Ски алпинизъм в Рила – да се пребориш със себе си + фотогалерия
Виждали ли сте онези скиори, които почти всяка вечер след работа се катерят със ските нагоре по писта „Витошко лале”, след това се пускат надолу и после пак поемат пеша нагоре? А накрая, вместо да отидат да си почиват, започват къси изкачвания от по 100 метра, слагат ските, спускат се надолу, свалят ските, закачат ги на раницата и хукват пак нагоре – докато им се завие свят? Те не се плашат от лошото време, нито когато влековете не работят. По време на състезанието за 16-ата купа „Мальовица”, скивлековете околовръст „почиваха” заради авария в електрозахранването. И въпреки че влекаджиите проклинаха изсипалия се пролетен сняг и лошото време, 34 състезатели по ски рали от над десет туристически дружества и алпийски клубове от страната, направиха невероятно състезание.
Ски алпинистите бяха разделени в две групи. Група А – за професионалисти, с обща дължина на трасето 15 километра и денивелация 1500 метра и група Б – за любители на планината, с дължина 8 км и денивелация 800 метра. Състезанието включваше спускане със ски през гориста местност, изкачване по стръмни участъци и демонстриране на алпийска техника. Надпреварата продължи повече от 4 часа, а победата взе дуетът Георги Радев (НСА, София) и Цветомир Георгиев (туристическо дружество „Витоша”, София) с време 2, 43,28 часа (в група А). В група Б най-бърз беше Слави Асенов от алпийски клуб „Планинец”, София, с време 1,47,22 часа.
Спонсори на проявата бяха представителят на Тhe North Face за България и туристическо дружество “Чисти планини”, фондация „Къща за книги и приключения“, както и магазините за специализирана планинска и алпийска екипировка «Салева», «Стената», «Ред рок», «Алпи», «Адвенчър спорт».
Заради лошото време организаторите от Българската федерация по катерене и алпинизъм не позволиха маршрутът на състезанието да тръгне към връх Мальовица, както беше предвидено. Група Б се пусна по течението на реката към Централната планинска школа „Христо Проданов”. Група А запрепуска нагоре по планината към „Първа тераса”, след това се пусна през гората, качи се към „Ръждавица”, спусна се, пак се качи… Въпреки двата метра нов сняг и силния вятър, ски алпинистите твърдяха, че маршрутът не е бил тежък. „Ако времето не беше лошо, състезанието щеше да е още по-тежко”, казват те. „Общо-взето сме късметлии.”
Що за спорт е ски алпинизмът? „Той е като кафето 3 в 1”, казва един от най-опитните в спорта и треньор на националния отбор Васил Флоров. „Събира ски бягане, алпинизъм и каране на ски. Обикновено се практикува в алпийски участъци, какъвто е Мальовица, но не както днес, защото времето беше лошо и имаше повишена лавинна опасност. Спусканията също бяха прекалено екстремни – с бабуни, голям градус, дълбок сняг, между дърветата. Дисциплината е чудесна, но младите хора не се палят лесно по нея, защото натоварването е голямо, подобно на колоезденето, но със ски и с раница на гърба.”
След финала на хижа Мальовица повечето състезатели не можеха да си поемат дъх. След десетина минути, когато се озоваха на топло в хижата и с чаша чай в ръка, повечето от тях се съгласиха, че ски алпинизмът е преди всичко борба със себе си. Според тях спортът им е 70 процента ходене, а останалото е да се принудиш да продължиш. „По средата на трасето,” твърдят те, „си готов да се откажеш и си казваш „още 1-2 крачки, още 1-2 крачки”. И така още два часа, докато стигнеш финала.”
