия на елементите от американския противоракетен щит“. Индикациите за отлагане във времето на проекта за противоракетния щит с идването на новия американски президент Барак Обама могат да притеснят Полша. Страната се надяваше, че като приюти на своя територия американските съоръжения, ще спечели допълнителни гаранции за сигурността си, освен предоставените й от НАТО.

За Полша „само САЩ са способни да наложат тон в НАТО. Западна Европа е прекалено обвързана от икономическите си интереси с Русия“, подчертава Чая. За сметка на това отлагането на проекта за противоракетния щит би зарадвало чехите. Според неотдавнашно проучване 72 процента от тях са против разполагането на чешка територия на американски радари.

В Унгария недоверието към Русия вече не е толкова ясно изразено като в Полша. „Унгария поддържа добри отношения с Русия. Политическият елит има различно мнение по въпросите на сигурността, в сравнение с Полша и с Балтийските държави. В Унгария политиците не възприемат Русия като толкова голяма заплаха“, подчертава Петер Талаш, унгарски военен експерт и политолог.

Но навсякъде членството в НАТО се възприема като голям успех след падането на комунизма, също както и членството в ЕС. За чешката министърка на отбраната Власта Парканова това дори е „най-важният момент“ за нейната страна от 1989 година. Ето защо Полша, Чехия и Унгария участват активно в операциите на НАТО, главно в Афганистан, където са разположени 1600 полски, 480 чешки и 250 унгарски военнослужещи, както и в Косово.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.