Ловецът на мафиоти Алфонсо Сабела идва с книга у нас

Алфонсо Сабела представя книгата си в предаване на италианска телевизия.

За пет-шест години италианският магистрат Алфонсо Сабела успява да проследи, арестува и осъди повече от сто мафиотски босове. Години наред той е магистрат в Палермо и ръководи лично много от най-важните разследвания в борбата с мафията. През този период държавата действа сериозно, магистратурата и полицията имат пълната подкрепа на обществото. До това положение се стига след атентатите, отнели живота на магистратите Фалконе и Борселино – разбужда се съвестта на хората, появява се решимостта на демократичните институции да се справят с проблема и магистратите са на крачка от окончателното ликвидиране на мафиотската организация.

Времето, когато Сабела се включва в битката с Коза Ностра, е точно периодът, през който мафиотите са обявили открита война на държавата. Атентати, убийства на магистрати – всичко това разтърсва Италия. Сабела е една от основните фигури, изиграли важна роля, за да бъде овладяна тази вълна от насилие. Навярно затова авторът не крие огорчението си, когато най-неочаквано и необяснимо Държавата спира успешното си настъпление срещу организираната престъпност. Защото за да успееш в тази битка, трябва огромна компетентност, здрави нерви и безспорно категоричната решителност на държавата да отвоюва територията си от престъпниците.

След като през осемдесетте години мафиотите избиват десетки роднини на сътрудници на правосъдието, е приет закон за защита на свидетелите и на семействата им. Той действа отлично до 2001 година, когато е драстично променен. Сега сътрудниците на правосъдието са не само малко на брой, но и маловажни като принос в борбата с мафията. Сабела получава стабилна защита. На покрива на къщата му има войници, винаги се движи най-малко с пет човека охрана и две блиндирани коли, непрекъснато променя маршрутите и местата, които посещава. За да върши работата си, Сабела е принуден да се откаже от много важни лични неща. Седем години живее отделно от семейството си.

Алфонсо Сабела разказва за своите преживявания в борбата с мафията в книгата „Ловец на мафиоти”, която излиза у нас следващата седмица в ИК “Ера”.  С документална точност авторът пресъздава многобройните истории, свидетелства и спомени за своята работа, за успехите и за трудностите, за ужаса от престъпленията на мафията, за яростта, винаги овладявана от високия професионализъм. Едно непрекъснато надбягване с времето и… с куршумите на подгонените престъпници.

Книгата ще бъде представена с участието на автора Алфонсо Сабела на 6 април от 18 ч. в книжарница „Хеликон” в Гранд хотел „България“. Предлагаме ви откъс от нея.


Сините джинси на дон Лукино

Алфонсо Сабела

Един следобед в края на юни. Събота е и в Палермо е горещо. Усеща се полъхът на първия за сезона сироко. Потиш се дори ако не се движиш, а проклетите климатици в съдебната палата работят на пресекулки. Които не са край морето, опитват да се подсилят с по някой хубав лимонов сладолед. За да намаля напрежението, и аз съм завел момчетата да си вземем нещо разхладително в бара срещу съда. Денят е горещ във всяко едно отношение. Ако всичко върви както трябва…

Булевард „Лайош Текери”, с интензивното си движение между Университета и Централната гара, на една крачка от двореца на норманите, е едно от живите, пулсиращи сърца на Палермо. Дълга редица от евтини магазини, магазинчета, кулинария. От един магазин за облекло излиза мъж на средна възраст, кръгли рейбан очила и черни мустаци. В ръката си носи плик – вероятно си е купил нещо. Сам е, оглежда се внимателно наоколо – десния тротоар, левия тротоар. Хвърля последен бърз поглед и бавно, с плика в ръка, се приближава до колата си – синя, безлична „Опел Суинг”. Настанява се и отново се оглежда, после пали двигателя и се опитва да се влее в трафика. Изминал е съвсем кратко разстояние, когато две още по-безлични коли, без надписи и сирени, застават до него. С леки, синхронизирани маневри го избутват към тротоара и го блокират.

Мустакатият разбира, че е в капан. Първоначално е изплашен, мисли си най-лошото. Убеден е, че в двете коли има убийци, изпратени неизвестно от кого, готови да изсипят върху му дъжда от куршуми. Убеден е, че е настъпил последният му час. Всъщност появила се е Държавата. Бягството му е приключило. Двама цивилни полицаи го хващат под ръце. Друг мести опела и го откарва където трябва. Улицата е пълна с хора, но никой не забелязва нищо.
Мъжът решава да направи последен отчаян опит, въпреки че съзнава неговото безсмислие. Вади от джоба си фалшива лична карта и заявява: „Сигурно е грешка, аз съм Франко Амато, пощенски служител”. Но агентите антимафиоти от Палермо са го разпознали въпреки мустаците. Острият му поглед не може да бъде сбъркан. Месеци наред са изучавали отличителните белези на този човек, който е в първата десятка на издирваните от Министерството на вътрешните работи. Три дена са наблюдавали този проклет магазин с надеждата, че рано или късно мафиотът ще се появи, и ето че този момент е дошъл.

