Бог живее в човешкия мозък

Неврологични открития обясняват защо човек търси утеха в религиите

Колаж: Неаторама

Богът на Авраам бе справедлив, непоколебим, непокварим, всеобятен, всемогъщ и всепрощаващ.  Древното християнство е съсредоточено около триединството на божественото същество. Според теорията на негативния път на еврейския философ Моше бен Маймон (1135-1204) на обсъждане подлежи само това, което Бог не е. Цялото на херметиците е по-сложно от сбора от всичко съществуващо, а Буда наблегна върху освобождаването от страданието още в земния живот. Така погледната религията не е особено универсална. Но новите научни опити хвърлят светлина върху подсъзнателния слой на религиозността.

Така например психолози разказали на група доброволци притча, според която бог е в състояние да разреши пет проблема наведнъж. Вярващите от което и да е изповедание обикновено приемат този вид разкази без проблеми, тъй като е всеизвестно, че Бог има свръхестествени възможности. Но когато минути по-късно същите тези доброволци трябвало да преразкажат чутата история почти всички били убедени, че Бог е разрешил петте проблема един след друг. Изводът на учените е, че нашето подсъзнание винаги опитва да придаде човешки облик на всемогъщия Господ, описан в теорията.

Последните проучвания в областта на когнитивната психология, невробиологията и социалната антропология разкриват, че повечето вярващи от което и да е изповедание, са усвоили един изключително антропоцентричен модел на Бог.  Всевишният не само има човешко тяло, но и използва същите процеси на осъзнаване, съждение и мотивация като човека.  Централно място в която и да е религия заема ядрото от вярвания върху свръхестествените сили.  Този вид понятия, които се проявяват също в човешката фантазия, в сънищата и суеверията, са обусловени от нашите познания върху реалния свят. Духът е вид личност, само че може да преминава през стените. Така и Бог като понятие обитаващо мозъка на вярващите „страда” от техните ограничения.

В общи линии подсъзнателните вярвания на религиозните хора от който и да е култ доста си приличат – свръхестествените сили постоянно надзирават моралното поведение на хората и по определение имат мигновен достъп до техните мисли и най-интимни желания. Вярващите споделят определено кредо върху съществуването и способностите на божествата и в тяхна чест носят религиозни символи или амулети и празнуват определени ритуали. Всяка социална група придава на свръхестествените сили, в които вярва, своята собствена морална система и модел на общество. Науката вече е събрала доста доказателства за това, че този вид натурална религия има своите корени в универсалните човешки качества, като например способността да симулираме взаимоотношения с измислени персонажи.  Въображението има своите корени в нашия силно развит мозък в сравнение с останалите същества на планетата. Затова не е чудно, че никой друг животиснки вид не е стигнал до създаването на такива сложни и стабилни социални структури като човешките.

Религиозните мисли и поведение могат да се смятат за част от природните човешки способности, каквито са също музиката, политическите системи, семейните отношения или родовите съюзи, според Паскал Буайе от Вашингтонския университет в Сейнт Луис. Само през последната година този учен публикува две свои изследвания върху познавателната еволюция на религията в престижните издания ¨Nature¨ и  ¨Annual Review of Anthropology¨.

Философът Даниел Денет от своя страна твърди, че животинските мозъци се развиват в три основни фази. Поведението на дарвиновите същества е генетично предопределено.  Скинъровите организми (по името Б. Фредерик Скинър, американски психолог, който изследва поведението)  имат на разположение няколко начина за действие и избират един или друг вариант.  Докато ние, хората сме поперови същства (по името на научния философ Карл Попър), т. е. можем да правим това, което правят скинъровите същества, но само в нашия собствен мозък – нещо като мозъчни симулации.

Бащата на генетичните алгоритми инженерът Джон Холанд от Мичиганския университет е убеден, че истинската същност на състезателното превъзходство, било то в игра на шах или в икономическата дейност, се корени в откриването и използването на въображаеми модели в един фиктивен сценарий. Сред основните идеи, които хората усвояваме от най-ранна възраст са именно въображаемите социални ситуации. Всички деца имат период на активни взаимоотношения с измислени персонажи – невидим приятел, изчезнал роднина, измислено гадже, според Буайе. Постоянното упражняване в този вид връзки всъщност обяснява необикновенните социални възможности на човешкия род, силно превъзхождащи тези на останалите примати. Оттук до вярванията в духове, богове и демони има само една крачка, обяснява вашингтонският учен.

