Брюксел събра някогашните съратници от „Оранжевата революция“
Днес рядко можеш да видиш подобно нещо – президентът на Украйна Виктор Юшченко и премиерът Юлия Тимошенко в един и същи ден пристигнаха в един и същи град, присъстваха на едни и същи прояви и разговаряха почти с едни и същи хора, без да се спречкат за пореден път. В Киев такова чудо не може да стане. А къде може?
Чудото се случи в Брюксел, където Юшченко беше на двудневно работно посещение от 18 до 19 март, а Тимошенко направи работна визита, но с друга програма. И двамата бяха поканени (след всичките им преговори) на лидерска среща на най-голямата политическа фракция в Европарламента – Европейската народна партия (ЕНП).
Както „Наша Украйна“ на Юшченко, така и „Отечество“ на Тимошенко (част от „Блока на Юлия Тимошенко“) членуват като наблюдатели в това обединение на водещи центристки и християндемократични партии от ЕС. ЕНП е партията с най-много депутати в Европейския парламент – 288 души. Между другото, ЕНП редовно кани на своите конгреси и „Единна Русия“.
Без да обиждаме ЕНП, нека вметнем, че дори за проява от този ранг партията навярно не биваше да откъсва от държавните дела в тези кризисни времена и двамата лидери. Естествено, ако Брюксел не се тревожеше все повече и повече от събитията в тази държава.
Зад това безпокойство се крие съвсем обясним, разумен европейски егоизъм и чувство за самосъхранение. Малцина в Брюксел – управленския център на Евросъюза – биха могли да запазят спокойствие, изправени пред неяснотите около упражненията на Украйна с руския газ, наближаващия икономически колапс в държавата и възможните последици за почти 46-милионната страна, граничеща с ЕС, когато колапсът стане факт.
Брюксел със сигурност е смутен и от развитието на отношенията между двамата бивши съратници от „оранжевата революция“. Стигна се дотам, че ако в чужбина замине само единият, напълно е възможно да стане невъзвращенец – по инициатива на Юлия Тимошенко украинският парламент вече започва процедура за импийчмънт на Юшченко.
Юшченко и Тимошенко се озоваха в белгийската столица в деня, когато започна пролетната среща на върха на ЕС (19-20 март). Очаква се тя да обсъди и разработи единна позиция на Голяма Европа в подхода към уреждането на финансовата криза – позиция, която да бъде представена в Лондон пред Г-20, чиито форум на високо равнище е насрочен за 3 и 4 април. В Брюксел се бяха събрали всички държавни и правителствени глави от ЕС, така че едновременното пристигане в града и на двамата политически антагонисти от Украйна едва ли е случайност.
Отначало Юшченко и Тимошенко разговаряха (поотделно) с председателя на Европейската комисия Жозе Барозу, с върховния представител на ЕС по външната политика и политиката за сигурност Хавиер Солана, с някои водещи европейски лидери и външни министри. Събеседниците им усилено се опитваха ако не да ги сдобрят (в последна сметка дори Брюксел схваща, че това е невъзможно), то поне да ги подтикнат към насрещни стъпки или да ги научат на европейска политическа етикеция – мнозина политици от европейските държави също не могат да се понасят, но го вършат по европейски, а не пред хора.
Така вървяха нещата и по време на срещите, и на партийния конгрес. Никой впрочем не се възпротиви, особено когато журналистите сметнаха, че Тимошенко и Юшченко са били „привикани“ в Брюксел, за да докладват какво всъщност се канят да правят един с друг занапред.
Покрай другото Европа и финансистите й искаха да разберат кой все пак би могъл да направи нещо сериозно за икономиката на Украйна, на кого ще може да поверят парите за стабилизиране на украинския бюджет (от МВФ и ЕС) и на цялата украинска икономика. Още миналата година МВФ беше предвидил за Украйна кредит от 16,5 милиарда долара за стабилизиране на икономиката и й приведе първия транш от 4,5 милиарда. В началото на март обаче вторият транш беше замразен. Формална причина беше неяснотата дали Киев е готов да изпълни изискванията на фонда за намаляване на държавните разходи до последната буква. Всъщност обаче нито МВФ, нито Европа не проумяват с кого може да се разговаря. Днес Евросъюзът настоява позициите си да заявят и премиерът, и президентът на Украйна, като при това говорят в един глас. Според ЕС шансовете Украйна да изпадне в несъстоятелност са нараснали на 50 на сто.
Впрочем брюкселските експерти по Източна Европа смятат, че поканата, отправена към „украинската двойка“ в един и същи момент, може да означава само едно – на ЕС вече му е дотегнало и от Юшченко, и от Тимошенко. И днес съюзът иска окончателно да разбере дали има смисъл да контактува с някой от тях и занапред. Ще повторим, че и за европейските държави съвсем не е рядкост президенти и премиери, премиери и министри да не се обичат много-много. Особено в страните с коалиционни кабинети. За Европа обаче е нещо невиждано един президент да дезавуира изявления на премиера, да отменя негови решения или да признава за невалидни договори, сключени от него.
В момента МВФ и Европа настояват, преди да бъде отпуснат вторият транш от стабилизационния кредит, Юшченко и Тимошенко да подпишат декларация или писмо (формата не е толкова важна), че са постигнали съгласие за икономическия курс и за курса на реформите. В този смисъл Европа май още не се е отърсила от „украинските“ си илюзии.
Докато „Наша Украйна“ на Юшченко и „Отечество“ на Тимошенко участваха в конгреса на ЕНП, хората в същинското им отечество се чудеха какво ли ще подпишат Виктор Андреевич и Юлия Владимировна в Брюксел и какво ще си обещаят. Изобщо, как ще приключи съвместното пътуване на „дамата“ и „попа“ от оранжевата боя до европейската столица и какво може да последва от всичко това, щом се завърнат в Киев. Всички знаят добре, че киевският въздух върши невероятни чудеса с отношенията помежду им – сякаш отново ги връща в невероятно враждебна среда.
По БТА