В Москва броди призракът на недоволството
Бурният ръст на безработицата и икономическият спад вещаят началото на дълъг период на несгоди
Само преди четири месеца Кремъл твърдеше, че не очаква сътресения в страната във връзка със световната финансова криза. Правителството обещаваше на руснаците светло бъдеще. Днес икономиката е в ступор, а банковите сметки на богаташите са значително отънели. Ще продължи ли да се влошава ситуацията и наясно ли е правителството как да противодейства на безработицата и задаващите се протести, пише в. “Гардиън”.
40 години, след като баща й написа Back in the USSR, Стела Маккартни закрива магазина си в Москва. Примера й последваха модна къща Lanvin и дизайнерът Александър Маккуин. Някои магазини, където някога се тълпяха обвитите в кожи руснаци, борещи се да се доберат до най-новата западна мода, днес са пусти.
Само преди половин година богатите московчани харчиха нефтодоларите си в ГУМ – някогашния универсален магазин, изпълнен с луксозни бутици, намиращ се на Червения площад, но спадът в цената на нефта доведе до опразване на банковите сметки. Миналия уикенд в почти всички дизайнерски бутици имаше повече продавачи, отколкото купувачи.
През последната година прочутите задръствания в града също значително намаляха, а броят на джиповете и на лимузините, които доскоро блокираха пътищата на града, са значително по-малко. “Стана много по-лесно да се пътува в града. Сега разстоянията, за които по-рано беше необходим един час, може да се изминат за 30 минути,” казва московският политолог Георгий Бовт.
Зависимостта на Русия от нефта вкарва икономиката на страната в задънена улица. През юли един барел нефт струваше 147 долара, но оттогава цената му падна до 35 долара. В резултат на резкия пад на цената на нефта и глобалната финансова криза обемът на брутния вътрешен продукт се сви с 8,8 процента (в сравнение с януари миналата година). От септември рублата се обезцени с една трета. Очакванията са до края на годината безработните да станат 10 милиона. Кремъл похарчи повече от 200 милиарда долара от резервите си, за да смекчи девалвацията на рублата и да избегне паниката сред населението.
Нийл Ширинг, икономист от лондонската консултантска компания Capital Economics, която се занимава със страните от “нова Европа”, смята, че ситуацията ще продължи да се влошава. “За последните седмици новините от Русия стават все по-лоши. Създава се впечатлението, че през тази година брутният вътрешен продукт ще се свие с пет процента, което е близо до спада на производството, отчетено по времето на кризата на рублата през 1998 година,” каза той, припомняйки годината, когато правителството обяви несъстоятелност по дълга, във връзка с което “ударната вълна” премина през цялата световна финансова система. “За разлика от кризата през 1998 г., сегашната слабост на световната икономика прави малко вероятно рязкото възвръщане на растежа.”
“Сега ситуацията е по-лоша, отколкото в началото на 90-те”, твърди Иля Ройтман, президент на IBR Consulting в Москва, която помага на компании като „Нестле“ да развиват бизнес в Русия. “Преди кризата засегна само Русия. Около Русия цареше стабилен икономически климат, който ни помогна. Днес обаче имаме работа с глобалната икономическа криза и доколкото много правителства са склонни към протекционизъм, взимането на заеми ще бъде невъзможно.”
Очаква се през тази година безработицата да се повиши до 12 процента от трудоспособното население (при 6,3% през 2008 г.), тъй като фирмите имат проблеми с финансите. “Това ще бъде истинско бедствие за икономиката, където частното потребление съставлява повече от половината от брутния вътрешен продукт”, казва Ширинг. Около 500 000 руснаци чакат да им бъдат изплатени заплатите, а имайки предвид 13-процентната инфлация, покупателната им способност пада стремително.
Изпълнителният директор на Руско-британската търговска палата Стивън Диел смята, че финансовата криза е засегнала Русия много по-силно, отколкото Великобритания. “Според мен проблемът е в това, че те не се подготвиха за кризата, проявиха невероятна самонадеяност, каза той. Когато през 2007 година започна ипотечната криза, те решиха, че това е проблем изключително на Запада. Казаха, че не прилича на 1998 година, и изведнъж кризата ги удари.” Диел предполага, че сега ситуацията за бизнеса е много по-лоша, отколкото през 1998 г.
“Правителството е прекалено зависимо от природните ресурси, което не е разумно, каза той. Не прави нищо за развитието на средния и на малкия бизнес. Надявам се, че този път ще разбере, че средното и малко предприемачество са гръбнакът на икономиката. Руснаците говорят за това, но реално не правят нищо.” По думите му руските компании са “крайно обезпокоени” от икономическия климат и предприемат мащабни съкращения на разходите.
Според Бовт проблемът е бил задълбочен от факта, че министър-председателят Владимир Путин отделя по-голямо внимание на големите национални корпорации, и че “потиска” икономическата активност на малкия и на средния бизнес. “Хората остават без работа и нямат възможност да започнат собствен бизнес”, казва той.
Извън Москва и Санкт Петербург тлее друг потенциално по-сериозен проблем. В Русия съществуват много от т.нар. моноградове, в които по-голямата част от населението работи в един отрасъл на промишлеността като автомобилостроенето или производството на стоки. “Най-големият проблем са моноградовете, твърди Бовт. Такъв пример е волжкият Толиати, където 60 на сто от населението е заето с производство на автомобили “Лада”. Заводът преживява трудни времена, което означава, че повечето жители на града може да се окажат без работа.”
С масовата безработица може да дойде масовото недоволство. Вече се проведоха няколко демонстрации, след като стотици хиляди хора останаха без работа или заплатите им бяха намалени. Властите обаче бързо потушиха протестите. “Властта се страхува от социални вълнения, от идеята за спонтанен взрив на недоволство, твърди Диел. Ако някъде започнат демонстрации, може да започне ефектът на доминото. Не мисля, че някой от ръководството в страната знае какво да прави.”