Крал Абдула – монархът, който обяви революция

85-годишният крал Абдула бърза да реформира Саудитска Арабия. Какво може да постигне и дали постигнатото ще бъде трайно?

Саудитският крал Абдула в двореца си в Рияд през февруари 2009 година. Снимка: Ройтерс

Нощта на 11 септември 2001 г. в Саудитска Арабия дойде и отмина. Вечерните молитви в Джеда бяха изречени. Но на следващата сутрин, когато посетител на престолонаследника принц Абдула бин Абдел Азиз Ал Сауд го откри в една от големите зали на двореца му, фактическият управник на страната все още коленичеше сведен на пода. „Той беше сам“, спомня си посетителят, пожелал анонимност. „Моли се дълго, дълго, дълго – по-дълго от всякога.“ Накрая човекът, който сега е крал на Саудитска Арабия (Абдула се възкачи на престола през 2005 година), се изправил и заговорил. Изглеждал потресен. „Сигурен съм, че нашите добри хора не са извършили тези неща,“ казал той. Но САЩ вече обявили, че повечето от 19-имата похитители са саудитски граждани. „Не можеше да проумее това“, припомня си посетителят. „Не можеше да го проумее нито като арабин, нито като мюсюлманин, нито като саудитец.“

Оттогава, когато говори за Ал Каида и нейните съюзници, Абдула използва думи, които буквално се превеждат като „отклонилата се група“ или „иноверците“ сякаш е невъзможно те да са били негови поданици.

От години ходът на реформата в Саудитска Арабия говори за нейното, както изглежда, отхвърляне. Промяната е толкова бавна, че е почти незабележима като местеща се в пустинята дюна, въпреки екстремизма, подхранван от задълбочаващите се проблеми в кралството. През последните няколко седмици обаче темпът ненадейно се ускори. Кралят реши да покаже съвсем буквално на ултраконсервативното саудитско религиозно духовенство кой е шефът. Той уволни директора на страховитата религиозна полиция и министър на правосъдието, назначи Нора ал Файез за заместник министър на образованието и я направи жената с най-висок държавен пост в историята на страната до момента. След това се зае да изравни броя на мъжете и жените, получаващи образование, с помощта на свой предпочитан зет, който от години се готви да модернизира образователната система в кралството. „Абдула изчака“, казва Робърт Лейси – автор на „Кралството“, класическо изследване от 1981 година на Саудитска Арабия, който сега работи върху продължение. „Той изчака подходящият момент, за да направи промените, които иска.“ Каквито и причини да е имал, 85-годишният монарх започна да се държи като лидер с проясняваща се визия, точно когато времето му е на привършване.

Въпросът е какво може да постигне, преди да го сполети смъртта или старческото слабоумие. Физически и умствено Абдула е все още здрав, казва Форд Фрейкър, посланик на САЩ в Рияд, чийто мандат приключва. „Физическата сила на този мъж е забележителна,“ казва той. „Когато се здрависваш с него, имаш чувството, че се здрависваш със скала. Той е непоклатим. Нищо не потрепва по него.“

Но Абдула ще се нуждае от цялата сила и издръжливост, на която е способен. Трансформирането на саудитското общество може да е също толкова трудна задача като постигането на мир в Близкия изток. Има също толкова много фракции, които се надяват кралските усилия да се провалят и също толкова усилена, постоянно нарастваща и непрестижна работа, която да гарантира прилагането на реформите. Дали Абдула може да ги прокара? И дали следващият крал ще ги продължи или пък ще ги отмени? Бащата на Абдула, крал Абдул Азиз ибн Сауд, имал над 50 синове от различни съпруги и не всички природени братя на краля. Те чакат за престола, имат неговата мъдрост и хладнокръвие, като например 76-годишният министър на вътрешните работи Найеф, който през 2002 година публично предположи, че зад атаките от 11 септември може би стоят „евреи“.

Това, че Абдула вярва в простите ценности – на арабите, исляма и династията Сауд (така, както ги вижда), въобще не означава, че е прост човек. Животът му свързва два века на промени. Роден в рушащите се замъци на пустинни племена през 1923 година (точната дата не е известна), понастоящем Абдула управлява една от най-богатите страни на планетата. Когато бил дете, баща му все още не бил приключил със завоеванията си на Арабския полуостров, нито пък основал държавата, която носи фамилното му име.

