Отмъщението на фараона или какво разстройва туристите

Стефан Богданов. Рисунка: Валентин Ангелов

Пет години работа като гид не са малко време за натрупване на опит, който да те превърне в снизходителен наблюдател на всичко наоколо. Не така стоят обаче нещата, ако става дума за Египет, място познато повече в своите културно-исторически интерпретации, отколкото в чисто битовите си подробности.

Когато ентусиазираният да зърне земята на фараоните турист кацне на това място, вероятността да му се случи нещо нетипично за родината му или за обичайния му делник драстично нараства. Където и да си, животът е непредвидим. Като за добре дошли може да ви посрещне прочутото египетско стомашно разстройство (както му викат местните – скарабеят те е полазил). То обикновено се комбинира с други фактори, като например загуба на багаж. “Сюрпризът”, става или още от самото летище, но може и по-късно по хотелите. Открива се  липсата на най-необходимите вещи, като лекарства, джапанки (отиваш със зимни обувки на 32 градуса и се оказваш само с тях), четки за зъби, тоалетни принадлежности – просто ги няма. Жабуриш се с водица от чешмата, докарваща разстройство.

Едни дами например се сетиха между другото някак си в 01:00 посред нощ в автобуса, че всъщност са си забравили портмонето с парите на летището, заедно с кредитните карти и сумата документи. Всичко това било в найлонов плик (чантичка, както наричат пластмасовите пликове в провинцията) на гишето на банката, докато купували визи. Интересно, бяха изключително недоумяващи и възмутени не от глупостта си, а от това, как не е възможно веднага да се върнем заедно с целия автобус пълен с туристи на летището от 65 километра посред нощ и ентусиазирано и дружно да търсим портмонето. После, естествено бяха криви, болни и недоволни през целия си престой.- на такива хора не им върви още от началото, та чак до края. Проблемите са за всеки и се случват, когато си искат тоест – всякога. Други се успаха и пропуснаха екскурзията си, и решиха, че е най-добре да си търсят правата в България чрез Съюза за защита на потребителите. После разбрах, че си взели парите от екскурзията обратно – и отгоре по 100 евро, че и още искали.

Най-голямото нещастие обаче споходи един естонски турист. Той проявил завидно измекярстване и се пазарил за 10 долара отстъпка на екскурзията с джип – сафари. Като не станало неговото, отишъл при други да си купи екскурзията по-евтино. Добре де, но тези, които продават екскурзии евтино, са неопитни пубери, сдобили се с лиценз неясно по какъв начин. Съответно ги закарали по някакви дюни, където се оказало, че едната завършва с екзотична пропаст. Естествено по закона на гадостта, уцелили точно нея и се изтръшкали от 20 и повече метра. Доста от групата били ранени, но въпросният нещастен естонец нямал този късмет – АТВ-то му го смазало и той починал.

Нещастен случай, наистина, но нещата не спират до тук. Когато се наложила екстрадиция на тялото, всички процедури били спазени. След повече от месец, обаче, майката на починалия, се обадила да попита къде е тялото и защо още не е пристигнало. След обстойна проверка, продължила няколко дни в “експедитивен” египетски стил, тип “шуайа-шуайа”(вариант на яваш-яваш), се оказало следното: естонският турист никъде не е ходил, а лежи погребан по всички мюсюлмански обичаи в египетско гробище, докато на негово място в Естония е изпратено тялото на починал по същото време египтянин. Нещата засега остават така, защото след 40-ия ден е много трудно в ислямска страна да се направи ексхумация на тялото.

Други мрачни неприятности дойдоха от едно доста неочаквано място: една чисто нова хотелска сграда, която според местните живее свой собствен живот, взимайки чужд. В един от новите хотели на Хургада за 6 месеца загинаха общо 12 души, персонал и туристи, а счупилите крайници и контузени са много повече. Млада рускиня, къпейки се, чупи врат, друга чупи крак по стълбите. Прибирайки се с такси, туристи пропадат с колата в яма пред хотела, изкопана през деня за водопровод и всички, включително и шофьора египтянин, загиват. Тук е интересна своевременната и “адекватна” реакция на персонала на хотела: излезли и като видели станалото и вместо да извикат полиция, и бърза помощ, извлекли колата и затрупали ямата. На другия ден – ни лук яли, ни лук мирисали, все едно нищо не е станало.

Пияни се заклали на счупени стъкла, инфаркти поразявали гости на хотела и попълвали броя на жертвите. Тъй като местните са доста суеверни, упорито се говори, че хотелът е построен върху старо гробище. Проверка показала, че има нещо вярно в такова твърдение – границите на старо ислямско гробище, наистина били наблизо. За да бъдем обективни обаче, трябва да кажем че, голяма част от пострадалите са били с доказано нетрезво състояние. В крайна сметка, резултатът е такъв, че въпреки лукса никой не желае да работи на това място. Дойде ми на ум, че това е шанс за сериозен бизнес и ако някой се сети да го подхване, ще изкарва добри пари от този тип туристи, които си падат по хотели с духове. Всички тези ужасии, обаче, случващи се за пръв път в Хургада, са по свой собствен начин абсурдни и си заслужава да се споделят, защото са градски легенди, а и придават по-нестандартен облик на един сравнително нов курорт.

Всичко останало е весело и приятно изкарване в тази слънчева и гостоприемна страна. Пустинята, кристално чистото, синьо море, пълно с риби, искрящото слънце и невероятните старини са незабравима част от престоя в Египет.

Писмо отПисмо от Кайро
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.