Кой плаши Украйна с преврат?
В Украйна отново разискват доколко е възможно да бъде разигран един или друг „силов сценарий“. Неколцина високопоставени служители споделиха мнения по въпроса в интервюта за местния седмичник „Зеркало недели“. По традиция най-песимистична беше прогнозата на вътрешния министър Юрий Луценко. Според него икономическата криза, протестните акции в страната, влошаването на криминогенната ситуация и реваншизмът на местните политици създават условия за „силов вариант“ в Украйна. „Суматохата“ щяла да започне, щом премиерът и ключовите министри бъдат отстранени от властта с решение на Съвета за национална сигурност и отбрана, което „отдавна витаело във въздуха“. Тя щяла да продължи с въвеждане на извънредно положение и пряко президентско управление. Всичко това било „планирано да се съчетае изкуствено с масовите протести, които може да обхванат цялата страна“.
За да успеят тези планове, задължително трябва да бъде свален действащият шеф на вътрешното ведомство, тъй като самият Луценко обеща да се бори срещу подобни замисли. „Ние сме 300 хиляди души. И присъстваме във всеки район. Докато аз съм министър обаче, никой не би могъл да даде незаконна заповед на вътрешното ведомство. Никога няма да хвърля свои подчинени на подсъдимата скамейка заради нечии амбиции“, поясни той.
За целта – „като войничета играчки“ – може да бъде използвана армията, заяви шефът на вътрешното министерство. Според него това не е много вероятно – „армията никога не е участвала в действия на улицата“, а и „министърът на отбраната Ехануров никога не би взел такова решение, защото е твърде мъдър и отговорен човек“.
Самият Ехануров заявява, че сред украинските офицери няма „черни полковници“, а Министерството на отбраната е твърдо неутрално спрямо политическия процес в страната, „затова няма смисъл да говорим за евентуално използване на армията в политически конфликти“. По принцип обаче, „за да е напълно сигурна лоялността на всички войници и офицери“, той приканва държавата да им гарантира адекватна финансова подкрепа по време на службата и след приключването й, „добре да ги храни и обгрижва, също и да не ги изхвърля на улицата след служба на Родината в бойните редици“.
Ще припомним, че Луценко вече прави опити да се представи в ролята на Касандра. По-рано той спомена за уж разработен от президентския секретариат план „300 спартанци“, според който дестабилизацията на положението в страната трябвало да започне от Крим. Твърдеше, че планът предвиждал „провокации срещу Черноморския флот“ на Русия, базиран в Крим и изрази надежда, че „тези мръсни кроежи така и ще си останат на хартия“. Напоследък обаче някои наблюдатели твърдят, че вниманието на „заговорниците“ се изместило към Закарпатието и било решено да оставят Крим на мира.
Навремето и.д. прессекретар на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) Марина Остапенко нарече тези измислици „абсолютно налудничави дивотии, родени в нечий възпален мозък“. Тя припомни, че и президентът, и председателят на СБУ „неведнъж са изключвали възможността от силов сценарий за решаване на политическата криза“. Държавата се дестабилизира „тъкмо заради изявления от този род, явно изгодни за някоя политическа сила“, добави Остапенко.
Този път СБУ отново сметна за необходимо да разсее подозренията на вътрешния министър. В Украйна няма предпоставки за осъществяване на силов сценарий, успокои духовете шефът на службата Валентин Наливайченко. С подобни приказки според него „някои политици се опитват да манипулират своите избиратели“. Първо, президентът Юшченко е обещал „в Украйна всичко да става само по демократичен път“; второ, „игричките с лишаване на властта от легитимност трябва да бъдат забравени, тъй като Западът иска да ни вижда предсказуеми“. И накрая, както гласи законът за СБУ, подчинените на Наливайченко са длъжни да не изпълняват незаконни заповеди, включително негови собствени, дори при извънредно положение, напомни шефът на службата за сигурност.
Съратниците на министър-председателя Юлия Тимошенко също не вярват да се случи най-лошото. По думите на първия вицепремиер на Украйна ОлександърТурчинов, екипът на Юшченко не би се осмелил да предприеме радикални действия, а прякото президентско управление ще си остане теоретична заплаха. „Не вярвам, че хора, неспособни качествено да изпълняват функциите си, ще могат да се натоварят с трудното бреме на новоизпечени диктатори, че биха се престрашили да поемат по този път“, обясни Турчинов.
Колкото до „някои изблици – брътвежи, но не и действия на президентския секретариат, негови привърженици или подчинени служители от местните администрации“, според него те вече са станали традиция. „Говори се ту за евентуално извънредно положение, ту че премиерът щял да бъде отстранен от власт, ту за пряко президентско управление… Засега обаче това са само мечти“, каза Турчинов.
В крайна сметка, независимо че обкръжението на държавния глава „често използва“ СБУ и главната прокуратура „за защита на своите политически и корпоративни интереси“, силовите структури надали ще бъдат използвани за пълномащабно заграбване на властта и установяване на диктатура, обобщи първият вицепремиер.
Междувременно обаче последните „антипрезидентски“ решения на парламента може да влошат положението и да провокират неадекватни стъпки от страна на Юшченко. На 21 март в страната влезе в сила закон „За временните следствени комисии, специалната временна следствена комисия и за временните специални комисии на Върховната рада на Украйна“, въз основа на който Юшченко може да бъде подложен на импийчмънт. По-рано президентът наложи вето върху закона, но Радата успя да го преодолее.
Днес е напълно възможно дългогодишният блян на комунистите – оставката на Виктор Андрееевич, да стане реалност (естествено, ако намери достатъчна подкрепа). Впрочем, на 12 март Комунистическата партия на Украйна съживи „любимата си тема“, като уведоми официално лидерите на парламентарните фракции, че започва процедура за импийчмънт на президента „във връзка с извършени престъпления“. Комунистите посочват, че „периодът 2005-2009 година от управлението на президента носи белезите на правен нихилизъм, пренебрежение и системни нарушения на конституцията и законите на Украйна, което е деформирало принципите на държавността“.
Ако „антипрезидентският фронт“ стигне необходимия размах, ако излезе извън контрол, Юшченко няма да има друг избор, освен да превърне в реалност „страховете на Луценко“. Друг въпрос е каква форма ще избере. В случая може да не бере грижа за мнението на Запада – както сочи практиката, там не е прието да се сърдят на Украйна, така че всяко решение ще бъде посрещнато „с разбиране“.
По БТА