Момчето било на 6 години, когато майка му умряла, и като неин единствен син се чувствал призван да поеме грижата за по-малките си сестри. „Имал е трудно детство,“ казва дъщерята на Абдула принцеса Адела. „Поел е голяма отговорност от много малък.“ Децата израснали на фона на бунтове и въстания, тъй като управлението на баща им било заплашено от нетолерантното Уахабитско братство, което му помогнало първоначално да дойде на власт.

В разцвета на силите си Абдула станал свидетел на петролния бум и на покварата на алчността, както и на още фанатизъм и още въстания, в това число кървавата обсада на Голямата джамия в Мека през 1979 година. Имало и опасни интриги в семейството. Когато през 1953 година Абдул Азиз умрял, престолът бил наследен от сина му Сауд, който обаче през 1964 година бил свален от власт от природения му брат Фейсал, убит години по-късно от свой племенник. Когато Фахд се възкачил на престола през 1982 година, Абдула станал престолонаследник и след смъртта на Фахд от инфаркт през 1995-та станал действащ крал. Внесъл силен привкус на племенни пустинни традиции в управлението на страната. Майка му била от могъщото племе шаммар, което се простира от саудитска територия навътре в Ирак, Сирия и Йордания. Освен това, преди да бъде обявен за престолонаследник, той оглавявал саудитската Национална гвардия – сили, мобилизирани от племена от цялата страна.

Абдула бил пропит от бедуинската култура – същите традиционни саудитски ценности, които изграждат света такъв, какъвто той го виждал. „Той е също толкова снизходителен към семейството си, колкото и към Националната гвардия,“ казва принцеса Адела. „Прям, много честен и мрази несправедливостта.“ Посланикът Фрейкър го възприема като „човек, който носи духа на онези пустинни войни, които държат на дадената дума, гледат се право в очите и стриктно спазват код на честта.“ Фрейкър си спомня как веднъж Абдула говорил за колегите си лидери в региона и попитал: „Има ли хора на честта в Близкия изток?“. Отговорът, който се отнасял до по-голямата част от тях бил „не“.

Според саудитци, които следят отблизо външнополитическите инициативи на краля, той няма доверие в партньорите си. „Подозрителен е към всички и вярва, че са злонамерени до доказване на противното“, казва анализатор, достатъчно близък до двореца, за да пожелае анонимност. След като кралят най-накрая приел, че негови поданици са участвали в атаките от 11 септември, мнението му за терористите е, че те са изневерили на всичко, в което той вярва.

Чувството за предателство продължава да го мотивира. Бившият директор на ЦРУ Майкъл Хейдън твърди, че кралят и хората му са осигурили сътрудничество, което е сред най-продуктивните и ефективни, които САЩ са имали с друга страна. „Агресивните усилия на саудитските сили за сигурност между 2003 и 2006 година доведоха до смъртта или залавянето на повечето лидери и оперативни членове на Ал Каида вътре в кралството“, каза Хейдън пред мозъчен тръст в края на миналата година. „Финансиращите мрежи бяха пресечени. Саудитското вътрешно министерство започна най-ефективната може би в целия свят програма за контрарадикализация“. „Впечатлен съм, дори може би изненадан от степента на вълнение в гласа на партньора ми мюсюлманин, когато говори за Ал Каида и за това, колко неислямска всъщност е тя“, добавя Хейдън.

Абдула гледа на поданиците си с благосклонността на родител и това намира отклик у по-голямата част от населението. Но подобно персонифицирано отношение между крал и народ създава несигурна почва за някои от реформите, които Абдула иска да прокара. Вече може да се говори по-свободно от преди, но дисидентите все още рискуват да попаднат в затвора, ако говорят открито. Панаирите на книги и поетичните фестивали събират мъже и жени, но са и „бойно поле“, по думите на млад британец в Рияд, където млади хардлайнери изразяват яростта си от разпространяването на популярни любовни романи. Кралят влезе в историята като се срещна с папата (след като поиска и получи съгласието на религиозните власти в Саудитска Арабия). Строежът на църкви на свещената земя на Арабия все още е забранено. Жените нямат право да шофират. Задължени са да покриват телата си (макар че могат да откриват лицата си, ако искат), а правото им на избор във всеки аспект на живота, бил той личен или професионален, е по-ограничено от това на мъжете.

