Проф. д-р Богомил Ковачев: Донос след донос. Шпионин тук, шпионин там…

Параклисът е на повече от 120 години, но е обновен през 1935 г. Намира се пред кулата на големия телескоп. Снимка: Светослава Банчева

Продължение от вчера. Виж тук първата част: Проф. д-р Богомил Ковачев: Направих обсерваторията на Рожен, обявиха ме за шпионин

Рожен” е единствената обсерватория в света, която си има църква. На границата с Турция имало битка и на Рожен построили в памет на загиналите малък параклис. “Свети дух” се казваше. Параклисът беше на около два метра от мястото, където трябваше да се издигне кулата на обсерваторията. Взе се решение да не се пипа параклисът. Дори намерихме местни майстори, които го покриха с каменни плочи, с каквито правят покривите в Родопите. Отгоре поставиха предпазна дървена козирка. Така параклисът се запази по време на строителството.

Но наближава денят 31 март 1981 година. На откриването на обсерваторията ще идва другарят Тодор Живков, хора от ЦК, посланици, дипломати, гости от чужбина. Местните партийни дейци са в треска. Готви се тържество… Ден – два преди това ми се обаждат от Окръжния комитет в Смолян и ми нареждат направо: „Параклисът да го няма утре!” Отговарям им, че съм служител на БАН, не мога да реша този въпрос и не бих могъл да го направя.

Проф. д-р Богомил Ковачев. Снимки: авторката

Навремето Окръжните комитети на БКП бяха местната власт и отговаряха за всичко, което става на тяхна територия. Така че са имали основание да искат каквото те решат, това да се изпълни… Звъня на председателя на БАН, академик Ангел Балевски: “Г-н Балевски, така ми се нарежда.” Той се замисля по телефона. Казва: “Какво да правим?” Изведнъж ми хрумва: “Академик Балевски, нека изтълкуваме нещата така – ето социализмът какво е направил – 30-метрова кула, научно учреждение на бъдещето и до него… има една скромна църквица, спомен от миналото.” Балевски вика: “Да, да.” Много доволен беше, че измислихме как да се защити параклисчето. Каза ми, че ще има грижата да говори с отговорните лица.

На другия ден ми се обаждат от Смолян: “Няма да буташ параклиса.”И сега църквицата си стои, свещички горят, на никого не пречат. Интересното е, че след това идваха от Запад много учени астрономи. Казваха ни: “Ей, вие сте единствената обсерватория в света, която си има църква.” “Така е, ние сме вярващи християни”, им отговарях.

Обсерваторията вече работеше. Идваха специалисти от чужбина, които работеха горе. Провеждаше се някакъв Конгрес за мир в Пловдив. Бяха дошли много гости на държавата, на академията и между тях един лорд от Англия, учен, открил резус фактора. Академик Ангел Балевски го води в обсерваторията на Рожен. С тях беше и Петър Берон, учен, директор на Природонаучния музей. Вечерта ми казват, че лордът има специална молба. А лордът е проф. доктор три пъти, много симпатичен възрастен човек. Той носи в клетчица една нощна пеперуда. Чул, че в България има от този вид пеперуди и иска да кръстоса своята пеперуда с наша. Тези пеперуди нощем си издават сигнали, които се чуват на много далечни разстояния и могат да се съберат, за да имат поколение.

Ама, има малък проблем, ние нощем наблюдаваме звездите.” „Няма как, ми казва Балевски. Ще сложим светлинка на вътрешно балконче и ще чакаме.” Запалихме една лампа и си говорим. Пеперудата си писука или не писука. Не знам. Изведнъж нещо фър – фър – удря се зад нас в стъклото. Берон се хвърля, хваща го: “Леле откога искам да хвана такъв прилеп.” Неговата мечта се реализира, но пеперудата на лорда си остана сама. Тогава лордът каза, че познава кралския астроном, който също е лорд (директор на Гринуичката обсерватория по традиция е кралският астроном) и като се върне в Англия ще постави въпроса да ме поканят да говорим за някакво сътрудничество.

Големият телескоп в „работен режим“. Снимка: Национална астрономическа обсерватория Рожен

Разбира се, това беше добре дошло за нас. По това време нямаше много контакти със западни институции. Сложни бяха отношенията. На другия ден рано – рано ми звъни телефонът. Първият секретар на окръжния комитет на БКП Караджов. Пита ме: “Ковачев, какво става при теб?” Отговарям му: “Нищо.” Той: “Ами някакви чужденци. Какво правихте?” Аз обяснявам и на майтап му казвам: “Искахме една пеперуда да хванем.” “Какви пеперуди, бе? Това са шпиони.” “Другарю Караджов, ама моля ви се. Мога ли да кажа аз на председателя на БАН кого да води, кого да не води…” “Така ли. Имаше такива случаи чужди учени уж изследваха крайбрежието, реките. После се оказа, че те не ловят риба, а гледат радиоактивността каква е. Търсят уран.”

Но случаят не приключи дотук. След време получавам покана да отида с програма, съставена между нас, обсерваторията в Лондон и един институт в град Лийдс. По време на посещението и преговорите за сътрудничество, договорихме да ни дадат една ССD камера (високочувствителна камера, която преобразува оптичното изображение в цифрово – б.р.). Дори се уговаряме, че те ще дойдат с техни хора да я монтират. Ще участват и наши специалисти да видят как работи. Съвместно ще правим наблюдения. Всичко отлично. CCD камерите по онова време бяха ембаргови от страна на Запада, защото се ползваха за военни цели.

