Росбалт: САЩ искат да яхнат Иран, за да се повозят
„Иран ще се сдобие с ядрено оръжие със сигурност по-рано, отколкото смятат някои.“ Тези думи бяха изречени преди 35 години от последния ирански шах Мохамад Реза Пахлави. Пет години след това той беше свален от ислямистите и избяга в чужбина; последваха го всички чуждестранни и местни ядрени специалисти.
Парадоксално е, но тъкмо революционерите, които при днешния огромен международен натиск продължават да тласкат напред иранската ядрена програма, попречиха на страната си да я развие доста по-рано. А тъкмо САЩ, Франция и ФРГ, които днес притискат Иран по-твърдо от всички, доставяха през 70-те ядрени реактори на Техеран.
Американските санкции спрямо Ислямската република датират от времето на самия режим. През 1979 година, когато 52-ма американски дипломати бяха взети за заложници в Техеран, иранските сметки и златните запаси на страната в банки от САЩ бяха замразени. Санкциите, продължени днес от Барак Обама, се смятат за „нови“. Става дума за закона, който забранява да се правят инвестиции в Иран. Той беше приет от Конгреса през 1996 година, когато президент беше Бил Клинтън, и американските държавни глави редовно продължават действието му, за да не изгуби сила.
Нямаше основания да се очаква, че Белият дом ще свали табуто от бизнес отношенията с Ислямската република. Неотдавна Вашингтон стигна до извода, че Техеран притежава над един тон обогатен уран, достатъчен за направата поне на една атомна бомба. В слово пред Конгреса Обама огласи заключението, че Иран действа срещу американските интереси и продължава да представлява заплаха.
Готовността на Обама да започне преки преговори с Техеран без предварителни условия съвсем не означаваше, че е готов да отслаби санкциите. Нещо повече, това не означава дори, че диалогът ще бъде воден с Махмуд Ахмадинеджад. Държавният департамент наистина проучва възможността преговорите да започнат в близките месеци. „Близките месеци“ обаче може да се изтълкуват дори като юли и август, а изборите в Ислямската република ще се състоят през юни.
Предизборна кампания ще водят и днешният консервативен лидер, и неговият предшественик – реформаторът Мохамад Хатами. Щеше да е странно, ако след четиригодишна борба и точно преди изборите Ахмадинеджад се откаже от ядрените си амбиции, само защото в Белия дом е дошъл нов президент. Бездруго днес го критикуват от всички страни. Реформаторите – по всеки повод – само защото е консерватор. Някои авторитетни аятоласи – поради несъгласие със социалната му, икономическа и културна политика. Те са недоволни от икономическата му програма и от инфлацията в страната. Никой обаче не критикува Ахмадинеджад за това, че при управлението му са развивани ядрената програма и отбранителната промишленост.
Санкциите на Запада само засилват подкрепата за иранските консерватори. Джордж Буш наниза Ислямската република на „оста на злото“ през януари 2002 година. По онова време Иран спазваше мораториума върху обогатяването на уран и моментът, в който го отхвърли, още бе твърде далеч.
Международният натиск промени баланса на политическите сили. На изборите от 2004 година консервативният алианс събра 54 на сто от гласовете. Година след това президентът реформатор Мохамад Хатами замрази програмата за обогатяване на уран и предложи на Запада сътрудничество. Напразно обаче – санкциите не мръднаха. Президентските избори бяха спечелени от консерватора Ахмадинеджад.
През следващите години мерките срещу Иран ставаха още по-строги. САЩ, Франция и Германия не изключваха никакви методи за решаване на проблема. Нищо чудно, че на изборите през 2008-ма консерваторите получиха над 70 на сто от гласовете. И ето че се задават нови президентски избори. Явно американците ще се наканят да решат какво да правят с Иран, чак щом стане ясно кой ще е новият лидер на страната.
Ако седми президент на Ислямската република стане нейният пети държавен глава – Хатами, или пък друг реформатор – бившият председател на парламента Мехди Каруби, това изобщо не гарантира, че с тях ще може да бъде установен диалог. В Иран някои смятат, че за САЩ ще е по-лесно да постигнат договорки с Техеран тъкмо сега, а не след изборите. Защото ако ги спечели някой реформатор, консерваторите, запазили до днес мнозинството си в парламента, ще станат опозиция на президента и ще осуетят преговорите. А днешната консервативна администрация, която ще управлява до юни, все пак е способна да контролира най-твърдите противници на диалога.
През периода от 2000 до 2004 година Хатами беше готов да преговаря със САЩ, но не издържа на натиска, приложен от антиреформистите. На откриването на Общото събрание на ООН през 2000 година той имаше възможността лично да се срещне с Бил Клинтън и да му стисне ръката, но не се реши да я използва. „Попитах го защо не е използвал този шанс, а той ми отвърна през смях, че се страхувал да не го екзекутират,“ спомня си пред „Бостън глоуб“ доктор Фатима Хагигатджу, навремето депутат от парламента. Естествено Хатами се е шегувал, но логиката му е ясна – една среща с Клинтън все едно нямаше да е от голяма полза (САЩ не биха отменили санкциите, нито пък щяха незабавно да започнат преки преговори). Затова пък би му създала проблеми в Иран.
Днес иранското правителство е готово да разговаря със САЩ, тъй като понася твърде тежко американските санкции в контекста на глобалната рецесия. Дори ако преките преговори започнат още сега, това не би увеличило шансовете на Ахмадинеджад да бъде преизбран. Съдбата му ще бъде решена от икономическите проблеми, дължащи се на управленския му талант.
Твърдото поведение спрямо Иран в днешната ситуация няма да улесни задачата на САЩ в бъдеще. Вашингтон за пореден път ще засили консерваторите и ще отблъсне от себе си умерените политици. Идването на Обама в Белия дом донесе надежди за затопляне на най-различни политически групировки в Иран. Но забележките, направени от новия президент, разочароваха мнозина лидери реформисти, включително четвъртия президент – аятолах Али Акбар Хашеми Рафсанджани (съперник на Ахмадинеджад от изборите през 2005 година) и днешния председател на парламента Али Лариджани.
Сред другите си обещания Обама заяви буквално следното: САЩ ще използват спрямо Иран политика на „моркова и тоягата“. Така президентът сравни една източна цивилизация на 3 хиляди години с упорито муле, което Западът си е наумил да яхне, за да се повози. Нещо, което обиди иранците в цял свят. За разлика от Буш Обама схвана, че ще се наложи да разговаря с Иран. Остана да разбере още две неща. Първо, че трябва да преговаря с онези, с които е целесъобразно, а не само с онези, с които е по-приятно да се общува. Второ, че когото и да избере за събеседник в диалога, от него самия ще се иска на първо място да прояви уважение.
По БТА