Саудитските закони като цяло представят жената в най-добрия случай като гражданин втора класа. За някои пламенната принцеса Адела, която играе все по-утвърждаваща роля, е вдъхновение. „Тя умее да се вслушва“, казва млада майка на две момичета. „Кралят я харесва много. Тя стана неговото лице пред обществото.“

А самият той? „Веднъж го видях“, казва майката. „Той е много тих. Бях с делегация. Всички се здрависахме с него.“ В пуританска Саудитска Арабия това е сериозен жест. „Той каза, че всички сме негови дъщери. И наистина ни изслуша и се опита да реши проблема на всяка от нас: „Говорете с този или с онзи човек“, каза той.“

Въпреки всичко промяна като тази съвсем не е систематична. „Бих искала жените да имат по-ефективна роля в обществото,“ казва Адела, която е председател на много саудитски благотворителни дружества и чийто съпруг Фейсал бин Абдула е новият министър на образованието. „Виждаме, че това е трудно. Срещаме голяма съпротива. Но няма да се откажем. Тези неща не са даденост. Трябва да ги постигнем в обществото.“

Каквото и да правите, не ядосвайте Абдула. През 2001 и 2002 година той заплаши да преосмисли американско-саудитското стратегическо партньорство, ако Вашингтон не направи нещо, за да спре страданията на палестинците, живеещи под израелска окупация. На бърза ръка Джордж Буш стана първият американски президент, който открито се обяви за създаване на жизнена палестинска държава. Когато Буш започна да дава заден ход в дипломатическите усилия за реализиране на тази цел, Абдула посети ранчото му в Крофорд и, както се твърди, гневно му поставил ултиматум. А тогавашният държавен секретар на Буш Колин Пауъл по-късно беше цитиран да казва, че това било „преживяване на косъм от смъртта“.

Въпреки това кралят предпочита почтеното помирение пред конфронтацията. През 2002 година той се опита да сложи край на арабско-израелския конфликт. Наложи споразумение в Арабската лига, което предлага мир на Израел с целия арабски свят, ако еврейската държава се изтегли до границите си от 1967 година, Източен Ерусалим за палестинска столица и решение на въпроса с арабските бежанци от войните през 1948 и 1967 година. Планът няма да бъде валиден вечно, предупреди той по време на израелските бомбардировки в Газа неотдавна.

Насилието и заплахите обаче продължават от всички страни, въпреки големите му усилия. Твърди се, че боевете между Хамас и Фатах го терзаят особено много. Външният министър на Абдула – принц Сауд ал Фейсал, си спомня реакцията на краля в един ужасен момент през 2007 година: „Той просто не можеше да повярва, че палестинци се обръщат срещу палестинци, лее се кръв, хора умират, деца осиротяват, докато в същото време са изправени пред ужасяващото отношение на израелците. Просто не можеше да понесе това.“

Кралят е също толкова обезпокоен и от популярността на Махмуд Ахмадинеджад сред арабската общественост. Иранският президент продължава със задоволство да предизвиква проблеми в региона и очевидно нехае за вредата, която причинява с насърчаването на екстремистите, със жлъчното си отношение към Израел и с ядрената програма, която разбулва постепенно, като бомба, скрита зад седем завеси. „Не си играй с огъня,“ предупреди Абдула Ахмадинеджад, когато двамата се срещнаха лице в лице в началото на 2007 година. Саудитците тихомълком работеха, за да подкопаят иранското влияние в Ливан и дори в Сирия, стар съюзник на Техеран. „Иранците не могат да се мерят с нас финансово, защо тогава да не се опитаме?,“ каза саудитски анализатор.

Но ако реформите на Абдула у дома са успешни, може да се окажат толкова важни, колкото и външнополитическите му усилия. Вероятно ще минат месеци или години, преди вътрешните ходове да доведат до солидни резултати. „Сърцето на краля е на мястото си, но той е изправен срещу непримирима бюрокрация,“ казва високопоставен западен дипломат, който е работил заедно с него. „Понякога постигахме съгласие за нещо с краля и шест месеца след това той отново повдигаше въпроса. Казваше: „Ние се договорихме, това е направено“. А ние отговаряхме: „Но, Ваше Величество, това не беше направено“.

Повечето саудитци почитат краля си и мнозина оценяват усилията му. Въпреки това, те не са сигурни, че е способен да трансформира реакционното им общество. „Опасявам се, че това не е достатъчно,“ казва младата майка в Рияд. „До една-две години може да няма никакъв резултат“. За Абдула, за американците и за самите саудитци това ще е трагедия.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.