И все пак македонска нация има
Българо-македонски скандали ще избухват, докато и двете страни не забравят национализма от 19 век
След като българи и македонци успяха да се сдърпат дори на тема „Мюзик Айдъл“, нищо чудно, че скандал стана и на отдалечено място като тазгодишния Панаир на книгата в Лайпциг. Причината е, че там бе представено поредното издание на едно от най-известните германоезични издания за литература и култура „Гнездо на оси“, чийто тазгодишен брой е посветен на Македония. Авторите на списанието са имали „неблагоразумието“ да включат и статия от български автор, публицист и преводач Милен Радев, който проследява македонската история в последните около 120 години.
Въпреки че не съдържа особени политически послания, статията на Радев „Буре с барут или романтичен блян“ обиди македонските поети, присъстващи на панаира, които дадоха гневни мнения пред „Дойче Веле“ и македонската преса. Според тях от историческите трактовки на Милен Радев се разбира, че македонската нация и език не съществуват.
Македонските поети правилно са напипали преобладаващо мнение в България относно македонската нация, но в случая текстът на Милен Радев опитва да избяга от националистическите клишета. „Постепенно у все повече българи се налага разбирането, че не може да се оспорва на част от населението на една съседна държава правото свободно да избира своята националност. Това важи с особена сила за по-просветените и мислещите в европейски контекст българи“, пише Радев в станалата скандална статия.
След шумотевицата в Лайпциг Милен Радев беше още по-директен: „Факт е, че има две държави, две нации, два езика – в момента, и както България първа призна Македония като държава, така е време да се признае и езика.“
Подобно мнение едва ли е „профашистко“, както обвиняват македонските медии, и даже напротив – може да превърне Радев в поредния „национален предател“ за цялото телевизионно стадо български историци, политици и шоумени, които наложиха през последните години едно крайно националистическо отношение на тема Македония.
В тяхната „родолюбива“ картинка от 19 век обаче започнаха да се появяват пукнатини и изказването на Милен Радев добре ги резюмира. В последните месеци на страниците на няколко наши печатни издания се води голяма полемика относно Македония и българското отношение към нея. Всичко тръгна от един критичен материал на историка Чавдар Маринов във в. „Култура“ („Как се прави спешна антропология“), който изобличи постоянно повтарящите се български изкривени представи относно македонците и македонската държава. Мнението на Маринов даде повод за много статии, които продължават да излизат и са на път най-сетне да актуализират българското разбиране за нация и национална идентичност, а оттам и за „македонизма“.
В това си разбиране България определено закъснява и както отбелязва в „Култура“ белгийският балканист Раймонд Детрез („По отношение на Македония българите още са махмурлии“), в България все още преобладава „изконническото“ разбиране за нацията, което доминира в европейското историческо мислене през 19 век. То приписва на нацията някакъв вечен, непроменлив характер, някакъв „дух“, който от най-старата древност владеел етническата общност, респективно нацията, и от който членовете на тази общност не могат да избягат. Според привържениците на тази теория националната идентичност не подлежи на промяна и тези, които са били някога в историята българи, остават завинаги българи.
Само, че днес имаме около три милиона души по света, които са убедени, че са част от македонската, а не българската нация. На всичкото отгоре, както пише Детрез, съвременните социални науки убедително и научно обясняват възникването на нови нации като македонската. Последните дискусии в българската преса потвърждават това и най-сетне сервират пред българската публика „горчивата“ истина: има македонска нация, идентичност и език (Теодор Дечев дори прави интересен исторически анализ, който показва как тези неща са се оформили естествено). Още повече: това, че ги има е съвсем обяснимо и не е някакъв особен проблем.
Тази теза далеч не е „македонистка“ или предателска, а просто отчита факта, че нации могат да се раждат и след средата на 19 век. Идеята вече е осъзната и от някои най-активните защитници на българските права в Македония като журналиста от Скопие Виктор Канзуров, който пише в скорошна статия, че проблемът днес далеч не е в македонисткото чувство на определени хора. „От демократичен аспект това трябва да се позволи (и в Македония, но и в България, Гърция, Албания, Косово, Сърбия). Истинският проблем е, че македонизмът, който се разпространява като държавна идеология в Република Македония, е тясно свързан със шовинизма (особено срещу българския народ) и с перфидното фалшифициране на историята, най-много на анти-българска основа,“ обяснява Канзуров.
Това вече може да даде далеч по-ясна представа на читателите защо се стига до абсурдни ситуации като тази в Лайпциг. Повечето македонци не само са заслужено изнервени от постоянното отричане на тяхната нация и идентичност от страна на България, но и са възпитани в специфично отношение към нашата държава, което често е далеч от добрите междусъседски отношения. Затова е достатъчна и най-малката искра, и бурето с барут, добре описано от Милен Радев, пламва.
То ще продължи да гори до момента, в който много български учени и общественици отказват да приемат, че живеят в 21 век. В този век правото на самоопределение е изконна ценност, а нацията се възприема повече като „въображаема общност“, отколкото като непроменим конструкт, който започва от античността. Окуражаващото е, че у нас дебат по тези теми вече има и той постепенно демитологизира остарелите понятия.
За жалост такъв разговор протича по-трудно в Македония. Раймонд Детрез обяснява, че македонските историци, вместо да се задоволят със съвсем убедително от гледна точна на съвременната наука обяснение за оформянето на македонската нация от края на 19 век, смятат за нужно да развият същата „изконническа“ аргументация, както българските си колеги. Идеята е, че щом сега са македонци, значи и преди, и откакто свят светува на тази земя са живеели македонци. В това си разбиране за историята, характерно за миналото, те македонизират фигури като Гоце Делчев и Даме Груев, и възприемат като обида всякакви други исторически трактовки като тези на Милен Радев.
В постмодерния свят обаче, такива алтернативни исторически обяснения са съвсем нормални и дори желани и в тях не може да има нищо обидно. Историческите проучвания за оформянето на македонската идентичност през годините по никакъв начин не могат да бъдат ограничавани, както искат много хора в Македония. Така не се отрича днешната македонската идентичност, а напротив – се обяснява, както може да бъде обяснена немската или италианската.
Както много хора в България, изглежда и македонските поети, направили скандала в Лайпциг, още не са достигнали до тези идеи. Според Виктор Канзуров, слагайки забрани за критическо мислене на историческа тематика, те може би несъзнателно отричат идентичността на всички възрожденци от Македония и на всички революционни деятели от Македония, от 19 век до 30-те години на 20 век, които са се смятали за българи. С други думи правят това, което не искат на тях да им се прави.
От самите македонци зависи да осъвременят понятията си за история и да не допускат такива парадокси в собственото си мислене. България може косвено да помогне на този процес и по този начин да нормализира отношенията си с Македония. И за двете страни ще е от полза, ако македонската идентичност се очисти от шовинизма и страната възприема по-нормално съседите си. За да стане това обаче, точно нейните съседи, включително България, трябва най-сетне да приемат, че македонска нация има и това е нещо нормално. Дебатът у нас трябва да продължи и да престане да се говори и пише за националистически блянове като „възраждане на българщината в Македония и ребългаризация на македонската култура“.
Приятно ли ще ни е да прочетем, че в Турция се пише за „ретурцизация на българската култура“? Едва ли. Както пише Виктор Канзуров, така непозволено се заема пространството на свободната воля на всеки един човек и се допринася стената между Македония и България все още да стои. А в 21 век никой няма полза от стени.