Арестуваният е качен в една кола и по пътя до сградата на Дирекцията за борба с мафията той най-после се успокоява. Признава кой е и поздравява хората, които са го арестували. Може би дълбоко в себе си изпитва леко облекчение. По-добре да свърши в затвора, отколкото убит насред улицата от ръката на някой разгневен бос. В Сицилия се казва – по-хубаво е да слушаш звъна на вериги, отколкото на камбани – разбира се, имат пред вид звъна на умряло.
Така арестувахме Леолука Багарела, един от най-жестоките босове на Коза Ностра и между най-опасните нелегални на мафията. Падрино. Беше арестуван като синьор Франко, това е последното му бойно име. Хванахме го посред бял ден насред една улица в центъра на Палермо.

24 юни 1995 година. Незабравим ден. Страхотна новина за медиите. За нас, хората от прокуратурата на Палермо, това е, така да се каже, голям удар. За мен и още трима колеги, провели разследването стъпка по стъпка, сантиметър по сантиметър, това е голям резултат. Хванат е босът на име Леолука Биаджо Багарела, роден през 1946 година, от Корлеоне, мафиот седмо поколение, зет на Салваторе Риина. Нанесен е удар в сърцето на мафиотската организация. Навярно той е главният организатор на вълната от атентати, довела страната ни през деветдесетте години до такова опустошение и толкова много траур.

Всъщност през този период Багарела бе истинският шеф на Коза Ностра. След арестуването на Тото Риина, извършено преди повече от две години, цялата бойна мощ на организацията премина в неговите ръце. Под негово ръководство са бойните групи на най-важните фамилии. Можеше да разполага с убийците от Бранкачо, с тези от района на Мисилмери, с бандитите от палермитанския квартал Резутана, с всички от района на Трапани. Усещаше пулса на цялата организация и това го правеше реален главатар. Във всеки случай беше на същото ниво като Бернардо Провенцано – формалния капо на Коза Ностра, който не разполагаше с никаква армия.

Италианската полиция арестува един от босовете на Камората през януари т.г. Снимка: Ройтерс

Освен това Багарела въплъщаваше истинския дух на корлеонезите – вече не просто мафиоти от Корлеоне. Корлеонезите бяха атентаторската душа на Коза Ностра, хората, които под ръководството най-напред на Риина, а след това и на Багарела осъществиха фронтална атака на Държавата с бомбените атентати през 1992 и 1993 години. Дон Лукино, и досега някои приятели наричат така Леолука Багарела, имаше на своя сметка десетки и десетки убийства. Разследванията и най-вече разказите на сътрудниците на правосъдието ни го разкриваха като жесток, кръвожаден тип. В делата за атентатите той бе един от основните заподозрени. Със сигурност беше взел участие в кървавия взив в Капачи и бе оперативният ръководител на атентатите от 1993 година. Режисьор и координатор на взривовете във Флоренция, Рим и Милано. Може би не „мозъкът” на тези действия, но безусловно един от факторите в стратегията за фронтална атака срещу държавата.

Багарела беше лежал в затвора като млад, през 1979 година, след като бе убил шефа на моторизираното полицейско звено в Палермо Борис Джулиано. Това беше неговата първа важна задача като килър. Бе я изпълнил изключително хладнокръвно, но и много подло, удряйки в гръб този полицай, който пръв усети интуитивно, а после доказа връзката между американската и сицилианската мафия в големия трафик на хероин. На летището в Палермо Джулиано бе конфискувал куфар, пълен с долари. С парите американските фамилии плащаха на тези от Сицилия за рафинирането на стотици килограми наркотик. Убийството беше „страхотно” и изключително важно за Коза Ностра.

Леолука Багарела влезе за няколко години в затвора и естествено, бе освободен поради давност. Така славата му на мафиот стана огромна. Беше минал в нелегалност от 1991 година и за нас, антимафиотите от прокуратурата на Палермо, арестуването му се бе превърнало в една от най-важните цели. Разследването, което доведе до неговия арест, започна неочаквано около месец преди да бъде заловен. Най-общо казано, нещата се развиха много бързо, но изискваха сложни и деликатни действия. С малко късмет успяхме да затворим кръга за три седмици. Това е рекорден срок, като се има пред вид важността на издирвания. Палермо е особен град, когато става дума за издирване. Всеки може да живее в съседство с къщата на някой бос, без да знае за това, без изобщо да си дава сметка. А и много рядко актуалният външен вид на мафиота е известен. Обикновено единствената информация идва от стари, пожълтели и неясни снимки.

Има една истинска история, която се разказва почти като анекдот: журналист от Палермо месеци наред живеел в съседен апартамент с един от най-жестоките килъри на Коза Ностра, Джузепе Лукезе, извършил около сто убийства. Работата на журналиста била именно да описва престъпленията му. Вестникарят изобщо не знаел кой е насреща му. Всеки ден го виждал да излиза с мотопеда, познавал и жена му – елегантна, сдържана госпожа с много симпатично кученце. Нямал никакви съмнения, освен това никой всъщност не познавал убиеца.

