Докога ще продължи валсът на Китай с руската мечка?
Преди почти две години Русия и Китай заявиха намерението си да задълбочат стратегическото си партньорство, за да демократизират международните отношения и да се противопоставят на хегемонията на САЩ. Тогавашният руски президент Владимир Путин подписа съвместна декларация с китайския си колега. Днес обаче основният проблем в целия свят е финансовата криза, която застигна Москва и Пекин. И въпреки че отбелязват разцвет в двустранните отношения, много специалисти предвиждат охладняване. Ще продължи ли “неразривната дружба” и какво е отражението на срива в цените на петрола върху нея, пише агенция „Маклачи“.
Реката от руски търговци, която някога заливаше окъпаните в неонови светлини улици на пограничното китайско градче Манчжули, се превърна в поточе, а процъфтяващото място стана град-призрак. Доскоро всяка сутрин тук пристигаха автобуси, препълнени с търговци на дребно, които си пробиваха път с лакти в търговските безистени. И мъкнеха в ръце чанти с китайски стоки, които да препродадат в родината си, къпеща се в приходите от енергетика.
Сега резкият спад в цената на нефта и световната финансова криза тласнаха руската икономика към депресия, а в този някога оживен регион – явен символ на подобрените китайско-руски отношения – временно се възцари спад. „По-рано продавахме по един-два кожуха на ден,” разказва Чжао Дунцян, оглеждайки магазинчето си, окичено с палта от норки и зайци. „Сега продаваме толкова за месец.”
Спадът в икономическите връзки напомня за „цикличните колебания” в китайско-руските отношения през последния половин век, които варираха от дружба до вражда, а след това отново към дружба. Днес сътрудничеството между двете стани е в зенита си: свързва ги стратегическо партньорство, което обезпечава най-тясното сближаване между Пекин и Москва за последните няколко десетилетия. То обаче също е подложено на изпитание заради недоволството на Русия от ръста на икономическата и военна мощ на Китай.
Миналия месец двете страни подписаха споразумение за сътрудничество в сферата на енергетиката на стойност 25 милиарда долара. На хартия отношенията им едва ли може да са по-добри. Двете съседки периодично провеждат съвместни военни учения и заемат сходни позиции по редица въпроси – от Иран до разширението на НАТО. Заявават стремежа си към „многополюсен свят”, за да се обуздае американската хегемония. Освен това, когато трябва да се парират обвиненията на Запада за нарушаването на правата на човека в двете страни, те се придържат към една и съща стратегия. Това е „авторитарен алианс”, роден от географските дадености. Най-дългата граница на Китай от всичките 14 съседни държави е с Русия – 2700 мили.
Експертите обаче твърдят, че на практика алиансът не е толкова здрав, колкото изглежда. И ако в руско-китайските отношения настъпи ново влошаване заради икономическите трудности, това може да помогне на САЩ в опитите им да спечелят сътрудничеството на Китай за Афганистан и по икономически въпроси, а така също и помощта на Русия за обуздаване на ядрените амбиции на Техеран. „Руснаците се чувстват неудобно заради скоростта на китайския възход,” казва Бобо Ло, който наскоро публикува книгата Axis of Convenience: Moscow, Beijing and the New Geopolitics за руско-китайските отношения. „Пропастта между Русия и Китай расте постоянно”.
И двете страни внимателно замитат под килима всички признаци на търкания. В средата на февруари руски военен кораб откри близо до Владивосток огън по китайски търговски кораб, като произведе не по-малко от 500 изстрела. Корабът потъна, а седем члена от екипажа се считат за изчезнали. За инцидента съобщиха вестници и в двете страни, но по-късно Пекин и Москва принудиха пресата да замълчи, като не предоставиха повече информация по случилото се.
Русия е с повишено внимание към факта, че стокооборота между двете държави е със значително положително салдо за китайската страна, а така също и към неутолимия „апетит” на съседната страна за дървесина, полезни изкопаеми и нефт, с които е богат слабонаселеният руски Далечен изток. Ситуацията се влошава и от явния демографски дисбаланс. „Населението на руския Далечен изток е 6,6 млн. души, обяснява Ло. В същото време само в граничещите с този регион китайски провинции Хейлунцзян, Ляонин и Цзилин живеят 110 милиона души.”