Връщам се аз щастлив тука, пиша доклад до ръководството на БАН за това. По това време Благовест Сендов беше председател на академията. Един ден, през пролетта беше, ми звънят по телефона и ми съобщават: на другия ден в 9 часа да съм в БАН. В уречения час влизам в заседателната зала и виждам ръководството на академията и двама генерали седят мрачни. Сендов казва: “Да говорим направо. Ковачев, обвинен си, че искаш да вкараш шпионска апаратура в България.“ Имало донос до тях. Мили колеги, съобщили на военните да вземат мерки, защото тук един ще вкара шпионска апаратура.

Питат ме вярно ли е за камерата. Казвам: „CCD камера? Вярно, ние искаме да работим с нея.” „Ама там в Родопите имаме военни обекти. Ще се хванат от чуждо разузнаване.“ Отговарям им: “Първо телескопът не може да гледа наравно, той гледа нагоре към небето. Ако става дума за изследването на небесни обекти – англичаните имат много обсерватории, небето е същото, не са опрели до нас. За нас това е едно внимание, че ни дават тази техника.” “Да. Ама как ще се използва?”, възразяват военните.

За късмет по това време ми гостуваше професор Купилов от Съветската академия на науките, който е директор на обсерваторията с 6-метров телескоп в Кавказ. Това е най-голямата обсерватория по това време. След това американците направиха 10-метров на Хавайските острови. Казвам им: “Да извикаме проф. Купилов да каже. Съветски специалист. Аз, каквото ви казвам, не вярвате. На него може да повярвате.” Сендов отменя заседанието. На другия ден докарват Купилов от обсерваторията на Рожен.

Проф. д-р Богомил Ковачев. Снимки: авторката

Отиваме в академията. Там същия състав – мрачните генерали и ръководството на БАН, което също е в неудобно положение – в БАН става шпионаж. Дават думата на руския учен и той направо казва: „Абе, другари, вие знаете ли откога ние, в Съюза искаме да видим такава техника. Нали и ние ще работим с тази камера…” Сендов, умен мъж, веднага прекрати заседанието. С това се спасих от този “шпионаж”.

Бях и руски “шпионин” при едно мое пътуване в Англия по сътрудничествата. Директорът на Кримската обсерватория, академик Северний, като стана дума за полети към Луната по време на едно идване у нас, ми казва: “Ловим на американците сигналите, но нямаме код да ги четем. В нашия изчислителен център не можем да изясним техния код.“ Казвам му, че ще ходя в Лондон и той ме помоли да попитам, ако мога да разбера кода.

Отивам в Англия и по време на обяд с директора на Астрономическия институт в Лондон, професор Уилсън, между другото казвам: “Така и така при нас не може да се разчете кода на американските кораби, много тайни ли предават.” “Ами-и, ще ти дам кода утре. Не го крием”, ми казва професорът. На другия ден ми даде една пита, в ролката беше целият код. Взимам ролката, пращам я в Съюза. И ми се обажда академик Северний: “Още първия ден пуснахме кода и сега им четем разговорите.” Това не значи, че си шпионин. А че следваш един разумен път на разбирателство, когато не ти се намесват хора, които искат да правят войни.

Но ако смятате, че с това свърши шпионската ми дейност, се лъжете. Понеже бях хумболтов стипендиант, когато посолството на Федерална република Германия правеше тържества на национален празник и други поводи, ме канеха като български учен, който е работил там. Но те не канеха всеки. Посланикът Карл Валтер, след като посети обсерваторията, изпрати благодарствено писмо: „Уважаеми и драги Ковачев, благодарим, че ни поканихте да видим обсерваторията… Вие знаете, че посолството с желание е на ваше разположение. Вие разполагате с връзки с вашите колеги в Германия, но ако посолството би могло допълнително да ви бъде в помощ, ще го направим с желание.” Това писмо, разбира се, е било прочетено от службите преди да го получа…

В същото време колеги пишат донос, че съм получил 3000 западни марки от Хумболтовата фондация и не съм ги дал в академията… Наистина три години съм работил в Западна Германия в разни институти и една от задачите ми беше заедно с немците да направим апаратура за Обсерваторията на Рожен. Тя беше финансирана от фондацията, като частите за уредите бяха закупувани направо от германските институти и… не бях получавал никакви пари. Дори когато апаратурата беше готова, директорът на института в Мюнхен ме повика и ми каза, че няма 500 марки да плати транспортирането на сандъка с уредите със самолет. Отговорих: „Аз имам” и ги дадох.

Тази апаратура беше най-точната в соцлагера за мерене на лъчеви скорости. Когато в Астрономическия институт към университета в Мюнхен, където работих, разбраха в какво са ме обвинили в България, от немското изследователско дружество написаха гневно писмо до БАН. В него пишеше, че не са държава, където могат да се правят шашми и че ако обвиненията продължат, те ще прекъснат връзките си с академията. Това писмо ме спаси. Представяте ли си как са гледали на всички тези наши вътрешни скандали и отношения.

Донос след донос. Шпионин тук, шпионин там… А пък аз, честен кръст, преди всичко съм български патриот. Гледах, ако може нещо повече за тука да направя. Когато станаха промените, работех в Института „Макс Планк” в Хайделберг по един договор, когато ми съобщиха по телефона, че съм уволнен. След като създадох Института по астрономия, направих Националната обсерватория… бях уволнен, за радост на доносниците…

Когато съобщиха по едно време, че можеш да си видиш досието, си казвам: „Я, да видя какво ли пише там, след всичко, което съм преживял.” На запитването ми отговориха: “Съобщаваме ви, че за вас е водено дело за шпионаж в полза на ФРГ, което е прекъснато след промяната.“ Подпис: полковник еди кой си и печат. По онова време такова обвинение не беше смешно. Казвам го, защото този дух вирее в нашата академия и днес.

ИStoRии
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.