Това е най-добрият начин за мафиотите да се прикриват – живеейки напълно нормално. Багарела също бе избрал пълното безличие на „господин Франко”, скромен пощенски служител, модел за наемател. Обитавал най-обикновен апартамент, подобен на много други в центъра на Палермо, точно срещу кооперацията, в която живеели двама от магистратите, ангажирани най-много в битката с мафията. Може би този факт също е успокоявал боса. Но именно тази близост се оказала и неговата ахилесова пета.

Разследването се раздвижва след опита за самоубийство в затвора на Емануеле ди Филипо, почти четиридесетгодишен мъж, който има лека прилика с Ален Делон, арестуван за връзки с мафията. Опитът за самоубийство на затворения бос предизвиква тревога. Заместник-прокурорът, който отговаря за антимафиотската дейност, Пиетро Грасо отива да го посети в затвора; от тази среща разбираме, че има някакви шансове да стигнем до сътрудничество. „С обекта би могло да се работи”.

И така, един майски ден заедно с колегите ми Гуидо Ло Форте и Игнацио де Франчизи сме командировани до затвора „Ребибия” в Рим, за да разпитаме Емануеле ди Филипо. Разговорът е доста успешен. Затворникът е направо смазан от напрежение, смазан психологически от перспективата да прекара дълги години в затвора, така че вдига бялото знаме и решава да сътрудничи. Започва да ни разказва това, което знае, като тръгва именно от семейството си. Говори ни за по-малкия си брат Паскуале и за неговите „опасни връзки”. Признава, че живее почти в нелегалност, въпреки че не е обявен за издирване. Периодично, казва той, брат му се среща с Леолука Багарела и е един от неговите доверени хора.

Използвайки информацията на Емануеле, антимафиотите успяват да открият къща в провинцията, в Мисилмери. Паскуале се крие в нея. Успяваме да монтираме няколко микрофона в къщата и започваме да подслушваме. Надеждата ни е да чуем нещо, което да ни насочи по дирите на Багарела. Случва се обаче нещо неочаквано и много любопитно. Един от микрофоните започва да предава на други честоти, различни от програмираните. Докато Григоли гледа новините в хола, чува гласа на жена си – тя приспива детето в другата стая. Веднага разбира, че става дума за подслушване и за преплитане на връзки. Започва да търси микрофона и го намира в контакта за осветлението. Край на подслушването.

След като микрофонът е вече открит, решаваме, че не можем да протакаме повече. Издавам заповед за арестуването на Паскуале ди Филипо, престъплението е принадлежност към мафиотските структури. Плюс всичко останало използвам и свидетелските показания на брат му Емануеле. Паскуале изслушва обвиненията, отправени от брат му, и е наясно, че те могат да доведат до присъда с дълги години затвор. Много е изплашен и това го кара също да премине от другата страна на барикадата. Най-напред ни съобщава името на някой си Тони – основен персонаж за осигуряване на нелегалността на Леолука Багарела: „Това е шофьорът му – казва той. – Най-довереният му човек. Търсете него”. Добавя, че въпросният Тони има магазин за облекла на булевард „Текере”, близо до гарата на Палермо. Информацията изглежда интересна и не след дълго си изяснявам, че Тони е Антонио Калварусо, име, което вече ми е познато.

Ето така издирването на Багарела започва отново при Тони и неговия магазин на булевард „Текери”. Разучаваме обекта – нищо особено, магазин като магазин, облекло за средна ръка мъже и жени без никакви претенции. Калварусо е там всеки ден, върти магазина, живее „на светло”. Започваме да го наблюдаваме, следим всяка негова стъпка и внимаваме да не го изпуснем от очи – това е нашият човек. Никой в нищо не трябва да се съмнява. Залагаме както успеха на операцията, така и сигурността на сътрудника ни. Надяваме се всичко да свърши колкото се може по-бързо. Скоро мъж с мустаци и очила, далечна прилика с Багарела, е засечен да влиза в магазина на булевард Текере. Това е той. Агентите отвън го разпознават и спокойно го изчакват на изхода – така или иначе няма откъде да се измъкне, нито къде да се скрие.

Решаваме да го приберем без много шум, така „запазваме” и Калварусо. Продължавайки да го следим, получаваме още много интересна и полезна информация. Багарела излиза сам, с торбичка в ръка. Когато влиза в магазина, е с празни ръце. В плика има един чифт джинси. „Господин Франко” се подхлъзна на класическата кора от банан. Беше отишъл в магазина на Калварусо именно за да си вземе тези панталони, закупени преди няколко дена. Тъй като му били прекалено дълги, дал да му ги подкъсят. И разбира се, Калварусо е този, дето ще свърши работата. Да се пазиш толкова много от микрофони, подслушване на телефонни разговори и проследяване и да дадеш да те хванат заради едни глупави джинси „Левис”.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.