„Олимпус инферно“ – особености на руската пропаганда + видео
Руският държавен Първи канал показа миналата седмица първия игрален филм за войната в Грузия. Основната му идея е, че грузинецът е същински дявол, който стреля по беззащитни цивилни граждани като по патици, а западните медии умишлено лъжат, за да прехвърлят цялата отговорност на Русия.
– Знаеш ли какво е информационна война? Целият свят си мисли, че Русия е нападнала първа – американският телевизионен репортер от SBC (CBS е водещ информационен канал в Съединените щати – б. р.) обяснява на руската журналистка Женя, защо няма смисъл да се каже истината кой всъщност е започнал войната в Грузия. Доказателствата са записани на компютърен диск, който му показва момичето. 8 август 2008 година. Ден преди Грузия да нападне Южна Осетия. Именно там, по пътя за столицата Цхинвали, се срещат двама журналисти: американец и рускиня.
Предишната нощ Женя (Полина Филоненко), заедно с бившия си съученик Майкъл (Хенри Дейвид), който е станал гражданин на САЩ и е дошъл в Кавказ като изследовател на нощните пеперуди, случайно снимат в първите часове на грузинската атака срещу Южна Осетия. Те по чудо се изплъзват от грузинските войници, които пускат хайка след тях. През нощта, докато бягат и се борят на всяка стъпка за живота си, Женя и Майкъл виждат как грузински войници опожаряват къщите, измъкват хората от техните домове и стрелят по цивилни граждани. От скривалището си те виждат как преследващият ги грузински офицер разстрелва стопанина, при когото са отседнали. http://www.youtube.com/watch?v=cOoz-ZaJSbE
Отмъстителният грузинец върви по следите им, защото знае, че имат диск, който ще покаже на света истината за началото на войната. Накрая ги залавя сред бежанците от обсадения град, докато карат ранено момче към болницата.
– Къде е дискът? – пита той.
– Ние не разполагаме с него, изчезна, беше унищожен – убеждава го момичето.
Но той не вярва. Опира пистолет в главата на старец. Когато най-накрая му предават диска, го унищожава с изстрел.
Но това не е краят. Те се срещат отново. Грузинецът стреля по Женя и след минута пада мъртъв, убит от куршум на притаил се зад ъгъла осетинец. Военните пейзажи – експлозии, стрелба, горящи развалини, уплашени хора в укрития и мазета – се редуват с телевизионни хроники. Дмитрий Медведев заявява, че Русия ще защити своите граждани в Южна Осетия, държавният секретар на САЩ Кондолиза Райс казва, че Русия е нападнала Грузия. Западът осъжда Русия и призовава за нейната изолация. В края – когато Женя вече лежи в болницата – по телевизията съобщават, че Русия е признала независимостта на Осетия и Абхазия.
В края на филма отново има връщане към сюжетната линия „Новина номер едно“. Водещият в американското студио на SBC предлага на Майкъл да разкаже как „Русия нападна Грузия“.
– Но аз имам доказателства, че беше точно обратното! – протестира той.
– Нека да ги видим – водещият пуска записа.
На екрана се вижда само рядката нощна пеперуда Olympus inferno, снимана първата нощ в Осетия.
– Още не сме показали филма, а вече ме нарекоха пропагандист – казваше преди премиерата режисьорът Игор Волошин.
Днес вече е ясно, че той заслужава това звание.
– Истината е, че Грузия започна войната – твърди Волошин.
Да, президентът на Грузия Михаил Саакашвили първи даде заповед за нападение, и, наистина, западните медии бяха предубедени в отразяването на войната. Руснаците имаха аргументи в защита на своята правота и можеха да направят нелош филм. Получила се е черно-бяла историйка, в която грузинците са чудовища, американците – безсърдечни циници, а руснаците – самотни борци за истината и освобождаването на угнетените. Миротворците преминават величествено през Южна Осетия, няма и дума за бомбардировките на Грузия и за руски войски, нахлули на територията на тази страна, да не говорим за хайките на осетинските банди. Информационна война, разбира се, водят само Грузия и подкрепящият я Запад, друга страна на фронта просто не съществува. Ясно е, че това е произведение на изкуството, режисьорът има право да покаже от тази война, това което той желае. Но защо тогава твърди, че „направеното от него нито на йота не се различава от документалния материал“. Все пак, спомените от августовския конфликт са твърде пресни, за да ги възприемаме като чисто художествен образ.
Създателите на филма явно са решили, че на руснаците трябва да се говори с главни букви. Нали това е масова продукция. Филмът е заснет от Първи канал, показан е във върховия час на зрителска активност и то без да го прекъсне нито една реклама.