Конфликтите на интереси и апетитните блага на властта
Законът за конфликта на интереси, който беше блокиран и тикнат под миндера по инициатива на Татяна Дончева и с гласовете на тройната коалиция, получи поредната порция обезсилване и обезсмисляне от загрижените за позициите си около държавната софра депутати.
Сагата на неговото осакатяване е наистина забележителна и симптоматична. Би трябвало да се изучава в училище като приложение към урока “България – най-корумпираната страна в Европа”. Последният път законът беше окастрен с решението да не бъде търсена наказателна отговорност с попълването на неверни декларации за конфликт на интереси. Забележете само какъв законодателен акт – с него депутатите практически дават правото за безнаказана лъжа – на висшата държавна администрация и на самите себе си.
Сега кастренето продължава, сякаш законът е лозе. С тази разлика, че този път в бастисването на кажи-речи единственият ефективен антикорупционен закон се включиха ефективно и депутати, избрани с гласовете на опозицията. Елеонора Николова например предложи да отпадне забраната хора на публични длъжности да не могат една година след освобождаването им да работят във фирми, свързани с предишната им дейност.
Иначе казано: бил си примерно зам. министър и си назначил какви ли не администратори в някаква област на икономиката; преставаш да бъдеш зам. министър и се хвърляш в бизнеса в същата тази област, като използваш всичките си създадени връзки и зависимости. Сладко, нали? Достатъчно е само “органът на назначението” да прецени, че в случая няма конфликт на интереси. Спокойно, органът на назначението ще прецени: защото работещите в тази орган също ще престанат някой ден да бъдат държавни чиновници, ще минат през същата процедура и ще им трябват всякакви капии из бизнес-сокаците.
Твърди се, че тази поправка щяла да бъде приета от мнозинството. Аргументацията за това е особено интересна – съдържа се в думите на Татяна Дончева, според която ако този текст останел, чиновниците щели “да крадат като изоглавени”, за да си скътат бели пари за черни дни – сиреч за “пропуснатата година”.
На практика с това мнение открито се заявява: българските чиновници крадат – и това е положението. Този навик е неизтребим и ситуацията не може да се промени. Затова е по-добре да им дадем съответните възможности да се облажат от постовете си и след като ги напуснат, за да не крадат прекалено много, докато упражняват административната си власт.
За да не останат по-назад от Елеонора Николова, левите депутати пък бламираха… собствения си премиер. Именно той настоя да бъде премахнато заплащането на зам. министрите и заместник областните управители, които участват в бордовете на държавни фирми – след като се разбра, че те получават безбожно високи възнаграждения от закъсали финансово предприятия. Предложението беше прието и забраната – гласувана като текст от закона – но сега леви депутати са внесли предложение тя да отпадне.
Тъй де – справедливост трябва да има: как така ще ощетяват другарчетата си с по няколко хилядарки месечно от всеки борд, в който участват? Нали някога градяха общество, в което трябваше от всекиго според способностите, всекиму според потребностите? Ами имат си потребности другарите. Пък и труд хвърлят: малко ли е това да дремеш на заседание на борда веднъж на три месеца?
Ако поправките бъдат приети – а по всичко изглежда, че точно това ще се случи – Законът за конфликт на интереси ще бъде лишен от каквато и да било ефективност, ще се превърне в поредното парламентарно недоразумение, чиято стойност се измерва само с цената на хартията за “Държавен вестник”, върху която ще бъде публикуван. Дребна и несъществена подробност е, изглежда, че ЕС настояваше за този закон и държеше на неговата ефективност. Мандатът е към своя край, избори идат, елитът е взрян вече не в пъпа си, а в неясното си бъдеще – и в светлината на този факт не само някакви си закони, ами и самият Европейски съюз е вече дребна и несъществена подробност.
Виж още текстове на сайта svobodata.com