Наташа Ричардсън – трагедия без каска

Британската актриса Наташа Ричардсън в музея „Метрополитън“ в Ню Йорк на 5 май 2008 година. Снимка: Ройтерс

Британската актриса Наташа Ричардсън* почина на 45-годишна възраст. Тя беше преместена през нощта на вторник срещу сряда в нюйоркската болница „Ленъкс“ в тежко състояние, след като в понеделник контузи главата си на урок по ски в курорта Мон Тремблан, Канада. По време на инцидента актрисата е била без каска и може би затова лекият удар се е оказал фатален. Има ли значение скоростта при падането и щеше ли да оживее Ричардсън, ако носеше каска, пише сп. “Тайм”.

Все още има повече непотвърдени данни, отколкото информации около фаталния ски инцидент на актрисата Наташа Ричардсън. Част от объркването се дължи на естеството на инцидента – невероятна контузия, причинена от удар на главата на писта за начинаещи, която отне живота на иначе здравата 45-годишна жена. Случилото се накара много хора да се замислят не само какво се е случило с Ричардсън, но и дали ако е била с каска, е щяла да остане жива.

Подробностите за инцидента с Ричардсън са откъслечни, но това, което беше известно, звучеше обнадеждаващо – поне в началото. Актрисата била на урок на писта за начинаещи в курорта Мон Тремблан, северно от Монреал. Тя била с инструктор, но не носела каска. В края на урока паднала и ударила главата си, но след това била в съзнание и контактна. Не се оплаквала от нищо. Час по-късно, в хотелската си стая, започнало да я боли глава. На следващия ден била откарана със самолет в болницата „Ленъкс Хил“ в Ню Йорк в критично състояние. В сряда тя почина.

Преди смъртта семейството на Ричардсън и лекарите не разпространиха информация за състоянието й. Но изглежда, че актрисата е станала жертва на нещастно противоречие между биологията и физиката – противоречие, което се среща все по-често в света на спортистите и на спорта. Човешкото тяло е здраво, но само до определена точка. То може да издържа сблъсъци от 24 км в час, колкото е скоростта, с която може да бяга всеки обикновен човек. Черепът е доста устойчив – той е постоянен дом и “каска” за мозъка. Въпреки това не може да понася сериозни удари. Проблемът е, че в течение на вековете сме открили много начини да се движим доста по-бързо от 24 км в час.

Една от най-често срещаните контузии на главата, свързани с удар, е мозъчното сътресение. То се появява, когато главата се движи с голяма скорост и изведнъж спира след удар в твърд обект. Мозъкът, който е добре скрит, но не е напълно неподвижен в главата, продължава да се движи и се блъска във вътрешната част на черепа. Това води до оток, натъртване или – още по-лошо – до кървене. Мозъчното кървене е опасно за живота, но отокът – не толкова и дори за известно време може да няма показания. Изглежда точно това се е случило на Ричардсън.

Според Джаспър Шийли, професор в Технологичния институт Рочестър и специалист по спортни травми, публикувал повече от сто труда по темата, “в активния спорт, когато спортист получи травма на главата, обикновено седи няколко минути на скамейката и ако се почувства по-добре, отново влиза в игра.”

Това е грешка – и не само защото са необходими повече от няколко минути, за да се разбере колко сериозна е контузията. Невролозите твърдят, че когато е имало едно мозъчно сътресение, повторен удар увеличава значително риска от последващи. Точно по тази причина някои от играчите в Националната хокейна лига са по-предразположени към мозъчни сътресения от други. И още по-лошо – опасността се натрупва: следващите мозъчни сътресения може да се окажат не само по-вероятни, но и по-опасни. “Поредица леки контузии, дори само 2-3, може да доведе до последствия като от силен удар”, казва Шийли. Може би точно това се е случило с Ричардсън, въпреки че все още никой не е заявил официално дали в миналото е имала други травми на главата.

Фактът, че Ричардсън не е носила каска, може да е от значение за сериозността на травмата й. Но може и да не е. Ако скиорите се движат бавно – например с 16 км в час или по-бавно – и паднат на мек сняг, най-вероятно няма да се контузят тежко, независимо дали са с каска или не. Ако се движат по-бързо от 24 или 32 км в час и си ударят главата в лед, буца сняг или друг твърд предмет, най-вероятно ще получат тежка контузия, а наличието на каска отново няма да има голямо значение. Каската има голямо значение в средния диапазон – при скорости, които не са нито много ниски, нито много високи. Номерът, разбира се, е че никога не се знае кога ще бъдеш в тази “сива” зона, тъй като и начинаещите може да изгубят контрол върху ските и да се засилят, а бързите скиори може да намалят скоростта.

Физиката обърква нещата още повече, като кара различни части от тялото да се движат с различна скорост. Ските или сноубордът може да се пързалят с 16 км в час, но ако се закачите на нещо неподвижно, останалата част от вас ще се хвърли напред и ще се ускори. “Тялото се държи като обърнато махало – горната му част се движи по-бързо от долната”, казва Шийли.

Когато паднете и се ударите, може да причините не само удар на мозъка във вътрешната част на черепа. “Може да разтегнете връзките в мозъчната кора или да разтегнете кръвоносни съдове, а това може да причини кървене, продължава Шийли. Мозъкът може да се ускори линейно или ротационно. Може да се объркат много неща.”

Някои експерти признават, че каските не са панацея. И не само защото не са особено ефективни при по-високи скорости. Скиорите твърдят, че те намаляват периферното виждане и носят лъжливо усещане за сигурност, което насърчава бързото каране. В тези твърдения може и да има някаква истина, но коланите в автомобилите също създават фалшиво чувство за сигурност, но малцина твърдят, че са безполезни. Каските не носят същата степен на защита като коланите, но в някои случаи дори спорната защита може да е съществена.

*Наташа Ричардсън е родена на 11 май 1963 г. в Лондон. Дъщеря е на кинорежисьора Тони Ричардсън и на британската актриса Ванеса Редгрейв. Актьорският й талант се проявява за пръв път в ролята на писателката Мери Шели във филма „Готик“ (1986 г.) на режисьора Кен Ръсел. След това Ричардсън прави забележителни роли в „Месец на село“ (1987 г.), „Вдовица на планината“ (1994 г.). Участва и в нашумелия биографичен филм „Зелда“ (1993), който е посветен на съпругата на писателя на Франсис Скот Фицджералд. Наташа Ричардсън има награда „Тони“ за ролята си в мюзикъла „Кабаре“. Сред по-известните филми с нейно участие са „Нел“, “Бялата графиня”, “Вълшебният април”, „Пагубна страст“, „Капан за родители“, „Калпазанка“, „Петзвезден романс“. Ричардсън е омъжена за актьора Лиъм Нийсън от 1994 г. Преди това, през 1992 г., двамата си партнират в трилъра „След полунощ“. Имат две деца – 12-годишният Даниъл и 13-годишният Майкъл.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.