„Идеята е жива!” – гласът на уличната публицистика + фотогалерия
Соцлозунгите по стените се множат - пропаганда, вандализъм или и двете?
„Идеята е жива”, „Революция”, „Българино събуди се!”, „Да живее трудът”! Това са част от надписите, които „красят“ стените на кооперациите по някои от централните булеварди в София. Те са написани с червен спрей и често до тях стои нарисуван сърп и чук, понякога и петолъчка. И когато официалната публицистика няма какво да каже или по-скоро не иска, защото е научена да мълчи, тогава гласът на уличната публицистика проговаря. А може ли да му се има доверие?
По бул. „Патриарх Евтимий” могат да се срещнат червени лозунги от сорта на „Нашето дело е право”, „Победата ще бъде наша” от времето на руската Отечествена война или „НАТО вън”. Със същите надписи е „украсена” и 9-а гимназия „Алфонс дьо Ламартин”, накратко наричана „Френската”. Там има и допълнителни призиви като „Революция”, „Смърт на фашизма”, придружени със задраскани нацистки свастики. Лозунгът „Да бъде ден” близо до входната врата на гимназията веднага напомня за едноименната стихосбирка на Христо Смирненски – поет и мечтател за социално равенство. Зеленият надпис на сградата на нотариата до паметника на Патриарх Евтимий гласящ простичко „Фюрер е дрога”, може би е единственият, който разнообразява за момент вълната от червени призиви за „революция”.
Уличната публицистика, пропагандираща социалистически идеи, не спира до района на Френската. На бул. „Прага” над надпис с червени печатни букви „Идеята е жива”, се вижда ронещата се и наполовина олющена мазилка на стара кооперация. Личи си, че сградата не е ремонтирана още от времето, когато въпросната „идея” наистина е била жива и бързо е набирала скорост в страната ни. Сега обаче, ако не идеята, то поне тази сграда в центъра въобще не изглежда „жива” и сякаш всеки момент ще рухне.
„Цените се вдигат, да се вдигнем и ние”, крещи в червено друг надпис по бул. „Прага”, последван от „Напред в борбата”, написан малко по-нагоре. Случайно ли е, че най-много социалистически лозунги има именно на булеварда с името на града, в който става Нежната революция срещу съветската система? Пражката пролет от 1968 г. в чешката столица е емблематично събитие, което България помни основно с участието си във военната интервенция в Прага за потушаването на пражкия бунт.
„На крак, роби на труда” продължава историята от червени лозунги по стените на сградите на бул. „Прага”. „БНС – за народа и отечеството”, „Да живее трудът”, „Власт на народа” – крещят отвсякъде надписите. Последният е задраскан от някого. „Обичам родината, мразя държавата”, гласи задраскан, но все още четящ се надпис близо до автобусна спирка.
Отново на бул. „Прага” се чете следният надпис: „Станишев – бандит. Бива геноцид!” Случайно или нарочно, този лозунг присъства точно след емблематичната улица с име „Бузлуджа” (пресечка на булеварда). Нека само си припомним, че на старопланинския връх Бузлуджа през 1891 г. български социалисти начело с Димитър Благоев, тайно създават организираното социалистическо движение. Там всяка година Българската социалистическа партия (БСП) чества своето рождение.
Какво се случва всъщност? Има ли действително бум на социалистически призиви по стените на сградите в центъра на София? Предвид предстоящите избори, тези анонимни лозунги звучат като безплатна предизборна кампания на БСП, като изключим разбира се онзи надпис за бандита. Според наблюдения, на централните булеварди надписите се стават все повече. Френската гимназия преди няколко години се ремонтира и отскоро беше изрисувана с червени лозунги.
Има ли действително носталгични настроения към онова време? Или има ново увлечение само към социалистическата идея? Дали пък тези надписи няма да се окажат чисто и просто проява на вандализъм от хора, които въобще не са наясно за коя идея говорят? От друга страна дали пък и за тук не важи мисълта: „Имената на глупците висят по стените”? И все пак „Идеята е жива”, така поне пише уличната публицистика, докато официалната продължава да мълчи.