Свръхестествените сили често са първоизточник на моралните принципи на вярващите. Също и техните всезнаещи пазители, т. е. обикновено е достатъчно само да си помислим нещо греховно и те на часа го разбират. Става дума за още едно от широко разпространените вярвания, които споделят религиозните хора от най-различни изповедания. Въпреки това ескперименталната психология показва, че децата възприемат още в предучилищна възраст основните морални принципи, като например тези за справедливостта или непричиняването на болка на себеподобните.

И това е доста преди реално да разбират смисъла да тези абстрактни понятия и независимо от религиозното обкръжение. Невробиологията от своя страна разкрива много интересни връзки между моралните съждения и някои от основните универсални човешки емоции. Един от централните възли на емоционалната мрежа на човешкия мозък е префронталният вентромедиален кортекс (VMPC). Пациентите с увреждания в тази част от мозъчната кора са като цяло по-малко емоционални.  Техните социални емоционални способности като състраданието, срама или вината, са силно органичени в сравнение с хората със здрав мозък.

Вентромедиалната префронтална част от мозъчната кора привлича вниманието на учените от 1948 година насам. На 13 септември същата година случайна ескплозия изстрелва еднометров железен прът тежък шест килограма към точно тази част от мозъка на железопътния работник Финиъс Гейдж. Той не само оживява, но и запазва напълно както езиковите, така и другите си интелектуални способности. Но малко след инцидента един негов приятел отсича: „Този човек вече не е Финиъс Гейдж.”

Всички сериозни дефекти при този вид пациенти се отнасят до реакциите им на различни емоционални стимули или до контрола върху собствените им чувства. Докато интелектът, логическото мислене и познанието на обществените норми и морала са непокътнати.

Според невролога Антонио Дамасио по-голямата част от забранителните морални норми са резултат от комбинацията между твърдото отричане на определени действия, като например убийството, и инстиктивното състрадание, което изпитваме към ближния. Този учен, отличен с наградата „Принсипе де Астуриас“, смята, че емоциите не просто са свързани с моралните ни съждения. Моралните норми са ключови за въникването на едни или други чувства. Или както обяснява  Буайе, въпреки че вярващите обикновено приписват своя морал на свръхестествените сили, познавателните модели сочат тъкмо обратното, а именно, че нашите собствени морални съждения определят понятията за добро и зло на религията.

Религиозните ритуали изглеждат доста различни при различните вероизповедания, но по същество принадлежат към общия вид ритуални поведения на човешкия род. Обичаите винаги се основават върху поредица действия от арбитражен характер – задължителни, свързани със спазване на строг ред, с множество повторения и без очевидна връзка с практическата първопричина. Също така често ритуалът включва използването на числа, ярки цветове и различни символи на чистота, ред или симетрия.

Този вид ритуални поведения също са част от интелектуалното развитие на децата. Става дума за случаите, в които детето стъпва само върху червените плочки от паважа или вярва, че трябва да стъпи върху първото стъпало на стълбището преди зад него да се затвори входната врата. Обикновено го прави понеже свързва този ритуал с някакви представи за пречистване или защита от невидима опасност. Когато тези вярвания са прекалено устройчиви говорим за вманиячаване и психични разстойства.

Знаем, че човешкия мозък има своите мрежи за сигурност и сигнализиране в случай на опасност, като например при приближаването на хищници, според Буайе. Религиозните понятия като пречистване и скрита опасност от дебнещи демони задействат същите тези мозъчни системи на аларма и това прави превентивните ритуали така привлекателни за хората.

Научната критика на религията досега се базираше само върху рационалните аргументи. Астрофизикът Карл Сейган се чудеше: „Как така никоя религия досега не е погледнала към науката и не е разбрала, че я превъзхожда. Днес вселената е  много по-голяма от тази на нашите пророци, много по-интелигентна и елегантна!” На този въпрос отговаря задочно физикът и нобелов лауреат Стивън Уейнбърг: „Има хора, които споделят толкова широка представа за Господ, че няма начин да не го открият в което и да е явление. Така, ако искаш да вярваш, че Бог е енергия, можеш да го откриеш дори в купчина въглища!”

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.