Но защо не се отказват, а продължават? „Честно казано, и аз всеки път се питам защо го правим”, смее се заелият второ място в група А Тервел Тотев от туристическо дружество „Витоша”. „Спортът е страшно изморителен, а удоволствието общо-взето не е ясно. По принцип човек кара ски, за да изпита удоволствие от спускането, а тук няма такова нещо. Става дума по-скоро за оцеляване. Но след като финишираш, наистина се чувстваш нов човек. Оказва се, че човешкият организъм е способен на много повече, отколкото си мислиш.”
Дебютантът Димитър Георгиев, партньор на Тервел, е съгласен: „Много ми хареса, въпреки че много се уморих. Изтощително е, но стискаш зъби и си казваш „още малко, още малко”. И като пресечеш финала, ти идва да крещиш от радост.”
Доста по-спокоен е най-добрият ни състезател по ски алпинизъм в момента Георги Радев от НСА. Той е с международен опит – участвал е на световни първенства, а през тази година завърши седми на Европейското първенство в Италия. Записа добро класиране и на едно от най-престижните състезания по ски алпинизъм в Пиера Менте (Франция). То се провежда в четири дни и е мечта за всеки състезател.
Общата денивелация в стартовете е около 10 000 метра, което се равнява на десет изкачвания от Централната планинска школа до връх „Мальовица”. Радев се класира 110-ти от 170 участници. А експертите са единодушни, че самото завършване на състезанието може да бъде наречено успех.
Както при всяко състезание, и на старта за купа „Мальовица” имаше задължителни изисквания. Особено строги са те към екипировката. Състезателите използват специални автомати (“панти”), които имат две положения: фиксирано, при което са като автоматите за алпийски ски, и свободно, при което задната част на обувката е свободна и ските може да се карат като при ски-бягане. Другото специално приспособление са “коланите”. Те се залепват на долната повърхност на ските и не им позволяват да се приплъзват назад при изкачване. При спускане коланите се свалят, автоматите се затварят и ските се карат с техниката на алпийските ски.
Обувките, с които се ходи, са по-меки от ски-обувките и позволяват по-голяма свобода на придвижване. Освен това всеки състезател трябва да е оборудван с апаратура срещу лавини, лопата за сняг, сонда, каска, раница, очила с UV-филтър. Има изисквания и към дрехите – три ката горно облекло с дълги ръкави – един тип трико, второ ветро- и водоустойчиво и трето – топлоустойчиво. Задължителни са и два чифта панталони – едни от трико, а другите ветроустойчиви.
Ски алпинизмът провежда стартове в четири дисциплини. Първата е скоростно изкачване на стръмен планински склон, като се преодолява денивелация от около 800-1000 м. Втората дисциплина е „индивидуален етап”, подобно на старта в група „Б” за купа „Мальовица”. Третата е „отборно състезание”, като денивелацията може да стигне до 2200 метра. Правят се по 3-4, а понякога и по пет изкачвания и спускания. В отборните стартове се борави много с екипировката, има екстремни спускания, а в повечето случаи и алпийски участъци, в които се използват котки, връзване на въже, парапет и т.н. Най-атрактивната дисциплина в ски алпинизма е щафетата с четири поста.
В България ски алпинизмът се практикува от 60-те години на миналия век. В началото той бил помощно средство в подготовката на алпинистите. Неслучайно скиорите ги наричали пренебрежително “раладжии” – алпинистите не можели да карат и се спукали на рало. Днес обаче те могат да се мерят по техника с най-добрите скиори, въпреки че от редовните 5-6 състезания по ски алпинизъм в последните години се провеждат само четири. През лятото пък почитателите на този екстремен спорт участват в планински маратони, в които се качват от НДК до Черни връх, от Боровец до Мусала.
Каква е най-добрата реклама на ски алпинизма? “Най-доброто място за популяризиране на спорта ни е всеки курорт, в който на лифта има опашка от 200 души, казва Тервел Тотев. Когато тръгнеш нагоре по пистата, а след това се пуснеш пред погледите на чакащите, можеш да си сигурен, че поне половината от тях си пожелават да се включат в редиците ни.”