Полупустини и степи делят граничното градже Манчжули (част от автономния район Вътрешна Монголия) от Иркутск – един от най-големите градове в Сибир. В архитектурата на Манчжули преобладава руският стил, а ярките неонови табели, отразяващи се в заснежените тротоари, са написани на кирилица, а не с китайски йероглифи. Търговците викат чужденците с „друг, друг” – което на руски език означава приятел.
Зад приятелското отношение се крие притеснението от спада на рублата – за половин година курсът й спрямо долара падна с 35 процента – и от срива в производителността, които се отразяват на покупателната способност на руските „търговци”. Русия, която е на второ място в света по добив на енергоносители, не може да се възстанови от срива в цените на чистия нефт със 75 процента в сравнение с пиковите показатели от юли миналата година (147 долара за барел).
„В момента в Русия е много трудно”, разказва 37-годишната Виктория Самаркина, жителка на близката Чита, която работи като сервитьорка в руски ресторант в Манчжули. Стотиците жп-вагони, натоварени догоре с дървесина (бор, борика) вече не пристигат тук всеки ден, както беше през миналата година. Китайските мебелни предприятия, които също изпитват въздействието на световната криза, сега купуват руска дървесина в по-малки обеми, като задълбочават спада в икономиката на съседната страна. „Кризата върна Русия поне пет години назад”, отбелязва Чжоу Чзингуй, който се занимава с доставка на дървесина в Китай.
За десет години стокооборотът между Русия и Китай се увеличи десет пъти, а през миналата година обемът му беше 58 млрд. долара. Но по-голямата част от руския износ е от суровини – като нефт и дървесина. Китай изнася в Русия преди всичко машини, битова електроника и високотехнологични изделия. „В психологически план руснаците приемат всичко това болезнено,” обяснява Юй Бин, специалист по китайско-руски отношения, който работи в центъра по политология Pacific Forum, базиран в Хонолулу.
„Те продължават да смятат, че Китай е изостанала страна”, подкрепя го Чен Ицзин, експерт по Русия от Китайската академия за обществени науки – един от водещите изследователски центрове в страната. Според китайските специалисти, на двустранните отношения се отразява и скритата ксенофобия на руснаците – тя е причина и за преувеличените съобщения в руската преса за милиони китайци, наводнили Далечния изток. В действителност в Русия живеят и работят около 200 000 китайци, а повечето от тях запълват онези ниши в икономиката, които не са особено популярни сред руските работници. „Те работят там, където руснаците не искат да отидат – най-вече на строежите”, разказва Иван Пируховски, 20-годишен жител на Чита, дошъл в Манчжули на пазар.
Преди време Чита се намираше в „закрита зона” – едно от последствията от напрежението в китайско-руските отношения. Когато през 1949 година на власт в Пекин дойде Мао Цзедун, той установи със съветския лидер Йосиф Сталин „нерушима дружба” между двете страни, основана на общите комунистически идеали. Въпреки това вазимните обвинения в „ревизионизъм” през 60-те години доведоха до 30-годишен разрив, който включваше дори няколко въоръжени сблъсъка по границата. През 1989 г. двете държави отново станаха съюзници. През 2004 те окончателно решиха всички гранични спорове.
През настоящето десетилетие Китай се превърна в истински спасител за руската военна промишленост, като купуваше изтребители, дизелови подводници, зенитни комплекси и ракети. До 2007 година Китай купуваше от Русия военна проудкция на стойност 2 милиона долага годишно – около 40 на сто от продажбите на руско оръжие. През последните две години обаче обемът на покупките намаля: силната военна машина на Китай все по-малко се нуждае от руска продукция, а китайците понякога копират руските образци или с тяхна помощ създават нова, по-съвършена бойна техника.
В началото на февруари Анатолий Исайкин, шеф на държавната корпорация Рособоронекспорт, съобщи в интервю за в. „Независимая газета”, че руските продажби на оръжие за Китай са паднали от 40 на 10 на сто от общите продажби на страната. Днес Русия се старае да не доставя на Китай най-съвременните военни системи – в случай че отношенията им се влошат отново. Може би точно за това в началото на тази година пропадна сделката за продажба в Китай на палубни изтребители Су-33. Руснаците се надсмиват над всяко твърдение, че страната им изостава от Китай. „Русия винаги ще е по-силна, казва Анатолий Атимов, 27-годишен таксиметров шофьор в Манчжули. Армията ни е много по-добра. Нямам никакви притеснения в това отношение.”