Човечеството поведе битка за по-тъмно небе

Истински тъмното нощно небе е все по-рядко срещано в Америка и в Европа. От светлината страдат както животните, така и хората. Снимка: Асоциация “Тъмно небе“

В ерата на денонощната изкуствена светлина истинската тъмнина е почти недостижима. От този факт обаче страдат не само онези, които обичат да гледат звездите. Замърсяването със светлина застрашава животните и дори цели екосистеми. От липсата на тъмнина се разболяват и хората. Как светът се бори срещу липсата на тъмнина пише сп. “Шпигел”.

В небето над Германия и над другите индустриални държави всяка вечер се разиграва истинска драма. Слънцето залязва, и въпреки това остава светло – толкова светло, че не можеш да видиш почти нищо.

Германците включват милиарди лампи, флуоресцентни тръби и фенери дори преди да залезе слънцето. Високите сгради блестят, улиците са осветени, а билбордовете щедро светят, също както църквите, дворците и развалините. Летища, ядрени електроцентрали и футболни игрища са окъпани в светлина. Въпреки промените в климата, икономическата криза и високите цени на електричеството, към този микс постоянно се добавят хиляди нови източници на светлина. В резултат Германия става все по-светла – и това може да се забележи в рамките на едно денонощие.

Нощното небе е осеяно с отразена светлина. Антропогенната фотонна супа наводнява села и градове, като удавя гледката към звездите. Насекоми, птици и други животни се объркват все повече, а екосистемите страдат. Вреда търпят дори хората – както физическа, така и културна.

Хората, които живеят в Германия, вече не реагират с възгласи, когато погледнат към небето в безоблачна нощ. В небесата вече нищо не блещука, а повечето германци са виждали магическата гледка на Млечния път само при пътуванията си в чужбина.

Една от най-прочутите звезди в нощното небе в момента е Алдебаран – червен гигант, който е най-светлият небесен обект в съзвездието Телец. Галактиката Андромеда също би трябвало да се вижда без телескоп. Но кой обръща внимание на това? Децата в градовете, израсли под мътното нощно оранжево небе трудно изброяват дори три небесни тела: слънцето, луната и Венера, известна и като Вечерница.

От хиляди години звездите са осигурявали на човечеството естествена система за навигация. Те са били вдъхновение за календари, истории, легенди, митове и религии. Променящото се нощно небе винаги е било част от пейзажа и в същото време част от културата. Но тогава индустриализираното общество включи копчето, а небесната твърд беше изключена. Дойде ред на 24-часовия ден, а нощното небе се разпадна като коралов риф, разрушен от туристи.

Да се бориш срещу липсата на небе

Днес обаче в целия свят се заражда ново движение, което се противопоставя на злоупотребата с изкуствената светлина. Астрономи, еколози, инженери, културни антрополози и лекари-специалисти в лечението на смущенията в съня, искат да сложат край на диктатурата на вечната светлина.
Замърсяването със светлина бързо се превръща в екологичен проблем, но пък може да бъде решен относително лесно. В много случаи ще бъде необходима добра воля и няколко трика.

Някои държави вече прокараха закони и наредби, които трябва да контролират замърсяването със светлина. В Европа първа беше Словения. Тя изисква от градовете и от селата да намалят емисиите светлина. Освен това изкуствената светлина трябва да свети по такъв начин, че лъчите й да не се издигат над хоризонта.

Германия не е толкова активна на фотонния фронт, въпреки че напоследък немските учени се включиха в битката срещу замърсяването със светлина. Под ръководството на берлинския Institute of Freshwater Ecology and Inland Fisheries повече от двайсетина специалисти в различни сфери изследват ефектите от замърсяването със светлина върху растения, животни и хора, както и възможните решения на проблема.

От хилядолетия животът на земята е бил оформян от постоянния цикъл ден-нощ. Но на много места нощта изчезна. Тази загуба, казва директорът на института Клемент Токнер, “налага драматично намаляване на биоразнообразието”. Според него вредните ефекти са особено видими във водата, където “светлината стимулира растежа на водораслите и променя хранителната верига”.

Организацията на ООН за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) обяви 2009 година за международна година на астрономията, като отбеляза 400—та годишнина от

Пешеходци минават по осветения мост в центъра на Хонконг, прочут заради ярко осветените си улици като “Перлата на ориента”. Снимка: Ройтерс

изобретяването на телескопа от Галилей. По този начин тя официално обяви война на замърсяването със светлина, която е враг на астрономите. При днешните условия италианският астроном щеше да трябва да изхвърли телескопа си, защото щеше да е непотребен.

В защита на тъмнината

Американската Международна асоциация “Тъмно небе” от години се бори, за да спре неблагоприятните последици от замърсяването със светлина. До момента организацията е наградила два региона с титлата “Международен парк Тъмно небе” – един в Юта и един в Пенсилвания. Тази година титлата за пръв път ще бъде присъдена на регион в Европа, но това ще стане след интензивно проучване.

Поне един природен парк ще бъде обявен за оазис на тъмнината, благодарение на усилията си да защити нощното си небе също толкова енергично, колкото и бухалите си, както и други обитатели на природата. Засега изобилно осветена Германия няма кандидати за наградата. Англия е номинирала две имена – национален парк Ексмур близо до Бристол и национален парк Пик Дистрикт до Манчестър. Нито един от двата не е тъмен колкото сондите за пробиване на нефт в Тихия океан, приети за единица “тъмно небе” по деветстепенната скала на нощното небе на Бортъл. Те обаче са достатъчно отдалечени, за да са относително защитени от сияещите светлини на градовете. Франция също е определила силен претендент – планинският регион, в който е разположена обсерваторията Пик дю Миди в Пиренеите.

