Жизнената демокрация се нуждае от вестници
Оцеляването на “Банк ъф Америка” и “Американ Интернешънъл груп” – A.I.G. може да е критично за преодоляването на световната финансова криза. Предполага се, че банката ще стане по-малка и по-стабилна, а A.I.G. като “Хинденбург” ще се раздроби на малки парчета. В дългосрочен план “Ню Йорк таймс”, “Лос Анжелис таймс” и други американски вестници, които са от по-малко значение за икономиката, може би ще окажат по-дълбоко влияние на САЩ.
Много индустрии са разклатени в последно време. Австрийският икономист А. Шумпетер написа, че в момента се забелязва креативна разруха у капитализма, при което иновациите водят до създаване на нови индустрии и компании и до разрушаване на старите. Подобен процес протича и по време на криза, когато тези, които не могат да се вместят икономически в променящата се среда, не оцеляват.
Стойността на големите банки и финансови институции е паднала със 75 % по време на икономическата криза. Разрухата на американските вестници също изглежда огромна. “Трибюн Ко”, който притежава два популярни доскоро вестници – “Лос Анжелис таймс” и “Чикаго трибюн”, обяви, че ще банкрутира. Същото се случи и с “Филаделфия инкуайърър”. През последния месец голям вестник в Сиатъл закри печатното си издание, а друг в Денвър закри цялата редакция.
Оцелелите също са загазили. “Стар леджър”, един от най-големите вестници в Ню Джърси е намалил наполовина персонала си. “Макклъчи”, една от висококачествените вериги печатни медии, притежаваща вестници в Маями и Шарлот, Северна Каролина, е намалила с 1/3 екипа си от средата на 2008 г. досега.
Отразяването на международни новини и новини от Вашингтон рязко намалява. “Балтимор сън” и “Бостон глоуб” са затворили своите чуждестранни бюра. Големи организации като “Нюхаус”, “Копли” и “Медия дженеръл” са закрили редакциите си във Вашингтон, а други са намалили броят на персонала значително.
Някои консерватори безразсъдно се радват на перспективата от свят без “Ню Йорк таймс” и международното му издание “Интернешънъл хералд трибюн”, и “Лос Анжелис таймс”. Това, което те пренебрегват е, че “около 85 процента от новините, които хората четат са генерирани от вестниците”, казва Алекс С. Джоунс, директор на Центъра за преса, политика и публична политика “Шоренстийн” в “Харвард”.
Въпреки че Ръш Лимбо (б. р. – популярен радиоводещ, консерватор) обича да казва, че мрази “Ню Йорк таймс”, вестникът е неговата хранилка.
Много млади консуматори казват, че смъртта на вестниците не е голяма работа, защото Интернет произвежда голямо излишество от новини и информация.
Опровержението за тях се казва “Уолтър Рийд” (б. р. – американска военна болница край Вашингтон). Преди две години двама от най-добрите репортери от “Уошингтън пост” прекарват девет месеца в разследване на грубото отношение спрямо ветерани от войните в Ирак и Афганистан в медицинския център “Уолтър Рийд”, който е смятан за най-доброто американско лечебно-възстановително заведение. Тяхната история привлича голямо внимание и гняв сред обществото, и довежда до истински промени. Така военните с увреждания от войните започват да получават много по-добри грижи.
Интернет изданията нямат ресурсите, за да направят подобна история. Повечето скандали и открития за корупция се правят от вестниците. Рандал Кънингам, корумпираният конгресмен от Калифорния, бе изпратен в затвора, след като за него писа вашингтонското бюро на “Копли нюз сървиз”. “В свят, където властта винаги се стреми към повече преимущества, има критична нужда от противовес, който има ресурси”, казва Джоунс, който ще публикува книгата “Да изгубиш новините” (Losing the News). Според последните тенденции е явно, че е “много трудно да се пресметне загубата, която ще понесе обществото от историите, които няма да бъдат написани”.
На карта е заложено много повече от разкриването на скандали. Джил Абрамсън, управляващ редактор в “Ню Йорк таймс” казва, че вестниците са изхарчили милиони долари, за да отразяват войната в Ирак с много кореспонденти, фотографи, видео оператори и асистенти. Нито един уеб сайт не може да направи това. Това, което Интернет сайтовете и блоговете правят най-често, е да поляризират. Либералите обикновено четат уеб страници с лява тематика, а консерваторите – с дясна тематика.
Съществуват много решения. Интернет услугите не са успели досега да привлекат рекламите, които печатните издания успяваха и сигурно никога няма да успеят. Според критиците новинарските организации направиха грешка като се отказаха да взимат пари за съдържанието си. Докато моделът за онлайн печалба бе изработен от “Уол стрийт джърнъл”, който започна да събира такси за своето онлайн съдържание преди 13 години. Той привлича много читатели. Въпреки това горчивата реалност е, че компанията собственик на вестника – “Дау Джоунс” – имаше пазарна капитализация доскоро около 7 млрд. долара, след като беше купена от Рупърт Мърдок преди година и половина за 5.2 млрд. долара, а според експертите сегашната стойност на компанията е паднала с 20 процента.
Френското правителство заговори, че може да субсидира вестниците. Все пак повечето хора във вестниците твърдо държат да пазят държавата далече от бизнеса. Според някои хора това е само реторика. “Дали става въпрос за пощенските такси или за натиск върху закона за детския труд или за публично-частни партньорства, правителството е обвързано. При днешните проблеми трябва да помислим къде може да е полезно правителството, за да насърчи новинарството”, казва Джон М. Хамилтън, декан на Факултета по масова комуникация в Университета в Луизиана. Това може да включва облекчение на данъците или нов поглед върху нормативните документи за обмен на информация.
Други хора поглеждат към фондации и богати индивиди. Институтът “Пойнтър” от доста време управлява “Санкт Петербург таймс” и “Конгрешънъл куортърли”, новинарски организации, и “Крисчън сайънс”, църковно издание на “Крисчън сайънс монитор”, чието печатно издание спря да излиза тази година. “Пойнтър” се оглежда за купувач на “Конгрешънъл куортърли”. Друга помощ би могла да бъдат парични грантове за чуждестранни и специализирани репортажи.
Ще възникнат нови икономически модели. ( “Блумбърг нюз” е една от малкото развиващи се новинарски организации по света, като читателите могат да си плащат за изключителен достъп до данни, анализи и новини.) Може би когато икономиката се съживи, вестниците ще получат отскок също, въпреки че структурните проблеми не са свързани само с финансовата криза. Възможно е да има още жертви. Това може и да не е важно за жизнената икономика. То обаче има голямо значение за жизнената демокрация.