Кандидатите се надяват да използват потенциала си на претенденти за титлата “най-тъмен парк”, за да рекламират “астро-туризма”. Британците обичат звездите особено много, а списанията за астрономия се радват на големи тиражи. В бъдеще всеки, който погледне към небето в тези паркове, може да се надява да види летящи сателити или – в зависимост от сезона – съзвездието “Орион”. Въпреки че то почти не се вижда в градовете, в по-тъмните региони се очертава като триизмерен гигант, съставен от десетки и дори стотици блестящи частици.

Управата на тези паркове трябва да демонстрира, че се е посветила на каузата “тъмно небе”. Това включва намаление на светлините – премахване на уличното осветление и на други източници на светлина, или поне промяната им така, че да светят надолу, а не нагоре. Тези технически промени може да се окажат значителни, защото в европейските природни паркове – за разлика от тези в САЩ, често живеят хора. И ще бъдат достатъчни няколко упорити обитатели, които не искат да се откажат от лампите на оборите си, за да се изпарят шансовете за спечелването на титлата.

Въпреки това Стив Оуенс, астроном от Глазгоу и координатор на кандидатурата на Великобритания, е оптимист. “След няколко години,” казва той, “във Великобритания ще има 10 или дори 15 такива природни паркове.” Защото мениджърите им разбират, че нощното небе е съществена част от природата, която има нужда от защита, казва той.

Оуенс няма нужда да ходи в тези паркове, за да гледа звездите. Слабо населената Шотландия все още е считана за един от най-тъмните региони на Европа. “Всичко, което трябва да направя, е да карам два часа с кола през хълмовете и ще съм заобиколен от пълна тъмнина,” казва той. “Това е невероятно. Навсякъде в Европа има само малки местенца тъмнина. А тук тъмнината е навсякъде.” През лятото обаче северното нощно небе е силно осветено от слънцето и Оуенс дори може да чете вестник в безлунната нощ.

В Германия никъде не може да се намери истински тъмно небе. Неотдавна Андреас Хенел, астроном в северозападния град Ознабрюк и ръководител на немската асоциация “Тъмно небе”, тръгнал да търси място в източните Алпи, където да гледа звездите. Не успял да намери дори едно-единствено място, което да е напълно защитено от светлинния смог.

Когато стане дума за североизточната провинция Мекленбург-Западна Померания той е песимист. На сателитните снимки тя понякога се появява като остров тъмнина, но Хенел се страхува, че светлините на цивилизацията може да бъдат видени и там, светещи на хоризонта.

Светлината като напаст

Тези примери повдигат фундаменталния въпрос за хората в населените райони: от колко светлина има нужда човекът? От десетилетия Белгия, която е прочута със страстта си по ярко осветени магистрали, заема крайна позиция по отношение на изкуствената светлина. Но дори тя преразглежда подхода си. За последните две години почти всички светлини по магистралите се изключват малко след полунощ. Много хора се страхуваха, че броят на катастрофите рязко ще се увеличи, но това не се случи. В действителност, шофьорите карат по-бавно и по-внимателно в тъмното.

Според специалистите по уличното движение осветлението на улиците в зоните, които не са рискови (като кръстовищата например) е неефективно средство за по-голяма сигурност. В действителност, тъй като най-често осветлението е поставено неправилно, ярката светлина може да причини повече вреди, отколкото ползи.

Подобно е положението и с много търговски части на градовете и жилищните квартали. Въпреки че хората се чувстват по-сигурни когато не трябва да обикалят в тъмното, когато осветлението се изгаси, нивото на риска не се променя. Преди четири години например немският град Райне в северозападна Германия започна да изключва по-голямата част от уличното осветление между 1 и 3.30 часа през нощта. Този ход пести електричество, пари и емисии въглероден диоксид. А засега увеличение на престъпленията по улиците няма.

Светлината през нощта обаче може да е смъртоносна за много животни. Някои видове, които не могат да намерят закрилата на тъмнината, стават по-лесна плячка на хищниците. Всяка година милиарди насекоми умират в уличните лампи или в мрежите на паяците, които живеят там в неестествено големи количества. Много птици, които летят през нощта, се объркват от светлинния смог и се блъскат в ярко осветените високи сгради. Чувствителните на светлина жаби спират да се чифтосват като оставят или прекалено малко, или никакво поколение. Прясно излюпените морски костенурки започват да пълзят към уличните лампи вместо към океана. Саламандрите остават скрити по-дълго от обикновено, тъй като недостатъчната тъмнина не им осигурява необходимото време за търсене на храна.

Хората също страдат от липсата на истинска нощ, но по не толкова директно. Цикълът сън-събуждане вече се определя от електрическата светлина, а не от естествения ритъм. Изкуствената светлина нарушава хормоналния баланс, особено производството на хормона на съня мелатонин, който възпрепятства и растежа на раковите клетки.

Изследванията показват, че при жените, които често работят нощна смяна, има повишен риск от рак на гърдата. Някои учени дори стигат до извода, че когато се спи на светло – когато например уличното осветление свети директно в спалнята – рискът от рак расте.

“Наясно сме с вредното влияние на шума върху здравето,” казва Хенел, “но тепърва започваме да разбираме връзката му със светлината.” Хенел счита, че отдавна в Германия е трябвало да бъдат създадени зони на тъмнина. Те могат да бъдат установени на места като планината Харц, баварските планини и Мекленбург-Западна Померания. “Може да пестим енергия и пари, като в същото време подобрим качеството на живота си.”

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.